1000 години от втората обсада на пернишката крепост

1000 години от втората обсада на пернишката крепост
Харесайте

Днес Православната църква чества паметта на св. Иван Рилски  – закрилник на всички българи, покровител на миньорите и на гр. Перник.

Искам да ви разкажа малко за града с помощта на онези летописци на историята, които вдъхновяват най-много и карат човек да приеме словото като лекарство срещу оскотялата, презираща действителност.

Смятан за неприветлив, осмиван от родните звезди, Перник кротко и тихо нашепва историята си, предава легендите и умилява с подзивите си. Разказът започва преди 8000 години, когато траките се устройват тук. През 9-ти век градът получава днешното си име. За първи път селището се споменава в житието на св. Иван Рилски, който е живял в околността. Нишката на времето ни отвежда до 1004 г. и славното управление на болярина Кракра. Той се бори безстрашно срещу Василий ІІ и оставя Пернишката крепост като единствената твърдина по времето на Първото българско царство, непревзета от византийците.

Тази година празникът на града е по-специален, защото се навършват 1000 години от втората обсада на крепостта (която продължава 88 дни).

1000 години от втората обсада на пернишката крепост

Не само историческите книги могат да разказват за миналото, поезията съхранява спомена и с красивите си слова ни пренася във времето, за да чуем следното:

О връх на Перник старославен,

отдавна дремеш тука скрит!

И като паметник забравен

с треви и бурен си покрит.

Това пише през 1874 г. патриархът на българската литература Иван Вазов.

О, Перник! Славно ти стоеше

против злобната съдба!

И горд, и недостъпен беше

въз таз отчаяна борба!

След него и перото на Пенчо Славейков не подминава печалната история на града. Интересно е, че едноимената поема за Кракра Пернишки е единствена в творчеството на Славейков, посветена на историческо лице:

Запустяла България,

запусти я цар Василий –

цар Василий Византиец,

царя-българоубиец,

той запусти България;

осем години как я бие,

как я бие, как я роби,

не остана ратна сила

непобита, неразбита,

ни войвода непоробен,

освен Кракра от Перника,

от Перника бяла града.

Перник се променя, пораства, животът придобива друг смисъл – от непревзета крепост до миньорски град. В по-ново време стиховете за града разказват „черна“ приказка:

1000 години от втората обсада на пернишката крепост

Отива си мината, впрегнала в дървеното свое вагонче

последното морно руднично конче.

Отива си мината – майката наша

с най-трудния хляб и горчивата чаша.

Но ние оставаме – и носим цвете:

един жив въглен, който пари ръцете.

Тези красиви слова принадлежат на пернишкия писател Геогри Маринов. Те отварят очите ни за истинското значение на черното злато, намиращо се под Перник. За съдбата на миньорския град, на заводите и сивата работническа действителност.

Един град, който нощем не съществува и който денем бере душа под античните сводове на слънцето…“ – пише Красимира Зафирова за родния Перник.

Много можем да разкажем за града – за динамичния му живот от миналия век, за първенството му в толкова отношения: първата електрическа крушка светва тук, първото стъкло е произведено, открит е първият машиностроителен завод, както и се провежда първият български рок-фест.

1000 години от втората обсада на пернишката крепост

Ако разлистим творчеството на Георги Маринов, Борис Христов, Антон Дончев и Здравка Евтимова, ще открием словата, които нареждат пъзела на града. Онези думи, дето никой не ги е чувал. Онези късчета пернишка действителност, която кънти през вековете и носи на плещите си хорската мъка и радост.

Никой друг не може да усети града по-добре от писателите. Да разкрие гласа му и да даде анамнеза за състоянието му. Защото Перник може да има много проблеми, да се задушава от промишлеността, бутафорията, корупцията и безхаберието, но той пази спомена за миналото си, крие своя чар зад намусените лица на изморените си жители и чака някой да преоткрие славната история и живителния му пулс.

 

Снимки: Радослава Венциславова


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Ива Ваташка

"Тя е перфекционист, колкото и да го отрича. Обожава пингвини, вмъква и рими. Текста си оформя грациозно и с елегантност го облича. При нея всичко се помни и ударно се стича. Като започнем от началото и стигнем до края - всяка дума е претеглена, тежи толкова, колкото е нужно, за да се побере във вашето сърце. Поемаш си дълбоко въздух и започваш да четеш, следващата глътка е едва когато спреш. Тя е такава, напрежението обича и неща прекрасни изрича. Иначе е кълбо от емоции, опиташ ли се да го разплетеш, ще откриеш какво ли не - ентусиазъм, любознателност, нежност и отговорност. Тя е: И нтелект В дъхновение А мбиция" Това съм аз според милите и хвалебствени думи на Рафие Шерифова. Благодаря!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *