14 февруари: Шапките умуват какво да празнуват

14 февруари: Шапките умуват какво да празнуват

Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

14 февруари обединява два празника – Трифон Зарезан и Свети Валентин.

Трифон Зарезан е български народен празник, посветен на гроздето и виното. У нас започва да се чества официално от 1962 г. на деня на свети мъченик Трифон – лечител, почитан като закрилник на земеделието и лозята. Шест години по-късно обаче, с въвеждането на Григорианския календар, православната ни църква започва да отбелязва деня на свети Трифон на 1 февруари, а 14 февруари остава Ден на лозаря.

Обичаят повелява на него стопаните ритуално да зарежат няколко лозови пръчки. Лозата се полива с вино с пожелание за здраве и берекет, приготвя се специален обреден хляб и празнична трапеза.

На същата дата католическият свят отбелязва Деня на влюбените, Свети Валентин, който в последните години придоби изключителна популярност и у нас.

Свети Валентин бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий II, който забранил на войниците си да се женят, тъй като смятал, че ако нямат семейства, ще са по-самопожертвователни в битките. Епископ Валентин обаче тайно венчавал войниците, като впоследствие е убит. Ето защо е канонизиран за светец и обявен за закрилник на влюбените.

Самият празник Свети Валентин започва да се чества през 14-и век. Според традицията на този ден влюбените си разменят картички и подаръци в израз на взаимната си обич.

Мненията по темата за това кой от двата празника е по-важен, са полярни. И докато едни са твърдо решени да празнуват само Свети Валентин или само Трифон Зарезан, други предпочитат да ги съчетаят – в ден на виното и любовта.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Викате си, червената е, тук ще е романтиката. Да, ама не! Не „хейтя“ влюбените хора, отсега казвам. Дори не „хейтя“ бедния китаец, който е изработил сладкото плюшено сърце, което най-често си подаряват. Имам проблем с празника обаче. Пак съм в клише, знам. Едните: „Ама стига с глупостите, какво лошо има да се обичаме и да си направим този ден специален?“. Другите: „О, я стига с лигавите романтични постове и фалша, само на този ден ли се обичате?“. Има ме и мен: „Хайде въобще да махнем всички дни, които ни карат да се чувстваме специални!“ Някой, някой?

На рождения си ден получаваш подаръци, торта, целувки, пожелания, щото така трябва и е твоят ден. Теб ще те има и утре, но няма да го има вниманието, все пак вчера си получил за година напред всичката радост от твоето съществуване. На сватбата пада едно снимане, едни изненади… Вие ще сте заедно много дълги години, ще имате караници, спадове, пари понякога, деца, страхотни моменти, любов. Но няма да ги документирате, както сте „съхранили точно този вълшебен момент“ за вековете. Замисляли ли сте се защо? Защото, когато нещо е наистина специално, не си вадиш телефона и не снимаш, постваш си емоциите във Фейсбук, но едва когато приключи, за да не развалиш момента. Публичността, изтъкването, парадирането – това са убийците на истинската любов, може би дори я абортират, не й позволяват да се роди. После се чудим, че според статистиките в САЩ  между 40 и 50 процента от женените двойки се развеждат, в ЕС намаляват сключените бракове, а се увеличават разводите. Повечето хора живеят цял живот на семейни начала. Всичко това е от разочарованието.

Хората си подаряват бонбони и мечета днес, обичат се днес, всичко е розово и червено, но на следващата година не искат и да погледнат подаръците си, може би са ги изхвърлили и сега чакат други подаръци от други любими. Хората имат склонността да вярват, че влюбването е любов. За мен истинската любов няма нужда от подарък, повод или ден. Тя е жертва, постоянна жертва на твоето его заради някого другиго. Тя не говори, дори не се усмихва, защото не е лесно да отглежда деца, да готви, да работи на открито в дъжда, да споделя телевизора, когато дават мач, да търпи настроения. Истинската любов е начин на живот. И не, аз никога не празнувам Св. Валентин, защото би означавало, че през останалото време за любовта е делник.valentine3

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Сега ще ви разкажа за един влак. Той върви само веднъж в годината. На датата 14 февруари тръгва по маршрута Влюбване-Истерия-Традиция и събира пътници от гари и паланки. Всички бързат да се качат на композицията. Все пак за този влак са чакали цяла година, билетите са според възможностите на всеки, а и вътре има климатик – топло и уютно е.

Влакът е празнично украсен, по пода се търкалят обелки от шоколадови бонбони, във въздуха се издигат червени балони, така де сърцата на пасажерите. Всеки си е хванал своето в ръка. И по-добре, че не дай си Боже го изпусне – и ще загуби безвъзвратно любовта.

Трепет, очакване, кулминация, развръзка. Бонбон, целувка, въздух под налягане. И много думи, красиви слова, опаковани в клишета. Мирише на любов. Или на евтин парфюм. А може и марков да е – все пак всеки според възможностите.

Качваш се на влака и срещаш половинката си, сродната си душа на гара „Св. Валентин”. Докато пътувате изразявате безрезервната си любов един към друг – това е вашият миг, това е отреденото ви време, не го пропилявайте – иначе ще трябва да изчакате една година, за да дойде влакът отново.

Държите се добре един с друг, обяснявате как животът на двама ви би изгубил смисъл, ако не сте заедно. Раздялата = без приток на кислород. И още красоти, изречени все в този стил. Вълшебство. Насладете му се. От утре пак по старому – ще се нагрубявате, ще си прощавате, ще забравяте, че сте си обещавали да вдишвате и издишвате любов, ще мълчите, ще крещите, ще пренебрегвате, ще омаловажавате, ще наранявате.

Но спокойно, това от утре. Днес е Св. Валентин – влакът на любовта е тук и никой не може да ви я отнеме. Разбира се, самите вие ще я изоставите веднага щом слезете. Ама и така й се пада.

Влакът приближава последната си гара. Вече е 15-и. Точно преди да спре, се разминава с друга композиция. Тя върви всекидневно, неуморно, неусетно. Тя е там всеки път, когато ти потрябва, тя е в усмивките, в малките жестове, в неочакваните прегръдки и изненади. Тя не е любов, тя е обич. А билет за нея са сърцата – истински, пулсиращи, човешки.

А вие пазите ли своя билет?

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Любовта е силата, която осмисля живота ни. Няма ден, в който да не сме влюбени: в живота, в любимите ни хора, в себе си, в слънчевия ден навън, в природната красота на света. Влюбваме се всеки ден отново и отново във всичко красиво. На сърцето не може да се диктува какво да усеща и кого да обича. С него се чувства, отворете сърцата си за любовта.

14 февруари е един прекрасен ден, за да покажем любовта си към любимия човек или към бутилка ароматно вино.

Любовта е теорема, която трябва да се доказва всеки ден. – Архимед

Любовта наистина трябва да се доказва постоянно. Не е достатъчен един ден в годината. Нека си създаваме повече красиви дни, за да бъдем по-щастливи. Защото, ако не си създаваш поводи за радост за теб и хората около теб, няма да бъдеш щастлив и обичан. Това са малките радости, за които си заслужава да се живее на този свят. Малките жестове, които правим за себе си и за другите, ни карат да летим – ето това е щастието. Дори трудните моменти ни помагат да бъдем щастливи в бъдеще. И хубавото, и лошото у нас изграждат стремеж към щастието.

Нека бъдем искрени и честни в чувствата си. Когато си честен пред себе си, такъв ще бъдеш и пред другите. Любовта не понася лицемерието и фалша, тя познава само истината и нежността. Почувстваш ли, че обичаш, кажи го на глас, покажи го без страх. Направи го, защото го заслужаваш, както и хората около теб. Любовта е във въздуха, просто отвори всичките си сетива и я почувствай. Винаги си заслужава. Дори и да боли, пак си струва.

Любовта е начин да се изразим, да бъдем себе си, независимо от мнението на другите. Тя дава криле, с които политаме и се пренасяме в един прекрасен свят, изпълнен с обич и топлина. Не са важни подаръците, които ще получим или ще подарим, важни са чувствата, които поднасяме от цялото си сърце.1929737_1027358720636026_6136839902376225168_n

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

На 14 февруари започва голямото противоборство – влюбени срещу не толкова влюбени, традиционалисти срещу чуждопоклонници и изобщо всякакви словесни схватки се заформят в и извън виртуалното пространство. Но нека да проследим възможностите, които се отварят пред нас, и да видим положителните и негативните страни във всяка от тях.

Да празнувате Свети Валентин:

По този начин рискувате да бъдете асимилирани от американския културен империализъм, резултат от глобализацията. Свети Валентин не е български, нито православен празник. Пробвайте с Вяра, Надежда и Любов. Рискувате и да станете проводник на лигавия комерсиализъм, който залага на визуалното, материалното и посредственото и изтласква истински важното на заден план… или изобщо. В този случай внимавайте да не превърнете любовта си в еднодневно събитие с много очаквания и големи разочарования.

Положителната страна е, че отделяте един специален ден за себе си и любимия човек с много настроение и романтични изживявания.

Да празнувате Трифон Зарезан:

Излагате се на реалната опасност да изпаднете в краен алкохолизъм и да се превърнете в жалка и присмехулна гледка, губейки човешкото си достойнство в допълнение с някой и друг спомен и мозъчна клетка.

Добрата страна – пийвате си винце, дегустирате и се окъпвате във весело настроение.

Да не празнувате – ден като ден:

Рискувате да се превърнете в мрачен и скучен човек, изпускате повод за усмивки и разтоварване в приятна компания. Стресът не ви се отразява добре, опитайте се да го туширате.

Плюсът: Всеки ден е празник, усмихвате се, обичате, не празнувате глупави измишльотини.

Да уважите и двата празника:

Негативни страни: разгул, вакханалия, посредственост и конформизъм. Рискувате да се събудите при необичайни обстоятелства и да установите, че от самоуважението ви не е останало нищо.

Положителното: Обичате се, веселите се и си пийвате винце в уют и топлина. Честито – вие сте от печелившите!

В заключение – избирайте умно!

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Два празника в един ден – какво лошо?

Единият подлага на изпитание сърцето, другият – черния дроб. Дали ще ги съчетаете, си е ваша работа, но това е по-скоро въпрос на възможност, а не толкова на избор. Защото е много по-лесно да се сдобиете с бутилка вино и да си я изпиете. Ако то е по-евтино – после ще ви боли глава и толкова. А любовта – истинската – тя опива без странични ефекти. Не сте съгласни? Просто не сте я изпитвали. Тя е богатство и като всяко богатство, се притежава от малцина. Ако вие сте сред щастливците – нямате нужда от специални празници, просто я пазете всеки ден. А мнозинството ще я отрича и пак ще вярва в нея, ще слуша, чете и пише за нея – примерно синя шапка, докато продължава да я търси.

Казват, че който пее, зло не мисли, тогава за един по-добър свят ни трябват повече влюбени, защото любовта кара сърцата да пеят. Обичайте!

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *