Атентатът в Брюксел: Залогът е голям и терор дебне отвсякъде

Атентатът в Брюксел: Залогът е голям и терор дебне отвсякъде

Харесайте

„Нещата имат корени и клони, делата имат край и начало. Когато знаеш кое стои отпред и кое следва, ще се доближиш до верния път.”, гласи мисъл на Конфуций. И в случая с атентата в Брюксел тя е напълно вярна. Защото ако световните лидери бяха изкоренили големия проблем навреме, атаките от онзи ден, а и много други преди тях, които извърши ИДИЛ, можеше да бъдат избегнати.

Късно е, либе, за сълзи

В последните дни отвсякъде се чуваха едни и същи оценки – „Това е тежък удар”, „Европа е простреляна в сърцето” и други подобни. И те са логични, емоционални, предвид факта, че атаките се случиха толкова близо до нас. Върховният представител на Европейския съюз по външната политика Федерика Могерини дори проля няколко сълзи, докато коментираше събитията. Колко са били искрени, само тя си знае. По-важното обаче е друго – за случилото се носят вина не само атентаторите, но и всички, които са допуснали терора. Включително ръководителите на ЕС и на отделните държави в него. Защо ли? Да се върнем назад.

„Ислямска държава” – световният плевел

В последните години в обществото се наложи тезата, че проблемът е в „Ислямска държава”, но дали е съвсем така? Всъщност това обяснение, макар и донякъде вярно, е непълно и плоско. То не отразява същината на ситуацията, чиито корени са прекалено дълбоки.

Наивно е да смятаме, че всичко започва и свършва с ИДИЛ. Защото в крайна сметка тя не се самосъздаде и не укрепна от нищото, а изникна както плевелите, понеже имаше подходяща среда за това. Само че никой не се нае да изкорени докрай този плевел.

Средата я създаде Западът

с намесата си, пряка или косвена, в Близкия изток и Северна Африка. Освен партньорите от НАТО (Европа и САЩ) за „демократизирането” на определени страни спомогнаха и неособено демократичните Саудитска Арабия и Катар например. Но това е дребна подробност, нали? Важното е, че, както и да се стигна до него, отслабването и падането на диктаторските режими предизвика хаос. А той се оказа животворен за екстремистите.

Дали САЩ или други държави са финансирали ИДИЛ и са обучавали бойците й, засега има само подозрения. Фактите обаче показват, че „Ислямска държава”, клоновете й, както и други подобни организации намериха благоприятна почва за развитие именно върху руините на старите диктатури. Най-ярко го доказаха Ирак и Сирия, от които ИДИЛ завладя ключови територии, както и Либия, където според данни на Пентагона вече има близо 5000 бойци на ислямистите.

Отделен е въпросът кой захранва цялата система. Беше доказано, че „Ислямска държава” печели пари, продавайки петрол. Никой обаче не си признава, че купува от тях. Мистерия! Само че определено не е евтино да се поддържа подобна военна организация, разполагаща с клетки на няколко континента. Включително в Европа, която не се справи с интеграцията на поколения граждани, произхождащи от някогашните си колонии, и така се превърна в идеална база за бъдещи радикали.

Е, от своята изгодна позиция екстремистите можеха свободно да действат. Но те не насочиха усилията си в Близкия изток, а към Запада.

Защо атакуваха Европа?

На пръв поглед отговорът изглежда елементарен – има сблъсък на ценности и интереси. Но всъщност не става дума просто за шайка ненормални, които са готови да убиват „неверника”, смятайки, че в Рая ще бъдат възнаградени с девици. Нито пък въобще за конфликт между християни и мюсюлмани. Става дума за конфликт между шиити, сунити и кюрди, от който обаче твърде много страни се възползваха нагло, преследвайки икономически и политически цели. Говорим за петрол, пари и власт. В борбата за тях едни се намесиха, други пострадаха.

„Ела, зло, че без теб по-зло” бе принципът, според който действаха някои страни по отношение на „Ислямска държава”. Те не се притесняваха от нея, когато бойците й искаха да свалят Башар Асад от власт в Сирия. Но започнаха да се трeвожат, когато същите организираха атентати в Европа. Само че сега е малко късно – духът вече излезе от бутилката, а интригите са прекалено големи, за да бъде той овладян.

Западът си игра с огъня

и накрая се опари. Докато различните фракции в близкоизточните конфликти преследваха своите интереси, бягащите от войната се превърнаха в перфектен параван за радикалните ислямисти.

В опита си да се покажат по-гостоприемни някои европейски лидери прекалиха. И предизвикаха колосален наплив на мигранти към континента. А това доведе до потенциални рискове за сигурността. Още в края на миналата година например, след атаките от Париж, немският вестник „Билд” писа, че поне двама от парижките терористи са влезли в Европа с подправени сирийски паспорти. Кой гарантира, че някой, свързан с брюкселските атаки, не е дошъл по същия начин? Или че такова нещо няма да се случи утре?

В създалата се ситуация няма нищо сигурно нито за Европа, нито за света като цяло. Освен едно – прогнозите за бъдещето не изглеждат обнадеждаващи. Преплитат се интересите на много и мощни фракции. Залогът е прекалено голям, а страхът и терорът дебнат отвсякъде…


Харесайте
Сподели и подкрепи
  • 140
  •  
  •  

За автора

Благовеста Маринова

Аз съм Бети. Врачанка съм и уча „Журналистика” в Софийски университет. Обожавам историята, философията, политиката. Но не съм типичният „хуманитарен тип”. Може да се каже, че животът ми е силно свързан с математиката. Не се плаша от точните науки, даже ги харесвам. Най-голямата ми страст обаче си остава писането. Смятам, че за нещата в живота ни има логика и се стремя да я търся във всичко.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *