Шапките о(б)съждат агресията

Шапките о(б)съждат агресията
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Близо 1 милион българки са жертва на домашно насилие. Това показват данни на агенцията на ЕС за основните права (FRA) от май 2015 г. Жертва на домашно насилие стават и между 2 000 и 3 000 деца всяка година според „Национална мрежа за децата“.

Факт е, че в България все още не е осигурена ефективна защита на децата жертви и свидетели на домашно насилие, също и на децата срещу сексуално насилие, въпреки съществуващите законови разпоредби. Не се прилага Закона за защита от домашното насилие. Това посочват от „Алианс за защита от насилие, основано на пола“.

От организацията добавят още, че в България липсва официална статистика за жертвите на домашно насилие и насилие, основано на пола.

От обобщените данни към личните истории

Ето някои заглавия от медиите, свързани със случаи на насилие и агресия от последните дни:

„Ядосан баща наби единайсетокласничка в час“, „Нов бой на пътя: Пребити момчета, после и арестувани“, „Синът на Ценко Чоков пак преби човек, пак без причина“, „Маскирани пребиха възрастна двойка в Пловдивско“, „Тийнейджър преби възрастен мъж заради забележка в автобус“, „Шамари, скубане на коси… Защо бясна майка преби учителка?“, „Пребиха 14-годишно момче в Русе, искали пари и цигари“, „Син на пациент преби санитарка в Благоевград“, Братът на зверски убития Тодор: Във Враца агресията е ежедневие“, „Намушкаха с нож момиче на спирка в Перник“, „Момиче пребито и изнасилено в Перник“, „Двама нападнаха мъж, той стреля по тях“…

Ако това ви се струва малко, разровете се из новинарските сайтове, ще  попаднете на още истории, в които главни герои са агресията и злобата .

Неофициална статистика на Алианса и различни социологически агенции сочи, че:

– за 54% от българите сексуалното насилие е сериозен проблем;

– 70% от учениците в страната на възраст между 13 и 16 години познават жертви на домашно насилие;

– 70% от жертвите на домашно насилие у нас не са посещавали личен или съдебен лекар след нанесен побой.

Само за последната година организациите от Алианса са предоставили услуги на над 4000 пострадали от насилие в цялата страна, предимно жени и деца.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Така, както е тръгнало, съвсем скоро ще можем да се считаме не за държава, а за джунгла. Защото у нас господства именно законът на джунглата. Побоищата, нападенията с ножове и разстрелите станаха обичайна част от деня. В центъра на града, в училище, на автобусната спирка, пред очите ни.

Някои наричат ставащото зверство, ала то не е. Лъвът, макар и да е звяр, винаги се бори, отстоява територията си. А ние не отстояваме нищо – нито принципи, нито ценности, нито човечност. Живуркаме, вместо да живеем. Превърнахме се в скотове и егоисти.

И реагираме егоистично. Ставаме свидетели на агресия, гаври, смърт и какво правим – наблюдаваме безучастно сеира. Или снимаме клипчета и после лицемерно се тюхкаме, гледайки кадрите. А, да, понякога проявяваме и благородство. Измежду поредното селфи и цитат от Паулу Коелю, намираме местенце на стената във „Фейсбук“ за малко „съпричастност“ – с някой „прочувствен“ статус или като променим профилната си снимка. Колко великодушно, каква жертва!

А някой замисля ли се дали така ще постигнем нещо? Лайкове във „Фейсбук“, може би… А оттам насетне? Какво правим с проблема, защото очевидно това всекидневно насилие не е нормално. Най-много да напсуваме няколко пъти съдебната система, депутатите, министрите, живота.

Всъщност, извинявам се, това последното май ще го пропуснем, поне в частта с министрите. Защото нали скъпата ни вътрешна министърка, г-жа Бъчварова, каза едва ли не, че който я критикува, извършва посегателство срещу националната сигурност. Впрочем, страхотно съждение, страхотна логика… Браво, МВР, работите идеално, всичко в държавата е тип-топ! I love you!

Е, значи всичко приключва дотук. После ще забравим, както винаги. Или пък не? Току виж се случило чудо… То само това ни остава.

Шапките о(б)съждат агресията

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

„Аз не искам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле” – девизът на българина.

Всеки ден по новинарските емисии слушаме за пребити и убити хора на улицата, в училище и къде ли още не. Това вече стана част от ежедневието ни. Всяка вечер преглъщаме поредната хапка от вечерята на фона на песимистичната картина пред телевизора. Много неща, които би трябвало да не се считат за нормални, започваме да ги приемаме за нещо обичайно, забързани във всекидневните грижи. Всеки от нас е попадал в ситуация на вербална дори и на физическа агресия или саморазправа. Нека се замислим колко от нас просто са гледали свадата и колко са се намесили и помогнали. Все повече ставаме безразлични към света и случващото се около нас, дали е за хубаво или лошо, преценете сами за себе си.

Понятието агресивност е социално качество на личността и означава нападателност с използването на сила с цел да се нанасят определени вреди. Различават се две основни форми: хетероагресия, когато това поведение е насочено навън, и автоагресия, когато е насочено към самия себе си.

През последните седмици много млади загубиха живота си. Защо хората са толкова агресивни? Нека се замислим как сме възпитани самите ние, как възпитаваме децата си. Никой не е перфектен, всеки има трески за дялане, но все пак ако се стремим към добротата, има някаква полза и за нас като личности, и за другите около нас. Станали сме прекалено егоистични и егоцентрични и не ни интересува дали ще навредим, или ще нараним някого.

Карл Шейвър определя агресията като „преднамерено действие, насочено към увреждане на друго лице„. Тези действия или отговори могат да бъдат несъзнателни или съзнателни. Думата агресия от латински означава нападам, пристъпвам или прокарвам със сила своята гледна точка, атакуване на другия.

Агресията е разрушителна за нашите души, нищо хубаво не се ражда с такова поведение, затова ви призовавам: Не бъдете агресивни към другите или към себе си, давайте добър пример на подрастващите! Нека да спрем агресията!

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Кой би повярвал, че и мен, Жълтата шапка, ще ме има с изказване по темата… Така, да започнем от дефиницията на ключовата дума агресия, че нея май я има навсякъде. От пилешката ни супа за вечеря, строгия поглед на учителката по БЕЛ и пискливия подигравателен смях до побоя, убийството, войните. Не, не драматизирам, агресия има в ежедневието на всеки един от нас, да побутнеш „разсеяно“ прилепилите се до теб в автобуса, за да се посместят, също е агресия, т.е. недружелюбно поведение. Но има и една по-специфична особеност на агресията. Според Речника на Мириъм-Уебстър агресията е неразривно свързана с чувството на обърканост.

Объркаността поражда страх, винаги. Тогава агресията е свързана със страха. От тук извеждам, че когато хората чувстват по-голяма сигурност, би трябвало да има по-малко насилие. Според ежегодното изследване за световен мир Global Peace Index най-миролюбивата страна в света е Исландия, за поредна седма година. Ние сме на 32 място, като се отчита засилване на насилието в страната ни с 37 стотни.

Какво имат исландците, че у дома им е така спокойничко? Имат нещо много важно – справедлива система. С площ не много по-малка от нашата – 103 хил. кв. км. и население от почти 324 хил. души, исландците притежават 90 хил. регистрирани оръжия. Но държавата плаща образованието дори в университета, здравеопазването е безплатно, няма почти никаква разлика между нисша, висша или средна класа. През 2008 г. в страната се провежда така наречената Тиха революция. Тиха, защото не е отразена от масмедиите. След банкрута на страната банките, които я докарват до това положение, са одържавени, правителството е свалено, а исландците гласуват на референдум „не“ на плащането на задълженията на банките към Англия и Холандия. Пишат си и нова конституция, в която свободно се включват граждани, които имат добри идеи. И така. Исландия отказа да стане част от ЕС, гражданите там имат самосъзнание, политиците явно също. Живеят равни с равни. Може би това е разковничето. Уви, у нас нещата никак не стоят така. Но пък, хей, поне сме на 32, а не на 162. Това трябваше да е позитивното ми заключение…

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Агресия. Но какво се крие зад тези 7 букви? Какво означава наистина думата агресия? Чувство, порок или навик? Кога се проявява, заражда ли се подобно на любовта и добродетелите, нужна ли е специална почва, за да расте и колко често и с какво трябва да се наторява, за да избуява така подобаващо в българския чернозем?

Агресията е плевел, който се прокрадва покрай красивите цветове на смирението и доброто. Тя е паразит, прикрепен към телата на нашите деца, който рано или късно успява да повлияе пагубно на организма-приемател.

Как да се справим с нея? Какви превантивни мерки да вземем?

Всичко започва от нашите нагласи и от общуването ни с децата. В книгата на Хаим Гинът „Децата и ние“ откриваме следните съвети: „имаме право да изразяваме това, което чувстваме“, но „да не нападаме детската личност и характер“. Изключително важна е работата на педагозите с децата. Те могат да прилагат различни техники за контролиране на гнева, да изслушват отзивчиво и да излагат мислите и чувствата си без нападки. Авторът говори за „гроздове на гнева“ – това означава, че чрез думите си възрастният може да се превърне в провокатор на детската агресия, особено ако оскърби личността на малчуганите.

Свикнали сме да поставяме обидни етикети и да предсказваме бъдещето на децата, а това може да е един от ключовете за вратата на агресията. Следват заплахите, обвиненията и заповедите. Те особено много провокират детското противодействие. Важно е също, когато възрастният успее да тушира възникнал конфликт, след това да ориентира децата кое е приемливото поведение, към което да се стремят в сходни ситуации в бъдеще. Защото каквото научат в ранна възраст – хората прилагат след това цял живот.

Забраните и ограниченията могат да са полезни според Гинът, но само ако „се прокарват без насилие или излишен гняв“. Детето ще се опита да защити своето Аз, но по-късно ще разбере, че ограниченията му помагат – „Децата се нуждаят от точно дефиниране на приемливото и неприемливото поведение“. Нормално е едно дете да опитва да удовлетвори желанията си и да постъпва грешно, ролята на възрастния е да му помогне по пътя към най-правилния избор, но без да доказваме поведението му, защото „връщането на детето към минала вина не му дава шанс да стане друго“.

Ясно е, че агресията трябва да бъде предотвратена в ранна детска възраст, когато децата формират мирогледа си, когато откриват света, опитват да задоволяват нагоните си, но и се сблъскват със своя Свръх-Аз или иначе казано – с морала. Защото в противен случай става страшно – детето се превръща в пълноценен член на обществото, в който сякаш тиктака бавно бомбата на агресията. Тя отброява секундите чрез подигравки, осмиване, викове, социална манипулация, физическа саморазправа и, за съжаление, в един момент механизмът спира и донася смъртта на някого.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Определено имаме проблем, при това сериозен. Той не е толкова далечен, колкото си мислим. Той е в нашия град, нашата улица, нашето училище. Днес жертвата са те, но утре може да сме ние. Изобщо защо се прави това разделение на „те“ и „ние“. Някога ще започнем ли да живеем с идеята, че ние сме едно цяло, ние сме общество, в което действието на един засяга интересите на други, моите решения засягат и вас.

Боклукът, който изхвърляме, вербален и реален, замърсява общите ни територии, не само личния ни свят.

Вече на всички ни стана ясно, че насилието се „възпитава“ от ранна детска възраст. Да предположим, че сме научили урока си и ще възпитаваме децата си. Но какво се случва с порасналите деца, които вече се съпротивляват на опитите да им се „налее“ чужд акъл.  Не може да ги изпратим в ъгъла на стаята и да стоят наказани определено време. Е, за тези хора има една система, наречена правосъдие. Там всеки според вината си бива съден. Тук ще кажете, че освен Бог никой няма право да ни съди за постъпките ни. Но ако няма правосъдие, ще се появи анархията, слободията. Всъщност тези „чудовища“ май вече се появиха, сред нас са и си живеят добре, всеки ден някой им хвърля по един голям залък и се грижи да оцеляват.

Едно от качествата ни на разумни същества е, че поемаме отговорност за действията си, по това се различава личността от скота. Когато правосъдието не ни потърси отговорност, цялата идея, че след престъплението следва наказание, се пука като сапунено мехурче. Тогава всеки слабохарактерен си казва, че и той може да прави каквото си поиска, щом няма да бъде отговорен за действията си. И канибализмът започва, самоконтролът заспива, а държавата умира.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

3 Коментара

  1. Pingback: За алкохола и забраните - Цветоглед

  2. Pingback: България избира (анти)културата - Цветоглед

  3. Pingback: Агресия към журналисти - Цветоглед

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *