Актьори с много роли

Актьори с много роли
Харесайте

И Жак – меланхоликът се провиква:

„Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, във който трябва да влезе и излезе…”

Играе се „Както ви харесва”, а Димчо Иванов е там с доволна усмивка. Той най-добре знае за какво става дума. Влиза като писател на романи. Месеци наред умува, почесва се, пише, запъхтян, занемарен, зачервен, „50% червено”. После праща на издателството, ходи на представяния, зарибява читатели, драсва по един автограф за късмет и излиза.

И пак влиза. Като редактор на издателството. Отговорен и мустакат. Приема книгата, решершира, редактира, резюмира и решава да я реализира. Лепва ценичка, слага тиражче и тръгва да рекламира. Излиза.

И пак влиза. Като журналист. Пише рецензии и ревюта в розово, доукрасява с жълто и поръсва с брокат. За критика е чувал, но старателно я пренебрегва. После пак пише, тича по събития, срещи, отразява. Обективността бяга подире му, ама гледа да не му се пречка и да спазва прилично отстояние – крачка-две встрани от обичайното, да не го спъне. Привършва отзива за книгата и излиза.

И пак влиза. Като преподавател из залите на Софийския университет. С антикварен вид и видимо достолепие. Говори за силата на журналистиката, за независимост, безпристрастност, аргументираност. Учи, възпитава, повтаря, преповтаря, споменава книгата и излиза.

И пак влиза. Като преводач. Да събере парички за издаването. И излиза.

И пак влиза. Среща се с колеги, приятели, елити. Говори за книги, гаврътва коктейли, гони конфликти. Добрите отношения изискват стабилна основа и сигурна взаимопомощ. В тези среди е хубаво да си ги постилаш отрано, а не да се чудиш после за какъв дявол Ваньо те е описал в блога си като посредствен автор и неудачник. Врътва още едно за успех и излиза.

И влиза пак като журналист, че е забравил да отрази срещата с колегите – да не вземат да се разсърдят. Излиза.

И пак влиза. Като баджанак на режисьора Станчо от Сатиричния театър, който реши да работи по нова пиеса и му предложи да нахвърля няколко реда в ролята на сценарист. Поумува, положи усилия, поизпоти се и отиде да се полюбува.

Сега гледа, после ще излезе и ще пусне една рецензия. Да почива в мир Шекспир, че така му провървя!


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Елиза Младенова

Казвам се Елиза. Лесно можете да ме намерите сред думите, иначе съм студентка в СУ „Свети Климент Охридски“. Запознавам се с журналистиката. От време на време пиша и е приятно. Философствам, размишлявам и се опитвам да търся истината, да обхвана с поглед цялата картина, доколкото ми е възможно.

По какво ще ме познаете?

Лека ирония, силна надежда, щипка оптимизъм, повечко дидактизъм, снопче романтизъм, малко символизъм, глътка патетизъм, плашещ шизофренизъм и, разбира се, гледам да се шегувам повече. Светът е прекалено сериозен, за да не се усмихваме.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *