Античните ценности днес

Античните ценности днес
Харесайте

Обичаме да говорим за ценности, когато става дума за техния дефицит. Но ако разгледаме древногръцката култура, поставена в основата на нашата собствена европейска култура, ще се изненадаме колко от моралните и естетически норми са почитани и днес. Това са ценностите, които усъвършенстват духа и разума на човека, насочват ни към бъдещето, разширяват кръгозора ни и ни напомнят докъде сме стигнали. Ето какви са елинските представи за човека и какъв трябва да бъде, както и днешните им измерения:

Да говориш гръцкия език (койне)

Херодот е първият автор, който пише за единството на елините, което се обуславя от общия език. Всички останали народи, които не говорят езика, са варвари – те са недостойни. Общият език за нас е българският. Можем само да си представим какво възхищение поражда у нас онзи, който го владее. Грамотният българин – рядко явление, но все още запазена марка с етикет „достоен”. Той не само умее да говори, но успява дори да пише на родния си език, при това без пунктуационни и правописни грешки. Ясно, чисто и на кирилица. Възхитително!

Фюсис или природата като ценност

Природните качества на елините са различни от тези на варварите. Хипократ твърди, че специфичните природни условия оформят даден антропологичен вид. Така например се смята, че яснотата и бистротата на въздуха стимулират мисълта и разума и това изиграва съществена роля за възникването и развитието на философията у елините, както и склонността им към рационализъм. В България климатът със сигурност е благоприятен. Неслучайно едни от най-плодотворните и умни хора са българи. Природата обаче изисква и грижи. Какъв успех ще има човекът, който не замърсява, можем само да си представим.

Свобода, автономия и самодостатъчност

Демостен пише в една от речите си: „Варварите са роби, докато ние елините сме свободни”. Свободата е тази, която се противопоставя на робството на варварите, прави ги нещо повече от другите. Освен това гърците притежават и номос (закон). Това е обичайното право, даващо равни права на гражданите (изономия). Свободата обаче се свързва и с красотата, за която много важна вътрешна характеристика е идеята за мярата, тъй като нищо крайно не е красиво. В Елада всичко е умерено – от климата до самите хора.

В древността са ценили свободата, независимостта и принципа да си самодостатъчен. Днес свободата отново е свързана с правата на гражданите и законите, но те често са пренебрегвани и изопачавани. Какъв пример за подражание и какъв ненадеен възторг предизвиква у нас новината за правомерно съдебно решение, справедлива постъпка и безвъзмездно добро! Какво удивление е човекът, който не се е продал, останал е независим и се бори сам в една проядена от корупция държава! Може да си мислим, че такива хора няма, но ги срещаме. И все още изпитваме радост и възхищение. Това ми мирише на ценност, която продължава да ни вълнува и сега.

Античните ценности днесМъжество, храброст, доблест (арете)

Мъжете в Елада, които не притежават това качество, са презирани. То е характерно за омировите герои и тогава се е смятало, че се предава по кръвна линия. По-късно възниква идеята за вторичното арете, което можеш да постигнеш и с образование, без да си аристократ. Днес светът ни поднася малко по-различни мъже. Свикнали сме да ги виждаме навсякъде – леко изнежени, леко мързеливи, доста страхливи, понякога агресивни и надъхани да ти ударят едно – от добри чувства, както се казва. Парадиране със сила или тотална липса на такава. Мъжеството обаче е по-различно, не случайно се е постигало с образование. То е психологическо качество на мъжа, който се изправя пред страховете си; то е наличието на такт, достойнство и духовна сила да понесеш всичко, с което животът те залива. А такива мъже винаги са на мода.

Доброто и красивото (калокагатия)

Античните ценности днесКалокагатията е гръцката представа за съвършенство на човека, което си проличава от античната пластика с изящно изваяни човешки тела. Класиката работи с идеала за калокагатичността, тя е и основна цел на трагедиите от този период. Чрез тях публиката се сближава с боговете, извисява се духовно, минава през незнание към прозрение, без боговете да се принизяват. Днес доброто и красивото често забравят, че са свързани. Тези, които се грижат за красотата, пренебрегват духа си. Но каква радост е да срещнеш човек, който притежава и двете!

Агоналност

Това също е много характерно за елините още от Микенската епоха. Агоните са състезания и борби с религиозно значение и ритуалност. Създадени са Олимпийските и Илирийските игри, но дори там са допускани само говорещите гръцки език. В тях не е от значение само физическата сила и издържливост, но и благосклонността на боговете. Победителите са награждавани с лаврови венци и други. Физическата сила и днес привлича представителките на нежния пол. Неслучайно фитнес залите са пълни, а мъжете се стремят да поддържат тялото си във форма. Нещо, което често оставя впечатление, без обаче да носи правдоподобност. Силата е тази, която винаги впечатлява.

Мъдрост

Нелогичните неща не са ценени в Елада. Възникват школи за формалната логика, развива се интелектът и образованието. Да бъдеш мъдър е привилегия, която винаги се уважава. Интелигентният, логичен човек винаги е добър събеседник, а мъдростта му се търси, за да дава съвети.

Истина (алетейа), общителност (сюнетейа) и справедливост (дике)

Културният човек трябва да е общителен, активен и действен в политиката. Затвореният и пасивен човек не е смятан за културен, а справедливостта е качество, необходимо и ценено и днес. Колкото до истината – няма по-достойно нещо от нея.

Не притежаваме морални норми ли? Напротив. Просто винаги е по-лесно да ги пренебрегнеш.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Елиза Младенова

Казвам се Елиза. Лесно можете да ме намерите сред думите, иначе съм студентка в СУ „Свети Климент Охридски“. Запознавам се с журналистиката. От време на време пиша и е приятно. Философствам, размишлявам и се опитвам да търся истината, да обхвана с поглед цялата картина, доколкото ми е възможно.

По какво ще ме познаете?

Лека ирония, силна надежда, щипка оптимизъм, повечко дидактизъм, снопче романтизъм, малко символизъм, глътка патетизъм, плашещ шизофренизъм и, разбира се, гледам да се шегувам повече. Светът е прекалено сериозен, за да не се усмихваме.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *