Българите в чужбина – да гласуват или не

Българите в чужбина – да гласуват или не

Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

На 26 май тази година бяха внесени нови поправки в Изборния кодекс, касаещи гласуването за българите в чужбина. Ограниченията за откриване на изборни центрове извън страната, които действаха от 2014 г. вече няма да важат. Депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок, Български демократичен център и Патриотичния фронт с общо 47 гласа внесоха промените в ИК. Според тези изменения във всяка чужда страна ще могат да се открият до 35 изборни бюра. В държавите, където няма наши консулства или дипломатични служби, ще се изискват минимум 60 подадени заявления за гласуване.

До промените се стигна заради активното участие на президента Росен Плевнелиев и омбудсмана Мая Манолова. По-рано през май Плевнелиев наложи вето на Кодекса и то в частност на чл. 14, който налагаше задължителни 100 заявления, за да се открие изборно бюро в страна без наше консулство. Омбудсманът, от своя страна, изпрати писмо с предложени изборни промени от българите в чужбина на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. В изявлението си Мая Манолова предлага да могат да се разкриват секции там, където на предни избори са гласували поне 100 човека,  както и да може да се открива бюро само с 40 заявления.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

 „— Ти ли си, Батбаян? Моят мъдър най-голям син, който винаги е залягал за родната си земя… Дръж братята си, когато започнат да ламтят по чужди земи, защото вълци обикалят край кошарата и щом агнето се покаже вън — ще го разкъсат.“

Ей, голяма драма, голямо чудо с българите в чужбина!

Виновни сме всички, де можем да се наречем българи. Защото сме като кубратовите копия, разпръснати по света, готови да бъдат строшени. Едните избират чуждото, за да намерят по-добър живот. Но истината е, че те едва ли ще се върнат, че децата им вероятно няма да познават родината ни и че няма да се наричат българи. Другите (ние) веднага ги съдим, без да помислим защо са избрали подобен път.

На този фон идват ограниченията за гласуването в чужбина. Където отново има виновни и от двете страни. Не всички българи зад граница са се втурнали да упражнят правото си на глас, но и не всички българи у нас отиват до урните в изборните дни.

А вината ни е една и тя е, че не сме обединени. Щом няма съединение, има разделение. А щом има деление, нормално е да има и намаление. На силата, на българския дух, на народа.

„— Видите ли — дигна се със светнали очи хан Кубрат, — ако разделите България на пет, всеки от вас ще бъде силен, колкото беше силно едното копие. Ако бъдете заедно, никой враг не ще може да ви съкруши.“

България не е разделена на пет, но българите са поне на пет континента…

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

През май 2011 г. на среща със земеделци премиерът Борисов е попитан кой ще ходи по строящите се магистрали, когато повечето хора са напуснали държавата. В отговора си той обещава, че до три години ще върне българите от чужбина, след като приключи всички проекти и оправи пътищата.

Минаха пет години – проектите приключени, магистралите готови, а тези родоотстъпници си стоят в чужбина и отгоре на това искат да гласуват на нашите избори. Ами няма да им е лесно, трябва да събират 60 заявления и да се надяват една от 35-те допустими секции да им е наблизо.

Свидетели сме на политически фарс. Изборният кодекс се ремонтира наново, а честите ремонти са присъщи за калпавите изпълнители. ГЕРБ се превърна в поредната партия, която е притисната в ъгъла от малък коалиционен партньор. ПатрЕотите, избрани с близо 240 000 гласа, успяха да прекарат промени, засягащи правото на глас на близо милион българи в чужбина. Какво да се прави, ламтежът за власт вече се нарича компромис за стабилност на държавата, а цената за него този път ще платят сънародниците ни извън граница. А преди време даже се говореше за МИР „Чужбина“.

Но политиците ни нямат изгода от разпръсната маса избиратели, която е непредсказуема и трудна за агитиране, контролиране и манипулиране. Даже не можеш да ги почерпиш с бира и 2-3 топли кебапчета.

И накрая какво?

Накрая, вместо хората да се върнат, още разумни българи ще напуснат държавата и един ден ще се сбъдне написаното от Станислав Стратиев:

„Накрая в цялата държава останахме седем души.
Един в София, един в Пловдив, един в Бургас, един в село Джулюница, един във Варна, един в някакъв железопътен кантон по линията Видин-Лом и един в Доспат.
Другите заминаха.
Стипендианти, комедианти, симпатизанти.
Екскурзианти, музиканти, азиланти.
Емигранти.
Всеки намери някаква причина, събра багажа и замина.“

Е, какво чакате – ако не друго, държавата дава достатъчно причини за заминаване.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Българинът е българин, където и да се намира по света. В този глобален свят и с новите технологии човек би трябвало да може да упражни правото си на глас от всяка точка на света.

Българите в чужбина стават все повече и повече. Имам чувството, че  ще станат колкото населението в България в момента. Важно е нашите сънародници извън пределите на страната ни да могат да гласуват. Защото те също като нас искат нещо да се подобри, животът в България да стане по-хубав. И евентуално да се завърнат и да могат да бъдат пълноценни граждани на Република България. Българите в чужбина, и не само, искаме по-добри условия за работа, искаме да раждаме децата си на родна земя, искаме да бъдем щастливи. Когато децата ни пораснат, да имат светло бъдеще в България и да бъдат горди, че са българи.

Разбирам защо хората хващат пътя към Терминал 2. Там трудът им е оценен и заплатен. Тук малцина могат да се похвалят с това. Където се чувстваш удовлетворен и виждаш смисъл в живота си, там ще останеш. Ще останеш, където е щастието.

Качествено гласуване

Време е народните ни представители да се замислят над работата си. Отворете си ушите и чуйте гласа на народа си. Ако по-често се допитвате до нас, ще ви помагаме с решенията, които взимате. Референдумите са измислени, за да бъде питан народът. След като българите в чужбина стават все повече, за да могат да гласуват, трябва да има повече секции. Ако имаше електронно гласуване, щеше да бъде още по-лесно – с едно кликване да гласуваш. Ех, това са много смели мечти! Но ние няма да спираме да мечтаем, защото мечтите се сбъдват.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Сагата с Изборния кодекс продължава от толкова отдавна, че скоро ще достигне по епизоди „Дързост и красота”. В ключова интрига се превърна въпросът за това как да гласуват българите в чужбина, а развръзката по тази линия обещава да е драматична. Но преди да търсим отговор на въпроса „Как?”, е хубаво да се запитаме „Дали?”.

Българите в чужбина са малко над 2 млн. по данни на външното ни министерство от 2011 г. В същото време общият брой на сънародниците ни, които имат право на глас, е малко над 6 млн. души. Не е нужно човек да е гениален математик, за да сметне, че една трета от потенциалните гласоподаватели не живеят на територията на страната. Това е значителен дял, така че не е редно мнението на тези хора да се пренебрегва. Съответно обаче те не живеят у нас, не виждат нещата отвътре, а са по-скоро странични наблюдатели. И тук възниква казусът дали пък въобще е редно хора отвън да определят какво ще се случва вътре в държавата.

Е, дори да забравим за тази дилема, остават други неизвестни. И това дали в чужбина ще се гласува само в сградите на посолствата, или на повече места, е най-малкият проблем. Още не е ясно по колко депутати ще избират сънародниците ни зад граница. Щом емигрантите ни са една трета от всички българи с право на глас, не трябва ли те да излъчат и една трета от депутатите в парламента например? Това едва ли ще се случи, но все пак. Да не говорим за разходите за предизборни и следизборни обиколки на политиците в бъдещия избирателен район „Чужбина” – в Щатите, в Австралия…

В създалата се ситуация правилен ход сякаш няма. За сметка на това възможностите за политически препирни са безброй.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Българите в чужбина са много – хора, които не се интересуват какво се случва тук, и хора, които дават мило и драго, за да се върнат, но само ако получат гаранция за по-добро бъдеще. Последните заслужават правото да дадат своя глас за промяна. Промяната, заради която ще си дойдат обратно, но… какво може да се промени? Дали неизвестното плаши нашите политици – има вероятност резултатът да не им хареса, когато трудно се контролира разпръснатия по цял свят вот.

Или всичко това е една пародия – в политиката лицата са едни и същи, надпреварата е между големите партии и шансът българите в чужбина да изведат добре познатите лица извън залата на властта, е минимален. Дали с тази привидна щедрост управляващите си спечелиха допълнителни гласове? Ветото на Росен Плевнелиев беше популистки ход, показващ съпричастност към българите извън граница.

А може би по-лесното гласуване ще засили позициите на ДПС, както някои се опасяват, и постъпката на президента е национално предателство. Въпросът дали българите, които са оставили държавата си, трябва да се мешат в нейната политика или не, остава на дневен ред, но едно е сигурно – полярните мнения отново разединиха народа. Честито на печелившите!

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *