България избира (анти)културата

България избира (анти)културата
Харесайте

Битката за културното наследство на България се разгаря. Министърът на културата Боил Банов вчера заяви пред БНТ, че дебатът за саморазрушаващите се къщи – паметници на културата, тече с пълна сила. Това са паметници, чиито собственици нямат достатъчно средства, за да ги поддържат. Според министъра обаче не става въпрос само за пари –

България избира (анти)културата„трябва да се работи и пряко с хората, да им се обяснява какво трябва да се направи, как, да им се помага с решения”, казва той.

И най-важното – общините да започнат да прилагат закона. Те могат да възстановяват паметниците за сметка на собственика, а ако той не може да плаща – да ги придобият.

Не звучи хуманно да се отнеме имота на възрастна, самотна жена, която не може да плати за поддръжката на своя „паметник”. Много са хората, които решават да зачеркнат от списъка с културните ценности къщата си, за да премахнат финансовата тежест и отговорност от себе си. Не звучи и изгодно общината да се сдобие с десетки сгради, нуждаещи се от ремонт, и да стопанисва всяка една от тях. Но не звучи и редно хора с финансови възможности и властови позиции да предпочитат заличаването на културно наследство пред това да се погрижат за опазването и използването му. Точно така, не говорим само за стерилно консервиране и музейна стойност, а за реална използваемост на обектите.

България избира (анти)културата
Проф. арх. Т. Кръстев изнася лекция пред архитекти, студенти и други гости в УАСГ, София.

Ден по-рано в УАСГ, който чества 75 години от създаването си, проф. арх. Тодор Кръстев води специална лекция на тема „Архитектура и ценности”. Като експерт по опазване на културното наследство (към ЮНЕСКО и ИКОМОС) той е участвал в множество проекти. Освен че е архитект на известния мост в Бургас, е работил по няколко културни маршрута, създавал е планове за опазване на Пловдив, Несебър и София (устройствен план, от който съвсем малка част се взима под внимание). Но като голям успех на България уважаваният професор посочва възстановяването на античния стадион на Филипопол.

Какъв е успехът в случая?

Съхранява се само това, което има сигурна автентичност. Всеки бутафорен опит да се възпроизведе с нови средства онова, което вероятно, но не и със сигурност е било, бива туширан.

„Чрез мултимедия може да се даде ясна представа, не е необходимо да се прави от бетон”, допълва Кръстев.

България избира (анти)културата
Античен стадион на Филипопол, центъра на Пловдив. Изграден в началото на II век.

Една визуализация, окачена на стената, е напълно достатъчна. Още един плюс на проекта е неговата достъпност – направен е макет и за слепи хора, а най-голямото предимство – социалната му функция. „Организират се спектакли, концерти, хората обичат да бъдат там.”

И действително – когато говорим за опазване на архитектурна и археологическа ценност, не става дума единствено за запазването и поддръжката й, а и за алтернативни начини, по които може да се използва, т.е. тя трябва да има образователно, естетическо и утилитарно значение. Хем да запази духа на автентичния образ, хем да се интегрира в новата среда, да комуникира с нея, и така да се изгради плуралистична идентичност на мястото. Може да се превърне в ресторант, в място за живеене или организиране на събития, но важното е да запази истинската си стойност.

Лесно беше да се констатира, че Двойната къща в София няма културен контекст и стои чуждо насред големите бизнес сгради и кооперации. Трудно беше да се изгради моста между двете епохи. Унищожиха я. Но още много други архитектурни ценности в България очакват да срещнат съдбата си. Само в София това са над 300 стари и неподдържани сгради.

България избира (анти)културата
Крепостната стена в Созопол
България избира (анти)културата
Крепостта Цари Мали град, с. Белчин

Според професора страната ни вече има едно ново архитектурно поколение, което осъзнава значението на културното ни наследство, но това, което го тегли навън, е нежеланието да се строят крепости от бетон (или тухлички) – политика, която набра значителна инерция през последните години. Достатъчно е да погледнем само Созопол, Цари Мали град и най-пресния пример – базиликата в Плиска.

Но какво стои в основата на тези недоразумения?

Различните ценностни приоритети – два модела на човешко поведение. От една страна, стремежът към постигане на съгласие и диалог, чувствителността към средата и хората.

Етиката на опазването според професор Кръстев е съгласие и приемственост.

От другата страна обаче е безкомпромисната система, решаваща конфликтите с насилие, антиприемствеността – обществен модел, който още не ни е напуснал, а може и да не го стори. Това е насилието над наследената среда, това е поставянето на инженерната мисъл и архитектурния егоцентризъм пред всичко.

Битката между съгласието и насилието е битка, която се води на много фронтове (не само в архитектурата), и винаги има последици за света. Битката е неравностойна – много по-лесно е да налагаш волята си, без да се съобразяваш с другите. По-лесно е да прекъснеш връзката, отколкото да я продължиш. По-лесно е да разрушиш, отколкото да съградиш. Това е битка, която всеки води сам със себе си, и битка, в която обществото трябва да се сражава. От нас зависи дали ще изберем автентичните стойности, истината и приемствеността или културната амнезия, фалша и агресията.

Изказванията на културния министър вдъхват надежда сред българите. Повече пари в бюджета за култура, промяна и заличаване на вратичките в законите, желание да се спазват самите закони, да се работи с хората, да се върви към приемственост. Необходимо е да се подаде ръка на собствениците, които притежават безценно богатство, на архитектите, които искат да постигнат нещо значимо, на къщите, които от дълги години очакват своето съживяване.

Но дали това ще останат само думи? Ние ще решим.

България избира (анти)културата
София, гледка от УАСГ

Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Елиза Младенова

Казвам се Елиза. Лесно можете да ме намерите сред думите, иначе съм студентка в СУ „Свети Климент Охридски“. Запознавам се с журналистиката. От време на време пиша и е приятно. Философствам, размишлявам и се опитвам да търся истината, да обхвана с поглед цялата картина, доколкото ми е възможно.

По какво ще ме познаете?

Лека ирония, силна надежда, щипка оптимизъм, повечко дидактизъм, снопче романтизъм, малко символизъм, глътка патетизъм, плашещ шизофренизъм и, разбира се, гледам да се шегувам повече. Светът е прекалено сериозен, за да не се усмихваме.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *