Българска академия на науките или неуките?

Българска академия на науките или неуките?
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

На 1 ноември в Деня на народните будители учените от Българската академия на науките (БАН) и Селскостопанската академия излязоха на протест заради ниското заплащане и малкото пари, които държавата отделя за наука в България. Шествието започна от БАН до Народното събрание, премина през Министерски съвет, паметника Левски и паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека, където поднесоха венец с цветя.

Техните искания са:

  • повишение на заплатите – най-ниската заплата на научните работници е 420 лв., която е по-малка от средната заплата в страната, а директорите на институтите в БАН получават 1200 лв.
  • 12 млн. лв. допълнително към бюджета за 2017 г.

Правителството заяви, че е в състояние да отдели само още 5 млн. лв., а министърът на образованието Меглена Кунева каза, че не се предвиждат повече пари за наука за 2017 г.

Според протестиращите сумите 78 млн. лв. за БАН и 13 млн. лв. за Стопанската академия са крайно недостатъчни, дори обидни – „30 години трудов стаж за 420 лв. заплата”.

Учените от БАН ще излязат отново на протест на 16 ноември. Те изискват от управляващите освен повече пари, също отношение към тях и българската науката.

Бюджетът за БАН за 2016 г. беше 80 млн. лв.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

БАН – Българска академия на нЕуките. Май скоро така ще трябва да четем познатата абревиатура, като се има предвид, че наука вече почти не ни остана, а неуки хора има в изобилие.

Неуки ученици има в училищата. Понеже е по-важно просто да присъстват там за бройката. Да ги има по списък, че да има и субсидия. Иначе това български език, история, математика и т.н. са нек’ви там глупости. Само Фейсбук и селфита – друго не ти трябва! Защото става ли дума за научната област, са нужни хъс, любопитство и желание за знания. А една голяма част от младите хора в България нито знаят, нито искат да знаят. И често дори едното „не знам” не могат да напишат грамотно – за каква наука да си говорим тогава…

Науката ни замира! Убиват я бавно! Убиват я псевдоекспертите, които сътворяват псевдореформи в образованието. Убиват я разни псевдопрофесори, които в последните години незнайно как изникнаха изведнъж, като гъби. Убиват я подаянията, презрението, мизерните заплати, мизерните решения. Убива я мизерното отношение.

Но ако тук перифразираме стихотворението „Вяра” на Вапцаров, то положението е мизерно, но ти не разбирай, че всичко е обречено. Напротив, напротив!

Дори ситуацията да е тежка, все още има хора, които обичат науката и се борят за нея. Млади и талантливи деца често печелят първи места в състезания и олимпиади. Когато пораснат, някои от тях търсят реализацията си в чужбина. Но други, макар и малко, остават у нас – правят докторантури, опитват да се развиват, а има и такива, които решават да преподават в училищата. Хубавото е, че тези хора явно са ентусиасти и идеалисти, и имат ВЯРА. Лошото, че изглежда отвсякъде им се пречи.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Отдавнашна българска мечта е да станем Швейцария на балканите. Това още дълго време ще си остане мечта, но в дните около изготвянето и приемането на бюджета можете да видите, че животът ни е като швейцарско сирене – на дупки, които нямат запълване. Образование, здравеопазване, отбрана – отвсякъде зее, отвсякъде се надигат протестни гласове.

Ето и тази година, бюджетът минал-не минал първо четене от БАН, спретнаха шествие – искали още няколко милиона. Академиците спокойно могат да нарекат протеста си „ежегоден“, такъв имаше през 2012 и 2010 г.

Може би всичко започна с думите на Симеон Дянков от 2009 г. за учените в БАН: „феодални старци, които си стоят там и събират заплати“ и опитът му да им сервира постната пица. Докато търсех точния цитат на Дянков, попаднах на новина от британския „Телеграф“ пак от 2009 г., където се споменаваше: „Лъчезар Филипов, заместник директор на Института за космически изследвания към БАН“. Гордост се разбушува в гърдите ми – наш учен и то от Академията на науките. Очаквах да прочета за важно космическо изследване. Е, важно беше, проф. Филипов съобщаваше, че извънземните са вече на земята и ни наблюдават!

Седем години по-късно от БАН пак искат увеличение, а пред журналисти същият проф. Филипов казва: „една цивилизация, която може да прелети просторите на Вселената и е много по-напред в развитието си, е решила двата най-важни проблема, които стоят пред нас – добиването на енергия и изхранването“. Но той не спира дотук: „Ако ние получим енергията, която те ползват, а явно те ползват друга енергия, ние ще решим много и социални, и икономически проблеми“. От това изказване на професора аз получих енергия и ще се намеся леко в задачата на зелената шапка. Чудесна възможност за БАН е да получат по-бързо тази извънземна енергия, да си решат икономическите проблеми и да не хабят собствената си в протести.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

След бърза справка в Уикипедия разбирам, че Петър Петров, един от най-продуктивните изобретатели на 20 век, е „български инженер, американски изобретател”. Негово дело са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор и още много апарати.

Първият български самолет „Експрес” е изобретен през 1915 г. Той е дело на Асен Йорданов, който е бил на 19 години, когато създава машината. Шест години по-късно заминава в САЩ. Там конструира първия в света многоцелеви самолет „Дъглас ДС-3” (един от най-успешните граждански самолети през 30-те години), участва в създаването на прочутите през Втората световна война „Боинг” – „Б-17”, „Б-29 супер Фортрес” и „Лайтинг П-38”. Той създава и автомобилната въздушна възглавница.

На 7 юни 2012 г. списанието Science съобщи, че международен екип от физици, ръководен от българина Теньо Попминчев, е разработил първия по рода си настолен рентгенов лазер, който може да се използва за биологични, физически и други изследвания. Устройството представлява лазерна версия на рентгеновата лампа, създадена от първия Нобелов лауреат по физика – Вилхелм Рьонтген, преди повече от 100 години.

Тези примери говорят едно – в България има изключително умни и трудолюбиви хора. Скромно може да казваме, че научните ни постижения са първи в света. Потенциал, който може да бъде разгърнат дотам, че да се говори за иновации. Да, разгръща се в други държави и нашите иноватори биват наричани „американски изобретатели“, но българи показват на света как се правят велики неща. Затова българската наука трябва да получи финансова подкрепа. За да се славят постиженията ни по света, но да бъдат изобретявани в страната ни.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Когато питаш някой тинейджър какъв иска да стане след време, колко често получаваш отговор „учен“? Думите „академик“ и „учен“ в повечето случаи не ни говорят нищо, а само създават една неясна картина на интелектуалец-самотник, забил нос в някаква епруветка. В по-лошия случай си представяме човек на преклонна възраст, имитиращ дейност в БАН.

Чия е вината за този имидж на учените в България, не е лесно да се определи. Едно е сигурно обаче – трябва съюз между държавата и Академията в името на изграждането на нов образ на българската наука.

Логично е учените от БАН да протестират. Фактически като държава от ЕС страната ни трябва да предоставя 1% от брутния си вътрешен продукт за наука. За 2015 г. БВП на България е близо 24 млрд. лв., което ще рече, че България трябваше да отдели около 240 млн. лв. за наука, но не. В отворено писмо на БАН към Борисов учените твърдят, че отделяната сума е едва 0,2%.

От друга страна, идват обвиненията към Академията за липса на резултати. Идеята е БАН да се издържа освен от държавния си бюджет и от продажбата на патенти и полезни модели. Учените твърдят, че за да постигат добри бизнес резултати, трябва да имат финансовата подкрепа от държавата.

Слава Богу, има такова нещо, наречено европейски научни програми.

Европейската програма „Хоризонт 2020“ отпуска своето финансиране на научно-изследователски проекти от 2015 г., кандидатите трябва да са задължително юридическо лице, регистрирано в страна-членка на ЕС. Бюджетът, заложен за наука в програмата, е близо 24 млрд. евро.

Разбира се, не може да се разчита само на европейските програми. Страната ни трябва да бъде по-ангажирана в развитието на собствената си наука, това е и отговорност и инвестиция за бъдещето.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

За Черната шапка българските учени не правят нищо смислено. Жълтата обаче твърди, че сред тях има много умни, талантливи и прогресивни хора, които просто нямат поле за развитие в България. Какъв е изводът?

Увеличаването на заплатите и подобряването на материалната база са ключови за усъвършенстването в сектора и умножаването на постиженията, но не са достатъчни. Необходими са реформи, стимулиране на образованието и интереса към него, както и критерии, за да може да отпаднат онези неефективни учени, които без да правят нищо благотворно за обществото, изкарват благи пари. Паразитите се промъкват навсякъде, дори в градината на БАН. Но това значи ли, че не трябва да поливаме зеленчуците?

Само когато разберем, че знанието, производството и просперитета на една държава са свързани, можем да вървим напред.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *