БДЖ или „насладата“ на евтиното пътуване

БДЖ или „насладата“ на евтиното пътуване
Харесайте

Бяла шапка – факти

Български държавни железници (БДЖ) е държавна компания, най-големият жп оператор в страната. Разделя се на БДЖ – Пътнически превози, БДЖ – Товарни превози и Националната компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ). Основана е на 10 август, 1885 г. БДЖ се ползва и с държавна субсидия и капиталови трансфери, които за 2016 г. са били 227 млн. лв. за БДЖ – Пътнически превози и 240 млн. лв. за НКЖИ.

Към момента компанията разполага със 749 единици дизелов подвижен състав (мотриси и локомотиви) и 575 единици електрически подвижен състав. Най-новите попълнения са дизелови мотрисни влакове марка Siemens от 2008 г.

От началото на новата година БДЖ отново стана център на медийно внимание заради спрени и нередовни влакове, студ в купетата и транспортни инциденти.

На 10 декември локомотив се сблъска с пътническите вагони на влака София – Враца на гарата в Мездра. Няма сериозно пострадали пътници, но много от пътуващите се оплакаха от неадекватно поведение на служителите на компанията, които им крещяли да се качват по вагоните. Освен този инцидент в социалните мрежи се разпространяваха снимки на купета, покрити със сняг и лед в работещи влакове.

Новината от 13 януари е, че 8 влака ще бъдат спрени поради липса на локомотиви. БДЖ оправда това си действие с непредвидени ремонти на 20 други машини, които са пострадали при сблъсъци с преспи.

Въпреки изброените проблеми БДЖ публикува доклад на сайта си, свързан с реформите от последните 6 години, в който твърди, че компанията е в най-доброто си състояние от 2009 г. насам. Това, което отчитат от дружеството като постижения, са опростената структура на компанията, премахнати излишни работни места (с над 5000 хил. души), намаляване на задълженията с 48% (сега БДЖ дължи 445 млн. лв.). За да може да закупи 15 нови мотриси на стойност 210 млн. лева, компанията очаква пари от държавата от евентуалната концесия на летище София.

Червена шапка – емоции

Скъпо Бе Де Же,

Аз съм. Дано не се почувстваш неудобно от това писмо, все пак се познаваме, откакто се помня. Връзката ни е трайна и стабилна, което не означава, че в нея няма проблеми… Но преди да те обвиня за всичко, нека да ти разкажа за хубавите неща, които ти ми даде. Многото часове време за размисъл, в които детската ми фантазия измисляше най-различни случки наум. Прекрасната природа на България, която успях да разгледам в твоята компания. Ами всички хора, с които се запознах – момичетата, с които играехме в коридора; сърцераздирателните истории на мили баби, ядосани младежи, забързани работници, учтиви контрольори, раздърпани наркомани, алкохолици, дядовци, милеещи по социализма, палави и непослушни деца, много от братята роми, студенти, както и две симпатични мишлета.

Затова как да ти се сърдя, Бе Де Же, щом ти винаги ми носиш приключения. А колко тъжно ми става, когато ми кажат, че няма да има влак в следващите часове, защото няма машинист… Как смеят да ме лишават от удоволствието да се попека на слънце в купето с неотваряем прозорeц, да усетя автентичния аромат от неработещата тоалетна и да се моля за глътка въздух… Най-обичам да пътувам обаче лятото и ти да извършваш ремонт на железопътната мрежа. Тогава имам удоволствието да сменя три влака + автобус – и то на цената на един билет! Ами моментите, когато трябва да се прекачим на друг влак, защото мостът над реката, по който минаваме, може и да не издържи този влак, с който се придвижваме в момента – тогава все едно съм в екшън филм – коя друга железница доставя такива емоции на пътниците си?! Никой не разбира старанието ти – ти си железница от новия век, но си падаш по винтидж стила. Защо са ти тогава нови и модерни влакове, всеки търси автентична атмосфера, която не може да се постигне с отоплени или климатизирани вагони. Аз те разбирам (модерните вагони просто не носят същото преживяване), но се питам  – нужно ли е, Бе Де Же?

Връзката ни ще продължи, бъди спокойно, това не е писмо за раздяла, но виж, за да ни се получи, ще трябва да ми дадеш още нещо, а именно – грижа. Не искам много след толкова години съвместно пътуване, нали?

Бе Де Же, Обичам те!

П.П. Надявам се това писмо да не замръзне, изгори или да не се изгуби през някоя от връзките към твоята гара…

Поздрав, Бе Де Же!

Черна шапка – песимизъм

Няма лъжа, няма измама: Българските държавни железници са създадени преди 132 години. И влаковете, и купетата са си все толкова стари и през 21 век. Дори името все още не е променено (Български държавни железници), камо ли да имаме нов и европейски железопътен транспорт. Българските мотриси все още живеят във времето на комунизма. Времето, когато да пътуваш с БДЖ е било мечта, лукс и удоволствие.

Много от нас са чували всякакви куриозни истории или са преживявали такива, пътувайки с БДЖ. Влаковете закъсняват с часове, особено в зимни условия, в други е студено и мизерно, а пък в някои дори се разхождали дървеници. Това не е нормално – да си купиш билет и да пътуваш по този начин. Милиони левове преминават оттам, а българските железници са на загуба. Как става това?

Друга черна точка в БДЖ е липсата на нови кадри, които да работят. Дефицит на професионалисти има в много важни сфери в България. Това не говори за доброто бъдеще на страната. Трудно е да привлечеш млади хора да извършват тежък труд в българските железници. При това за евтино заплащане. Да не говорим за самите гари, които бавно се рушат.

Работата в БДЖ е отговорност, която не трябва да се подценява нито от хората, нито от държавата. В България навсякъде липсва организация на работата, организация и разпределяне на бюджета. Няма подреденост и прозрачност, а само хаос и безпорядък. Правим кръпки, за да закърпим и дупките в БДЖ.

БДЖ или насладата на евтиното пътуване

Жълта шапка – оптимизъм

Да се погледне с оптимизъм към състоянието на БДЖ не е лесно – сякаш влакът на държавната железница е навлязъл в безкраен тунел, от който изход няма. Всъщност, макар че голямата светлина в края на тунела още не се вижда, по пътя все пак проблясват малки светлинки. И ако ги следваме, те могат да ни отведат напред.

Една от тях е гражданската активност. Вярно е, че проблемите в БДЖ са безброй, задълбочават се и се увеличават постоянно. Но е вярно и че обществото все по-сериозно и по-активно реагира на тях. Хората не стоят безучастно, а действат, надигат глас, имат мнение. Организират подписки и протести, за да защитят гражданската си позиция. И да, понякога постъпват безразсъдно – излизат на линията и я блокират с телата си. Но го правят в отчаян опит да бъдат чути. А не е ли добре (и справедливо) да отстояваме правата си?

Онези, които се возят с държавната железница, го правят. Но освен това те са обединени и постъпват като Човеци. Във влака можеш да чуеш безброй интересни истории, да научиш нещо ново или да срещнеш добър приятел. Хората споделят, помагат си, разчитат едни на други. Между спътниците има специална колегиалност, породена от общата съдба да пътуваш с БДЖ. И когато влакът пак закъснее, когато локомотивът пак се повреди или когато има по-сериозен проблем, те са заедно и се подкрепят – тази сплотеност е хубав феномен.

БДЖ доказва и още едно хубаво нещо – че идеализмът още е жив. И то както от страна на пътниците, така и по отношение на служителите на железницата. Защото в системата на БДЖ, въпреки лошите мениджърски решения, работят много свестни и сърцати хора, които не просто искат да си запазят службата, а наистина влагат душата си в работата. От машинистите и работниците в жп депата, които се трудят в тежки условия, до кондукторите, които казват „Благодаря“, щом вземат билета ти за проверка,а после ти пожелават „Хубав ден“. Освен това в системата, макар че е рядко, все пак постъпват и млади кадри.

Надежда винаги има, стига хората да я поддържат.

БДЖ или насладата на евтиното пътуване

Зелена шапка – възможности

Организирано и модернизирано БДЖ е възможност за ръст в икономиката, по-добри условия и завидно развитие на България. Но може би раздаването на десетина одеяла на влак (по 1 на 25 човека) не е търсената промяна. Родните влакове се нуждаят от малко по-особено внимание и грижи: хигиена, температура, бързина и точност.

Хигиена: Може би звучи страшно, само като си го представим – онази разстилаща се, тежка, почти кисела на вкус миризма, която се носи от влаковите тоалетни, щедро надигналия се прахоляк по пода и наслоените с мръсотия седалки, иззад които надничат миши главички. Решението: Почистване? Малко цивилизовано отношение от страна на пътниците? Капани за мишки? А може би най-ефективното – нови мотрисни влакове, които да се поддържат в добро състояние.

Температура: Задушаваща горещина през лятото, вкочаняващ студ през зимата. Прозорците – уж са там, а сякаш ги няма. Решението: Изрядно отопление и поне още десетина одеялца на вагон. За лятото – прозорците до долу и… носете си ветрила. Най-ефективното решение – нови влакове с климатична инсталация (не пречи на одеялата да ги има).

Бързина: София-Бургас – 8 часа и си там. Да прелетиш океана ще излезе по-бързо. Решението: Ремонтиране на подвижния състав, поддържане на релсите и – изненада! – нови мотрисни влакове, които да развиват по-висока скорост.

Точност: Чакаш от 30 минути, мръзнеш или се потиш, минала е сякаш вечност, когато най-накрая идва новината, че влакът ти ще пристигне с 30 минути закъснение. Решението: По-добра организация на движението, диспечерско управление и композиране на влаковете. При ремонтни дейности – бързо и оперативно взимане на решения.

Така в крайна сметка новите влакове – чисти, приятни, бързи и точни, ще привлекат повече пътници, приходи и печалба. Ще се възползваме ли от тази възможност?

Синя шапка – обобщение

Мизерно е, но пътуваме с влак. Студено е, но избираме БДЖ. Закъсняваме, но оставаме верни на железниците. Защото е по-евтино. Срещаме предимно ученици, студенти и пенсионери, защото автобусите не правят намаление. Ако има, то е символично. А от БДЖ са щедри – предлагат цели 50%. Но дори и без намаление пак е по-евтино да разчитаме на БДЖ. Понякога дори влакът предлага по-голямо удобство от автобус.

Както във всяка друга компания и тук има спешна нужда от промени. Но промените отнемат време, понякога повече, отколкото ни се иска. Новите влакове обаче може да ни струват и по-скъпо билетче. Дали ще предпочетем удобството пред по-лекия джоб?

Другият важен момент е, че проблемът никога не е едностранен. Нека всеки намери своята ниша, която може да промени. Като начало можем да си изхвърляме боклука от купетата или да не драскаме по тях.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева и Рафие Шерифова


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

1 Коментар

  1. Pingback: (Пре)откриване по Искър - Цветоглед

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *