Библиотеките на село гладни за книги

Библиотеките на село гладни за книги
Харесайте

Докато в градовете се радваме на големи книжарници, на село никой не отваря магазин за книги, а библиотеките – единственото място, където можеш да четеш и да получаваш духовна храна, са почти толкова бедни, колкото и хората, едва намиращи работа.

Анна Начева е от 3 години библиотекарка в село Сатовча, административен център на община Сатовча, област Благоевград. Назначена е на работа отскоро, но вече се е сблъсквала с проблемите в читалищните библиотеки, липсата на средства и нови книги и масовата неграмотност.

Библиотека Сатовча разполага с около 14 хил. тома библиотечен фонд и 2-3 хил. тома на съхранение в хранилище, като се покрива широк спектър на знанието. Ако някоя книга я няма в наличност, причината е, че не е върната на време, но Анна се опитва да спре практиката книги да се задържат с месеци и дори години. Въпреки това обаче нещата не са розови. Финансова поддръжка библиотеката няма. По закон читалищата се финансират от общината. На практика се отделят средствата, които останат. Ако останат. Бюджетът за развитие и подпомагане на читалищата за 2016 г. е 53 млн. лв., т.е. за 3500 читалища се отпускат средно по 1200 лв. месечно, което не е достатъчно за заплащане на персонала и поддръжка. По думите на Анна финансовите задължения стоят с месеци, когато се организира по-мащабно мероприятие, юбилей на читалището и т.н. Така че за обновяване на фонда изобщо не може да се говори.

 „За книги пари не са отпускани още от комунистическо време!“ – споделя тя. – „Когато след моето постъпване започнах да поставям този въпрос пред читалищното настоятелство, те чисто и просто ми дадоха да разбера, че си губя времето!“

Проблемът обаче не е само местен – над 70% от обществените библиотеки в страната (3938, 2/3 от които в селата) не са имали средства за набавяне на нова литература. Библиотечните колекции са неактуални и не отговарят на търсенията на читателите.

„Най-унизително ми е да дойде дете, да ми търси определено заглавие, и да го нямаме.“ Затова се стреми да не го допуска, интересува се и следи новите издания, а понякога си позволява и да закупи някоя много търсена книга със стотинките, събрани от ползване на услуги в библиотеката –принтер, ксерокс, компютър за лични цели. „Например предишната седмица закупих много своеволно два броя „Матилда“ на Роалд Дал и още три търсени заглавия за Детски отдел, пък ако ще да ме мъмрят.“ Доплатила е със собствени пари.

Библиотеките на село гладни за книги
Анна Начева чете пред ученици в библиотека Сатовча

В столицата публичните библиотеки са 251 с библиотечен фонд 22 млн. за население от 1 млн. В Сатовча населението е над 2 хил. души плюс пътуващите до училище от съставните села на общината. 14 хил. библиотечни единици са шокиращо недостатъчни. За да се запази отношението, трябва да са поне 40 хил. При това основната част на фонда е издадена през миналия век.

Миналата година беше въведен Стандарт за библиотечно-информационното обслужване, според който постепенно ще се увеличава броят нови книги на глава от населението, за да достигне 150 книги за 1000 души, като се приема, че за момента те са 100, а според препоръките на Международната федерация на библиотечните асоциации (ИФЛА) трябва да са 250. Държавата трябва да отпуска и 8 млн. лв. за книги, които да попълнят фондовете на библиотеките, макар според ИФЛА да са необходими минимум 20 млн. лв.

Стандартите и националната политика за насърчаване на културата обаче сякаш са се загубили сред планинските ридове и не стигат до родопското село. Програми за подпомагане на библиотеките съществуват, но Сатовча остава настрана.

„Може да съм предубедена, но тенденциозно се класират големи библиотеки, които си имат и отделно годишно финансиране“ – изразява мнението си Анна Начева. Библиотеката прави проект и кандидатства за първи път по програма „Български библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“, но не получава одобрение. „При изготвяне с толкова прецизност, някак си не ми се вярва да е обективно преценяването.“

В списъка на одобрените за 2015 г. са 216 библиотеки, като около 70 от тях са в по-малки села. Но така или иначе средствата са недостатъчни – през 2014 г. по програмата се отпускат 300 хил. лв. за нови книги на 40 библиотеки, за 2013 г. – нищо.

Библиотеката печели от записванията на читателите и годишната такса – всичко по 1 лв. – символична сума, с която се покриват някои от нуждите, раздават се награди и се финансират по-големи мероприятия. И въпреки че 41% от българските ученици са неграмотни, и въпреки масовата липса на читателски интерес заради средата и новите технологии, отлив като читателска бройка реално няма.

„Имаме си постоянно четящи хора от най-различни възрасти, което ме радва, но и те винаги питат за нещо ново“ – казва Анна. Затова според нея обогатяването на библиотечния фонд би могъл да увеличи и броя на посещенията, които за тази година са 9600. Би помогнало за засилването на интереса на младите и ограничаването на неграмотността. Сатовчанци също биха се радвали на по-голямо разнообразие.

„Често съм намирала, което ми трябва, но и доста пъти не съм. Мисля, че бих посещавала библиотеката по-често, ако имаше по-нови заглавия“ – споделя Цветелина (20 г.), която живее в селото от дете, а сега е студентка по политология в Софийски университет.

Освен с библиотека читалището разполага още с компютърна и репетиционна зала и приемна. Има си и своя база, която се отдава под наем – на пенсионерски клуб, магазин за авточасти, фирми за счетоводство, ремонт на телефони и кабелна телевизия, както и заведение, неизползвано от години. Но и тези пари явно са недостатъчни, за да може читалището да поддържа библиотечния фонд.

Библиотеките на село гладни за книги
Читалището в центъра на с. Сатовча

Така, оставена единствено на минималните средства от общината, отиващи предимно за заплата на персонала, и скромните дарения, библиотеката в българското село се опитва да оцелява и да пази културата. А културата бавно, но сигурно остарява по рафтовете. Гладът за нови заглавия се изостря с всяка следваща година. Държавата все не успява да го засити. Чакаме полагащата ни се порция книги, но докато я получим, можем само да сме благодарни, че все още ги има онези хора, които добавят по някой залък в духовното хранилище.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Елиза Младенова

Казвам се Елиза. Лесно можете да ме намерите сред думите, иначе съм студентка в СУ „Свети Климент Охридски“. Запознавам се с журналистиката. От време на време пиша и е приятно. Философствам, размишлявам и се опитвам да търся истината, да обхвана с поглед цялата картина, доколкото ми е възможно.

По какво ще ме познаете?

Лека ирония, силна надежда, щипка оптимизъм, повечко дидактизъм, снопче романтизъм, малко символизъм, глътка патетизъм, плашещ шизофренизъм и, разбира се, гледам да се шегувам повече. Светът е прекалено сериозен, за да не се усмихваме.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *