Борба за независимост или сепаратизъм

Борба за независимост или сепаратизъм
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

През последния месец се наблюдаваха поне две основни вътрешнодържавни кризи, свързани с желанието за териториално отцепване на отделни региони. Една от страните, която все още се тресе от конфликти, близки до гражданска война, е кралство Испания.

На 1 октомври тази година беше проведен референдум в една от 17-те автономни области в страната – Каталуния. Това е областта, която основно поддържа бюджета на страната. За 2016 г. БВП на Каталуния е бил 19% от общия БВП на Испания. С избирателна активност от 42% и близо 2.26 млн. души, като 90% от тях гласували с „да” за независимост по данни на каталунското местно управление, областта обяви, че иска отцепване от кралството. Централната власт в Мадрид, начело с премиера Мариано Рахой, осъди референдума и го обяви за незаконен и нелегитимен. Според официалните власти референдумът е бил импровизиран и всеки е можел да си напечата и попълни бюлетина, а изборни списъци не са водени.

Поради голямата заплаха от нарушаване целостта на страната по време на референдума са изпратени представители на полицията (различни от автономната каталунска полиция), които влизат в остър конфликт с близо 800 демонстранти най-вече в Барселона. Действията на каталунците и техния премиер Карлес Пучдемон не са подкрепени нито в страната им, нито на международно ниво. Становището на ЕС е, че съюзът би признал Каталуния само ако референдум се проведе законно и според испанската конституция. Като разрешение на силно наболелия проблем се смятат преговори за още по-голяма автономност и самоуправление, които да бъдат предоставени на областта.

Друго събитие, което привлече международното внимание, е референдумът за независимост на Иракски Кюрдистан, който се проведе малко по-рано – на 25 септември 2017 г. Според иракската конституция Кюрдистан е федеративна единица с много голяма автономност. Президентът е Масуд Барзан, а столицата – Ирбил. Резултатите от референдумa показват, че са гласували 75% от имащите право на глас, достигащи 5 млн. души на територията на областта. Освен острата реакция срещу референдума на централната власт в Ирак, съседните Иран и Турция предприеха конкретни санкции срещу Кюрдистан. Иран спря доставките си на горива към областта, а Турция затвори границата си с Ирак, като заплаши да спре газопровода, идващ от Кюрдистан и минаващ по нейната територия. Реджеб Таиип Ердоган заяви, че всеки момент турската армия може да нахлуе при заплаха от обявена автономност.

На територията на Ирак, Иран и Азарбейджан в модерната история е имало 5 краткотрайни независими кюрдски държави. Кюрдите наброяват близо 30 млн. души, разпръснати в Близкия изток, САЩ и Европа. Те са най-голямата малцинствена група в Сирия и Турция, като в последната представляват около 20% от населението на страната. Това обяснява и реакцията на съседна Турция, която от години води война с терористичната организация Кюрдска работническа партия (ПКК) на територията на страната си.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Независимост. Значело да не си зависим, да си свободен, да вземаш сам всички решения. Това ли е обяснението за опитите на толкова много територии по света от години да се опитват да се нарекат държави? Косово, Абхазия, Южна Осетия, Палестина, Севернокипърска турска република. Това са все полупризнати страни, които са се отделили по някакъв начин от други територии. Често с помощта на войната, насилието и борбата.

Каква е цената на независимостта? На свободата? Какво кара хората да искат свое лично местенце върху географската карта? Уж живеем в 21 век, когато се наричаме граждани на света, а пък националната идея става все по-привлекателна.

От една страна, всеки трябва да има правото, ако се чувства потиснат да изкрещи своята свобода, да се бори за това душата и животът му да преминават в мир и спокойствие. От друга страна, желанието за независимост не е ли поради неспособността на държавите да предоставят на всички свои граждани равенство, братство, свобода?

Или това са идеали на една отминала революция? Макар че събитията по света все повече напомнят за онези времена, които не можем да наречем модерни.

Зависимост или независимост? Или развитие в полза на всички? Задача без отговор, в чакане на решение…

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

„…на софиянци им трябват затворени граници. Стига с този Шенген с провинцията“. Това прочетох в случаен коментар от Фейсбук тази вечер.

Абсурдно, ще си кажете и ще сте прави. Но ако решим да попитаме в референдум жителите на столицата искат ли независимост от икономически по-изостаналата част от държавата, резултатът също може да бъде абсурден.

Вярвам безпрекословно в демокрацията и смятам, че референдумите са едно от най-силните й оръжия, но като всяко оръжие те трябва да се използват много разумно и с мисъл за последствията от тях.

В две коренно различни точки на света хората се борят за независимостта си. А думата независимост е изкусителна, веднага я асоциираме с безправие и потисничество и ни се иска да подкрепим борците за свобода. Но за други хора тези борци са просто отцепници, не го забравяйте.

От дълги години кюрдите се опитват да създадат собствена държава – в Иран, в Ирак (където са постигнали почти пълна автономия). Благодарение на нея стигнаха и до референдум, завършил с близо 93% подкрепа за независимост. Но Турция е категорично против създаването на кюрдска държава в съседство. Опасява се, че собственото й население от кюрдски произход в югоизточната й част може да поиска същото. На упорството на Барзани Ердоган засега отговаря със заплахи и в думите му се усеща дрънченето на оръжия. А на никого не му е притрябвал още един горещ конфликт в региона.

Каталуния е по-различен случай. Почитателите на каузата изтъкват исторически аргументи за правото й на независимост, но доводите от миналото са хлъзгаво нещо. По тази логика, скоро да очакваме жителите на Генуа, Венеция и всички графства и херцогства, за които се сетите, да поискат независимостта си от еди кой си век. Някак бързо забравихме за ЕС и мечтите за една обединена Европа.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Те са в постоянен конфликт. Повече вербален, но и понякога физически. Те може да имат различен език, друга религия, етнос, или други обичаи. Те са мнозинство и малцинство в една държава. И малцинството иска своята независимост и създаване на нова държава. И има пълното право да го иска.

Защо е хубаво да се обособят в две различни държави?

Първо, за да станат по-малко конфликтите. Например Турция от години води „война” с кюрдите на територията й. Така при последните атентати в страната турското правителство обвини кюрдите и приложи военна сила, въпреки че никой не беше поел отговорност за този акт.

Създаването на една нова държава в никакъв случай не е гаранция за край на напрежението между народи в подобно положение. Но по този начин ще се борят равностойно на местно ниво и на световната политическа сцена. И все пак да бъдем оптимисти – може би това е ключът към кутията с мира, която ще зарази всички.

И второ, за да може гражданите, които не се чувстват комфортно на дадена територия, не са свободни и живеят в страх и напрежение, да имат свое управление и своя държава. Мирът и свободата да избираш са човешки права. А когато се нарушават правата на голяма група хора, новата държава може да бъде тяхното спасение.

В миналото държавните граници са се формирали предимно с войни и политика. Така се появяват народи и етноси, живеещи в държава, която не искат, която ги смята за проблем и последното нещо, което би направила за тях, е да им помогне в развитието. Налагани са им определени правила и репресии, а отношението към тях продължава да бъде негативно и днес. Например каталунците при управлението на ген. Франко (и не само), разполагали с ограничена свобода. Някога те са имали своя държава. Нима сега нямат право да бъдат отново независими? Сега, когато живеем в относителен мир и това може да се постигне чрез референдум.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Оценката на акта на отцепване на даден регион често е нееднозначна. Нещо повече – за нея има двоен стандарт. Звучи нелогично, но не е. Защото за това дали роенето на нови държави от старите ще срещне насърчаване или порицаване, са от значение позициите на пет ключови героя, взаимовръзките между които са решаващи.

Държавата-майка (била тя Испания, Ирак, Сърбия или някоя друга) винаги е в губеща позиция, когато от нея се отцепи даден регион. Защото това значи не просто загуба на територия, която е била в пределите й. Това може да е загуба на земя със силна историческа значимост, на икономически потенциал, на финансов ресурс, на политическо влияние.

От другата страна е Държавата-рожба (била тя Каталуния, Кюрдистан или друга). Тя смята себе си за печеливша от отцепването. Защото не е съгласна с водената политика, с начина, по който ресурсите й се управляват, или просто защото има свой прочит на историята.

Но тук се намесват Държавите-хищници, които се възползват от назрелия конфликт (обикновено Великите сили), както и Държавите-жертви – малките, които по нещастно стечение на обстоятелствата са попаднали в грешната конфигурация. Има и Държави-наблюдатели с потенциал за бъдещи главни герои.

Държавата (дори да не е официално призната) може да влезе в една или в много роли. Както Каталуния, която хем е икономически важна за Испания, хем има своя историческа причина да иска отделяне, но накрая може да се окаже жертва. Или Ирак, който е на парчета заради влиянието на ИДИЛ и желанието за отцепление на кюрдите, но е и неволен съюзник в хищническите игри в Близкия изток. Ами Русия, САЩ, Турция, страните от Западна Европа, двете Кореи дори – в коя от тях виждате хищник и в коя – жертва? Зависи от гледната точка.

Не бихме искали да губим от територията си. Но ако хората в Македония или в Западните покрайнини организират референдум и поискат да се обединят с нас, ще им откажем ли?

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

При сепаратизма няма черно и бяло. Не може да кажем, че отделянето на региона от държавата е изцяло градивен ход за него или че е крайно деструктивно за голямата единица. Не можем да кажем и обратното. Теоретично, малцинството се чувства ограничено, неравноправно, иска да получи свобода и независимост. Теоретично, държавата губи територии, ресурси и хора – подкопават се трите основи на стабилността. На практика обаче нещата стават далеч по-сложни.

Какво се случва, когато в едно мултикултурно общество, в каквото живеем, даден етнос отцепи изкуствено територията, която обитава? Появява се друго малцинство. Появяват се нови проблеми, конфликтите не спират, единствено позициите се разменят. Новата държава не може да бъде стабилна, както стана ясно в Косово. Тя ще продължава да зависи от държавите-съседки, от международните отношения, ще продължава да се нуждае от икономическите пазари на държавата-майка. Малката единица е слаба. Тя търси съюзници. Става нечие чуждо протеже. Отделена е от своите, отделена е и от другите. Стига се до парадокса да се появят еднотипни държави в различни краища на света. Разделени, изолирани, небалансирани.

Процесът на фрагментиране в Европа и Близкия Изток е силно проблематичен. Това създава множество конфликти, противоречия, икономически пречки, изкуствен национализъм и нови неравноправия. 

Държавите-майки също намират малцинствата за затруднение, но ако разчитаме отцепването на територии и създаването на нови формирования да реши проблема с тях, още дълго ще гледаме на мира, спокойствието и разбирателството между народите като на неосъществими идеали.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *