Йоана Вълчева: Да пишеш е работа и много труд

Йоана Вълчева: Да пишеш е работа и много труд
Харесайте

„Съвест“ –така се нарича дебютният роман на младата писателка Йоана Вълчева. Започва да пише книгата преди 5 г., когато е на 19, но я публикува едва миналата година. Действието на „романтичния трилър“, както сама го определя, се развива в Русия.

Тя ни разказа за трудностите пред един начинаещ писател, за суровите условия на издателствата и още…

Как реши да се занимаваш с писане?

Винаги съм обичала да пиша, като често нямах за цел да развивам сюжет, а просто изливах мислите и вълненията си на хартия. По-късно, през юношеството, се появиха разкази и кратки стихове. Дебютният ми роман също първоначално беше замислен като разказ, но историята се разви и след стотната страница проумях, че е нещо по-голямо. И докато пишех „Съвест“, усетих тази любов – разбира се, тя винаги си е била там, но трябваше да отворя сетивата си, за да я разпозная. Харесваше ми да пиша и то да пиша книги и тогава осъзнах, че искам да се занимавам с това професионално. В онзи момент открих призванието си и нямаше връщане назад.

Кои бяха трудностите при написването и публикуването на първия ти роман?

По време на написването най-голямата трудност беше дисциплината. Липсата на такава бе и причината да се забавя цели две години със завършването на романа. Голяма заблуда е, че авторите се водим от вдъхновението. Няма такова нещо, казвам ви го от опит – аз всеки път чаках вдъхновението и в резултат пишех по една глава на няколко месеца. Ако бях продължила по този начин, най-вероятно днес нямаше да си говорим, а все още щях да имам просто една започната история.

След първата година попаднах на един семинар за продажби, където се говореше как човек трябва да е постоянен. Тези думи звъннаха в ума ми като аларма и пречупвайки ги през призмата на моето начинание, осъзнах – нужно е постоянство. Следвайки това толкова важно правило, написах остатъка от романа (почти половината) само за 6 месеца. Така че да пишеш е работа и много труд – сядаш, слагаш ръцете си на клавиатурата и започваш.

По пътя на публикуването препятствията бяха доста повече. Ужасно трудно е някое издателство да обърне внимание на млад и неизвестен български автор. После се оказа, че дори и някой да ти каже „Да, ще те издадем“, това означава да платиш всички разходи от джоба си, а после да очакваш едва 15% от коричната цена. Сметката определено не излиза…

За мен е голямо щастие, че имам подкрепата на семейството и приятелите си. Особено важна беше и вярата на мъжа до мен. Без тези хора до себе си нямаше да мога да се справя.

Книгата е готова през 2013 г., защо я публикува 2 години по-късно?

След написването й прекарах близо половин година в писане на имейли до български издателства. Получих само 3 отговора и всички те бяха откази. По-късно едно издателство прояви интерес, като се стигна до срещи и сериозно обсъждане. Дори бяхме харесали дизайн за корица. В последствие разбрах, че те очакват от мен да покрия всички разходи, а като възнаграждение ми се полагаше „световният стандарт“ от 15%. После научих, че огромна част от българската издателска индустрия работи на този принцип.

Затова реших да се боря като независим автор. Работих с редактор около 5-6 месеца, но нещата между нас не потръгнаха и се наложи да търся друг. Така срещнах Кристина, която свърши изключителна работа. Благодарение на общите ни усилия, „Съвест“ се появи в електронен формат цели две години след написването си.

Заглавието е „Съвест“, защо?

Всъщност работното заглавие на романа беше „Изкупление“, защото тази дума описваше най-точно сюжета. За съжаление бях изпреварена от Иън Макюън, по чийто бестселър беше направен и филм. Няма правило заглавията на книгите да не се повтарят, но си казах, че моята история трябва да е уникална. Затова се наложи да избера друго име на романа и заедно с редакторката ми Кристина Бодурова се спряхме на „Съвест“. Сега толкова обичам това заглавие, че не бих го заменила с друго.

Йоана Вълчева: Да пишеш е работа и много труд

Действието на романа се развива в Русия, какво те накара да избереш друга държава, а не България?

Беше невъзможно да избера България. За съжаление тук всеки втори е експерт по ъндърграунд средите и може да изброи по имена поне петима мафиоти. Криминалният сюжет, заложен в книгата, определено щеше да изглежда недостоверен. Избрах Русия, заради близките до нас традиции и култура. Така смятах, че читателят по-лесно ще се асоциира с героите. За успокоение издавам, че действието във втория ми роман се развива на родна земя.

В други държави има много известни автори на криминалета и трилъри, които се четат и у нас. Защо според теб се броят на пръсти съвременните ни писатели в тези жанрове?

Причината е, че в България не се толерира особено развлекателната и комерсиална литература. За съжаление на пиедестал се поставят елитарните произведения, което, разбира се, е мое наблюдение и не задължавам никого с него.

Така обаче няма да се подтикнат младите хора да четат повече. За да се събуди интерес у тях, трябва да им се предостави нещо модерно и съвременно.

Кои писатели четеш и те вдъхновяват?

От българските автори фаворит ми е Людмила Филипова, а скоро прочетох и „Ритуалът“ от Радко Пенев – роман, който събужда надеждите, че и у нас може да се ражда модерно творчество.

Много харесвам Сандра Браун – книгите й са уникална комбинация от романтика и съспенс. С такава лекота води читателите си за носа, кара ги да виждат и да мислят това, което тя иска, докато накрая разплете възела по неочакван начин.

Възхищавам се и на майсторските трилъри на Джефри Арчър.

С какво друго се занимаваш освен с писане?

В момента се занимавам и с онлайн маркетинг. Започнах тази работа преди година с доста малко знания в областта, но винаги съм схващала бързо. Мотивацията ми да се насоча в тази област бе, че исках да се науча да промотирам самата себе си. Смятам, че всичко, което придобих като умения и опит, сега ми е изключително полезно.

Йоана Вълчева: Да пишеш е работа и много труд

Преди година си написала в блога си, че мечтата ти е да бъдеш успешен писател и че всяка мечта всъщност означава страдание. Година след този текст по-близо ли си до сбъдването й?

Определено. Започнах тази година с натрапчивото усещане, че ще бъде много важна за мен като писател. И наистина се случиха изключително много неща – „Съвест“ беше издадена на хартия и бе разпространена от най-големите вериги книжарници из цялата страна. Направих първото си представяне, на което присъстваха близо 80 души. Откривам, че хората, които знаят за мен и проявяват интерес към творчеството ми, стават все повече. В момента сме и в редакция на следващ роман.

Извървях наистина дълъг път и сякаш крачките ми стават все по-широки и по-бързи.

Предстои издаването на втория ти роман, какво можеш да разкажеш за него?

Както вече казах, действието се развива в България, но също и в Европа, и на още два континента. Книгата е вдъхновена от истинска история, а сюжетът се върти около изобретение, способно да промени изцяло живота на човечеството, както и политическото надмощие на определени държави. Заради това изобретение ще се извършат престъпления и убийства. Животите на хора, които на пръв поглед нямат нищо общо, ще се преплетат по един интересен начин. Ще пламне и любов, но дали тя ще оцелее, ще разберете на страниците на новата ми книга.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Руми Рафет

Ако е важна възрастта – роден съм през 1985 г., ако е важно образованието – уча журналистика във ФЖМК към СУ. Останалите важни неща ще прочетете в текстовете ми, ако са важни и за вас, споделяйте и коментирайте.
Приятно четене!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *