Убиецът, който срещна Бог на гарата

Убиецът, който срещна Бог на гарата
Харесайте

Гюлам Нааман е роден в град Джаму в Кашмир през 1929 г., иначе е живял в областта Сиалкот в днешен Пакистан. Кашмир е известен със сложната си политическа и етническа обстановка. След Втората световна война новосъздадената ислямска държава Пакистан започва война срещу Индия за областта, като днес Кашмир е поделен между Китай, Пакистан и Индия. Именно войната за Кашмир ще превърне някогашното топлосърдечно момче в ревностен убиец.

Гюлам има четирима по-големи братя и един по-малък, който умира като дете. Семейството им било много богато, бащата бил изключително уважаван и почтен човек. Това позволява на Гюлам да учи в хинду гимназия в Джаму, в която той е единственият мюсюлманин. По това време на него въобще не му е до ислям, индуизъм или учене. Това не се харесва на по-големия му брат, който след смъртта на баща им се грижи за него. Брат му го премества в ислямска гимназия, но това не помага. Младежът се шляе по кафенета, а нещата се влошават, когато Гюлам се влюбва в Салима, дъщерята на техни слуги на село. Естествено, и двамата знаят, че между тях не може да има нищо, но тя ще остане неговата незабравима любов. За Гюлам нещата стават нетърпими у дома, той не може да понася изискванията на брат си и решава да избяга.

Бягство от къщи

1945 г. – началото на Втората световна война го заварва шестнадесетгодишен и безпътен. Той решава, че няма връщане назад и ще се включи към Кралските военновъздушни сили в Индия. По това време държавата е все още окупирана от Великобритания и се бие на нейна страна срещу хитлеристка Германия. Гюлам е приет да бъде авиомеханик. Заминава за Лахор и започва обучението си с американски военнослужещи. След това завършва и висше военно образование в Академията в Калкута.

Той е включен към британско-индийска военна дивизия, където има възможност да наблюдава отношенията между войниците. Британците се държали изключително надменно, което отблъсквало още повече индийските им колеги. Но имало един различен британец – капитан Бакстър.

По време на японските бомбардировки над лагера им Бакстър заповядвал на войниците да отиват не в окопите, а в „параклиса“. Имало опъната шатра в средата на лагера, където войниците се събирали за богослужение. При една бомбардировка всички войници от ротата на Бакстър били в „параклиса“, а самият капитан се помолил кратко: „Господи Исусе, заради близките на тези хора, покажи, че си истински и достатъчно силен, за да ги спасиш.“ Гюлам помни как сякаш покривало паднало над палатката, не се чували експлозии, не се чувало нищо. Когато всички излезли, видели пълна разруха в лагера и много мъртви тела, единствено палатката била здрава. Тогава индийските войници започнали да се чудят дали този Исус наистина не съществува.

Друг случай от войната се запечатал в ума на младия мюсюлманин. По време на един изпитателен полет самолетът на Гюлам бил уцелен от вражески огън. Самият Гюлам едва оцелял, дясната част от тялото му била силно увредена. Когато го завели в полевата болница, докторът го отписал. Състоянието му било тежко, а в болницата имало място само за английски войници. Тогава две медицински сестри се застъпили за него, успели да убедят доктора да го приеме. Самите те 20 дена неуморно се грижели за него, хранели го през един процеп в превръзките на главата му. Когато напускал болницата, ги попитал защо. Отговорът бил: Ние сме християнки, нашият Бог пострада за спасението на хората, затова и ние служим на другите.“ Гюлам помни как избухнал в сълзи при техните думи.

Две години след края на войната младият мъж напуска армията и се завръща при семейството си в Джаму. По това време тъкмо започва борбата за Кашмир. В Джаму атмосферата е плашеща за мюсюлманите, които са малцинство. Засилва се насилието от страна на индусите, много от мюсюлманите бягат на север в нововъзникналата страна Пакистан. Поради голямата опасност семейството на Гюлам напуска града и изоставя всичките си имоти и семейната фабрика. Връщат се в Сиалкот. Всичко, което се случва след войната, оставя Гюлам обезверен. Той все повече се пита какъв е смисълът от всичко това, дори от съществуването. Изпада в тежка депресия. Това е времето, когато той вижда патриотичната битка за Кашмир и Пакистан като единствен смисъл. Хваща се за идеята за свещена война или джихад, отчаяно търсейки причина да живее.

Освободителната война

Убиецът, който срещна Бог на гарата
Войници от Индо-Пакистанската война (1947-49 г.) Снимка: Франк Лийсън

Записва се в редиците на бойците за свободен Кашмир. Започва да се моли най-малко по 5 пъти на ден, опитвайки се да достигне до Бог. Паралелно с това политическата ситуация се влошава. Убийства, насилие, безредие, палежи – това се превръща в ежедневие за Гюлам. Превръща се в негов начин на живот. Всичко в името на бог, който той така отчаяно търсел. Споделя, че през този период от живота си стига дотам, че заедно със своите бойци изгаря живи хора в домовете им, заключвайки ги преди това. Гюлам става радикален убиец.

Един ден той и хората му влезли в индийско село. Не бил останал почти никой освен едно семейство. Гюлам разбрал, че били християни, които за един истински джихадист са неверници. Нахлул в къщата и намерил двама мъже и едно малко момиче. Казал им, че имат избор: да приемат исляма или да умрат. Мъжете мълчели, но малкото момиче смело казало: „Може да ни убиете, но ни позволете да се помолим преди това. Аз вярвам, че моят Бог може да ни спаси.“ Гюлам се разсмял и все пак решил да им позволи последна молитва. Изчакали ги и в момента, в който те казали „Амин“, той видял ярка светлина, нещо необяснимо светло да идва към него. Изпитал силен ужас и единственото, което успял да промърмори било: „Простете ми!“

Тази нощ той не можал да заспи, започнал да мисли за този Исус и хората, които вярвали в Него – за капитан Бакстър, за двете медицински сестри, за това малко момиче и нейната вяра. В ума му се блъскали два свята, два различни начина на живот. Това го довело до още по-тежка депресия и объркване. При една поредна атака на индийско село, Гюлам чакал на изхода на селото, за да доубие всеки, измъкнал се от неговите хора. Пред него се задала възрастна жена с бебе в ръце. Той бил готов да вдигне цевта на пистолета и да довърши и детето, и нея, когато тя му казала: „Давай, убий го, то е индийско бебе. Твоят бог обича убийствата, така че го убий.“ Гюлам останал стъписан, тогава жената продължила по-меко: „Синко, имаш ли деца?“ Той започнал да отговаря като малко момче: „Не, майко, братята ми имат.“

„А гледал ли си тези деца да правят къщички от кал по време на дъждовете?“
„Да, майко, сам аз съм правил такива.“
„Как се чувстваше, когато някой дойде и я развали?“
“Много ядосан, майко.“ – отговарял наивно той.
„Тогава си представи какво чувства Бог, когато те вижда да разрушаваш това, което Той е създал. Бог слаб ли е, че да има нужда от твоята помощ да убиваш неверници. Ако Той не харесва нещо, не може ли сам да сложи край на това?“

Гюлам бил поразен, отново без да знае как, обещал на жената никога повече да не убива. И спазил това обещание. По-късно напуснал джихадистите и се върнал у дома, но в много тежко духовно състояние. В ума му имало такива въпроси, чиито отговори го държали буден и гладен. Не можел да се успокои, напуснал дома си отново през 1949 г. и тръгнал да търси Бог при всякакви духовни водачи. Нищо не запълвало този глад в сърцето му. Нищо не прогонвало страха от смъртта и ада в ума му. Той виждал себе си като един убиец, достоен за вечно наказание.

Срещата

Една сутрин между 3 и 4 часа Гюлам седнал сам на една гара. В отчаянието си започнал да се моли: „Боже, знам, че те има, виждам творението ти и нямам съмнение в това. Аз не вярвам в никоя религия вече, отчаян съм и имам нужда от мир. Имам нужда от милост и прошка.“ Тогава усетил ръка на рамото си и чул глас: „Моята благодат ти е достатъчна.“ (2 Послание към Коринтяните) и видял в ума си плочи, на които били изписани греховете му и как една ръка ги заличава.

След този глас той се огледал, но не видял никого другиго освен един метач. Гюлам започнал да скача и да повтаря този стих, а метачът се приближил при него и го попитал дали не е християнин. „Не съм християнин, но чух някой да казва тези думи точно сега и видях как греховете ми бяха заличени“, крещял от радост Гюлам. „Синко, това е стих от Библията“, казал чистачът. Така Гюлам разбрал кой всъщност сложил ръка на рамото му. Разбрал, че това не е било човек. Всичко пред него се навързало, от срещата му с капитан Бакстър до срещата му с метача. Всичката болка и ужаси, в които участвал, го довели до пълното отчаяние, празната гара и Бог.

Историята продължава и след това, но няма да ви разказвам подробно. Гюлам става християнин и поради това страда много в родината си. Братята му се опитват да го убият няколко пъти, защото е вероотстъпник. По-късно джихадисти убиват по-големия му син, след като дълго го заплашват да спре да говори за този Исус. Интересното е, че на погребението на сина си Гюлам говори за прошката. Същата, която и той незаслужено получил преди време.

 

По биографията на Гюлам Масих Нааман „Моята благодат ти е достатъчна“ и разказа на сина му д-р Самюъл Нааман (горе на снимката вдясно).


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Йоанна Русева

Ноу смол тоукс, онли итърнъл айдиас. На маса, на по чаша кола!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *