Долен – планинско убежище на легенди

Долен – планинско убежище на легенди

Харесайте

Характерно за селския туризъм е посещението на малките населени места, в които гостите се настаняват в традиционни селски къщи, където имат възможността да опитат местната кухня и да се докоснат до традициите на потомците. Едно такова място е родопското село Долен. Къде да намерите Долен?

Там, където има повече каменни зидове, отколкото хора. Там, където къщите са започнали да следват модела на кулата в Пиза. Там, където животът е кипял, а днес всичко мълчи. Там, където звездите не са само две-три. Там е Долен.

IMG_6528
Днес са малко местата, в които има запазени традиционни български села от миналия век. Казвам села, защото всичко българско тръгва от селото. От бабите с козичките, киселото мляко, ръчно омесения хляб, наровете и софрата в къщурките с уникалната си каменна архитектура, патриархалния ред и тежката дума на най-възрастния.

Всички сте чували за Ковачевица и Лещен, но малко са тези, които знаят за Долен. Той е само на няколко километра от тях, също толкова достойно място, обявено за архитектурен резерват, но не толкова известно или поне не беше до скоро. Може би липсата на множество туристи прави Долен още по-специално място.

Намира се в община Сатовча. Около тесния път, по който асфалтът с всеки изминал ден се руши, има наредени камъни. Местните хора ги наричат тикли. За някого те са успешен бизнес, за други са жега, студ, пот, загрубели ръце и шанс да оцелееш в провинцията, където възможностите са малко. Преди селото ни посрещат вече опустели ниви, където е имало тютюн, който ще бъде предаден, а не продаден за стотинки с цвят на листата му. Две-три купчини с трици, което ни навежда на мисълта, че има цех за дървообработка. Още не сме стигнали до селото, а вече знаем как протича животът на хората в него.

DSC03729

На входа ни приветства малка очукана табела. Преминаваме през новата част, в която има съвременни къщи, на които нощем прозорците светят. Следва старинната част на селото, тази тихата, мълчаливата част, която не спира да говори с камъните си, с тревичките и пожълтелите пердета по прозорчетата. Тази, за която има легенда:

Преди време, когато върлували смъртоносни болести, за които нямало лекарство, тръгнал слух, че има чума. Тогава населението започнало да мисли как да се предпази, за да не изгуби живота си. Решили да се заселят в един дол с надеждата, че там трудно ще ги открият хора, извън тяхната общност, и като нямат допир с другоселци, няма да бъдат покосени от коварството на болестта. И се заселило в този дол. Място, разположено в долина, грижливо пазено от родопския балкан. Там основали своята махала. Благодарение на това решение оцелели. Първоначално го наричали „Дол“, после казвали „Долъ“ и така възниква името Долен.

cfgdfg

От Долен тръгва високото пеене, което се разпространява и в Сатовча. Някога песните на момите са се чували в целия балкан. Днес са останали само няколко баби, които напомнят за него, със сълзи на очите се връщат в годините и пеят за младостта си. В старата част хората са малко, няколко самотни възрастни баби и дядовци. Поредното село, което се обезлюдява.

Малко от наследниците поддържат имуществото си, оставят го да се руши. Къщите опустяват. Собствениците предпочитат да ги продадат. Част от къщите са купени предимно от софиянци и варненци, реставрирани са и оживяват около празници и почивни дни. Другите все така си стоят и бавно се рушат. В селото има 350 традиционни родопски къщи, които са покрити с тикли и изградени от камък. В старинната част се намира и църквата „Свети Никола“. Нейната история е не по-малко интересна:

fgslsl

По време на турското владичество местните искали да имат храм, но властта не позволявала. Тогава дядо Никола заровил иконата на Свети Николай в ливадата, където сега се намира църквата. След известно време отишъл при кмета и казал за пророческите си сънища, че в ливадата има знак от Бог. Така на хората им било разрешено да копаят, а след като намерили иконата, и да построят църква. Църква имало, но нямало камбанария. Тя е построена години по-късно. Камбаните са лети 7 пъти, а звънът им се чува на 8 км.

Освен църква в Долен има и джамия. Тя се различава от останалите ислямски храмове. При нея липсва характерното високо минаре. По-старите джамии в района са построени по този начин. Впоследствие на много от тях са издигнати минарета, но най-вероятно поради липса на средства доленската джамия е останала така и до днес.

ckjfdkfjkdfjvfkfjl

Сега е позабравено, но преди години Долен е бил и снимачна площадка за кадри от няколко български филма („Капитан Петко Войвода“, „24 часа дъжд“). Част от жителите на селото са участвали в „Изпит“.

Не пропускайте да си поемете дълбоко въздух от родопската гора и да се върнете назад във времето, стъпвайки по калдъръмените пътеки на тесните улички. В селото може да отпиете и глътка студена вода от многобройните чешми в общината, построени, за да останат спомен за следващите поколения.

DSC00036fgfg

 

Снимки: Елиза Младенова и Рафие Шерифова

 

 


Харесайте
Сподели и подкрепи
  • 817
  •  
  •  

За автора

Рафие Шерифова

"Вдъхновение, мечти, живот. Възмущение, съвест, реакция. Красиви думи, тежки думи, но всичките на място. В текстовете на Рафи – слънчевото момиче с цветен, но критичен поглед към света. Надежда, усмивка, талант – това носи тя у себе си. И мъничко претенция, но ей тъй – за разкош. Това е тя, но и още безброй неща. Обича да улавя красотата на света – фотографии, разкази и свобода. Винаги открива скритите истории, онези парещите, истински, дълбоки за човешката душа. И сега как да я нарека? Пътешественик, откривател, мечтател. Малко е. Рафи е. Развеселено, ангажирано, фантастично, идилично е." Благодаря за хвалебственото слово на Ива Ваташка.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *