Двете отрови на журналистиката

Двете отрови на журналистиката
Харесайте

Ако някога сте си мислили, че словото в медиите е обективно, веднага оставете тези свои мечти. Медийният език е опорочен и осквернен. Отровен – от политическата коректност и думите на омразата.

Качествената журналистика отдавна не е в Червената книга на застрашените видове. Тя прави компания на динозаврите. Четвъртата власт е толкова развалена, че зловонието й се носи още преди напечатването на вестниците и излъчването на предаванията. А журналистът, онова омразно същество, вместо да раздава противогази, върви и рекламира „истината”, онази, която пари очите с лютивия си мирис.

Гнилата журналистика ни предлага само два варианта:

  1. Да мразим и бичуваме онези, дето са различни. Какъвто пример ни дават отровните журналисти. Един сравнително нов биологичен вид, по-опасен от черната мамба, кралската кобра и копиеглавата змия, взети заедно.

Не е изчислено точно колко невротоксини се съдържат в езика на омразата. Учените все още не знаят дали отровата на журналистите може да убие 10 или повече души. Защото никой не е застрахован от попадане под прицела им. Ако сте чужденец, бежанец или просто сте различен и усетите симптоми на гадене и парализа, не се чудете, вие сте уцелен от журналистическа стрела. Ще ви се догади от манипулациите по ваш адрес и ще се парализирате от лъжите, които насъскват общественото мнение срещу вас. Ще агонизирате бавно, а болката ви ще приключи едва когато журналистът реши, ако изобщо му мине подобна мисъл през главата.

В животинския свят се намират много отровни животни, дори такива, за които никога не сте подозирали, че могат да ви убият. Освен скорпиони, паяци, змии има и отровни медузи, октоподи, охлюви и жаби. Последните извършват нещо, което много наподобява чиракуването в журналистическия занаят. Жабите майки даряват своите деца с отрова. Малките попови лъжички абсорбират токсина и самите те стават отровни, превръщайки се в потенциални убийци. Младите бъдещи журналисти попиват знанията си от редактори, началници, шефове на медии и медийни групи. Така отровата бавно се стича от най-високите етажи на властта до онова равнище на отразяване, където уж всичко е проверено и от първа ръка.

Змиите от своя страна разполагат с разнообразие от токсини (отровата на кралската кобра съдържа над 100 вида белтъчини), с които ловят жертвите си. Така и журналистите си служат с различни оръжия, за да разпространяват омразния си език. В текстовете коректността и етиката са табу. Жлъчната лексика насочва аудиторията към етнически, религиозни, културни и исторически вражди.

Ксенофобия, ислямофобия, антисемитизъм… Изобщо фанатизиране спрямо „другостта” – така е напоена журналистическата стрела. Отровата се използва, защото премиите висят на косъм. За да ги получат, журналистите спазват само правилата на играта, наречена „Омраза, ненавист, вражда”.

Но обърнем ли картите, виждаме, че има и друга страна. Вторият вариант е не по-малко изроден:

  1. Да приласкаем и превъзнесем тези, които са ни удобни. Това действие се извършва старателно от политически коректните журналисти. Те също разполагат с отрова. Дори по-силна от тази на мразещите им събратя. Тя разяжда чрез фалша и угодничеството.

Ако попитате хората, обитаващи пустинни територии, те ще ви кажат, че трябва да внимавате особено и да се пазите не от големите и страшни скорпиони, а от онези мъничките, които са и най-смъртоносни. Те наблягат на малки количества силни токсини, за да бъдат по-ефективни. Политически коректният журналист изсмуква отрова от запаса на въображението си, облича я в красиви дрехи и я поднася в изискана опаковка на аудиторията. Читателят вкусва от нея, усеща парфюма й, който притъпява манипулативния мирис, съгласява се с консистенцията и идеята, която е поднесена в хубав и спретнат вид.

Отровата на коректността се плъзва по вените, преминава през всички кръвоносни съдове и достига сърцето. То, разбира се, е малко объркано, тъй като до него чрез методите на журналистиката са успели да се влеят две отрови – едната на омразата, другата на политическата уместност. Уж второто е посочвано като лекарство, но нека не забравяме какво съдържа всяка една противоотрова – точно така – отрова.

Ако четеш една медийна група, се научаваш на похватите на омразата. Разлистиш ли изданията на друг медиен сектор, намираш сладката отрова на правилното политическо говорене. Тя се преглъща по-лесно, действа по-бавно, но е също толкова ефикасна. Защото отново е пропаганда, но завоалирано представена като коректно отразяване на действителността.

Такава е „истината” в медийната среда – разкъсвана между отровите на журналистите. Онова племе, което ехидно и яростно защитава своя занаят „в полза на народа”. А единственото полезно за аудиторията би било пълно изчистване от медии, журналистика, коректност и словесна свобода.

Но де този късмет? Народът е свикнал да бъде обругаван. Половинчати истини, фалшиви факти, крайни позиции и наложен либерализъм, превръщащ се в бъдещ фашизъм. Такива са журналистическите послания, които сразяват аудиторията.

Медийният език е най-могъщата и унищожителна отрова. Само милиграм от нея може да убие всичко морално, хуманно, непорочно, чистосърдечно и искрено у всеки един от вас. Внимавайте много, не се знае коя дневна доза журналистика може да е последната…


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Ива Ваташка

„Тя е перфекционист, колкото и да го отрича. Обожава пингвини, вмъква и рими. Текста си оформя грациозно и с елегантност го облича. При нея всичко се помни и ударно се стича. Като започнем от началото и стигнем до края – всяка дума е претеглена, тежи толкова, колкото е нужно, за да се побере във вашето сърце. Поемаш си дълбоко въздух и започваш да четеш, следващата глътка е едва когато спреш. Тя е такава, напрежението обича и неща прекрасни изрича.
Иначе е кълбо от емоции, опиташ ли се да го разплетеш, ще откриеш какво ли не – ентусиазъм, любознателност, нежност и отговорност.
Тя е:
И нтелект
В дъхновение
А мбиция“

Това съм аз според милите и хвалебствени думи на Рафие Шерифова. Благодаря!

Свързани публикации

1 Коментар

  1. Pingback: Ришард Капушчински – репортерът отвъд границата - Цветоглед

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *