Ердоган и поредната побеДА

Ердоган и поредната побеДА
Източник facebook
Харесайте

Годината е 1999-а, а на 26 март един турски политик влиза в затвора! Освен ефективна присъда той получава и забрана за участие на избори.

18 години по-късно, днес същият политик празнува победата си на референдума. Победа, която го прави почти едноличен властник в държавата.

Този референдум беше един вид вот на (абсолютно) доверие за досегашната политика на Ердоган и Партията на развитието и справедливостта (ПСР). Те успяха да спечелят макар и с много по-малка разлика от очакванията им.

Сега всички се питат

какво ще се промени в Турция?

Съседите не си играят на дребно с въпросите на референдума, както е у нас. Още помня препирните дали да се пита за 1, 2 или 5 лв. субсидия. В Турция с един отговор се приемат или отхвърлят 18 промени в конституцията, ето част от тях:

• парламентарните и президентските избори ще се провеждат на една и съща дата;

• премахва се длъжността на министър-председателя и правомощията се прехвърлят на президента;

• президентът назначава министрите и помощниците си, както и висши държавни служители;

• президентът ще може да разпуска парламента и обявява предсрочни избори;

• не се налага той да бъде надпартиен, т.е. може да си бъде и лидер на партията;

• увеличават се депутатите от 550 на 600;

• възрастта за избиране за депутат се намалява от 25 на 18 г.

Тези и още промени ще дадат почти неограничена власт в ръцете на един човек. Това беше и най-силният аргумент на противниците на референдума. Друг важен аргумент беше, че на практика липсва възможност за импийчмънт на президента. За свалянето му ще е нужно разследване за злоупотреби от специална комисия, за чието свикване ще трябват 301 гласа. Чак след събраните от нея доказателства може да има повторно гласуване, където вече ще се изискват 2/3 от гласовете на депутатите. Да напомня, че мнозинството в парламента ще е от партията на президента.

Има и много неясноти около начина за провеждането на следващите избори, предстои Меджлисът да приеме важни промени в Изборния кодекс. Но може да се каже, че още от днес управляващи и опозиция ще действат с мисъл за

решаващите избори през 2019 г.,

след чието провеждане голяма част от конституционните промени ще влязат в сила. Както отбелязаха някои от коментаторите снощи, вече тече скрита предизборна кампания.

И това гласуване не мина без

съмнения за манипулиран вот.

Лидерът на основната опозиция – Републиканската народна партия (РНП) – Кемал Кълъчдароглу обяви, че ще поискат повторно преброяване на част от гласовете. Той цитира чл. 98 и чл. 101 от Изборния кодекс в Турция, в които се казва, че неподпечатани пликове и бюлетини се считат за невалидни. Думите на Кълъчдароглу бяха по повод на становище на Висшата изборна комисия (YSM), че поради грешки на служители в избирателните секции е възможно наличието на пликове и бюлетини без печат, но за да не бъдат ощетени гласоподавателите, те ще се броят за валидни.

От днес има и онлайн петиция, в която досега са се подписали над 300 000 души. Тя е адресирана до Висшата изборна комисия и министърът на правосъдието Бекир Боздаг.

Ердоган не се впечатли и отговори на опозицията с турска поговорка: „Който взе коня, мина Юскюдар“, чийто смисъл е, че всичко приключи. Самоувереността му, граничеща с арогантност, не бива да учудва никого. Той е привикнал към вкуса на изборните победи. За близо 15 г. ПСР печели 5 парламентарни, 3 местни и първите в страната президентски избори през 2014 г. (Дотогава президентът се е избирал от депутатите). Към списъка с победи можем да добавим и още два референдума – от 2007 г. –  за пряк избор на президента, и от 2010 г. – за промени в Конституционния съд.

След толкова успехи е нормално да се запитаме как Ердоган стигна

от затвора до върха на държавата.

Няма да изнасям урок по история, само малко факти. През деветдесетте години в Турция се сменят сума правителства. От 1993 до 1999 г. те са 7.

Първата значима поява на политическата сцена на Ердоган е победата му за кмет на Истанбул през 1994 г. В края на 1997 г. в град Сиирт декламира стих, в който казва „джамиите са ни казарма“ и това предизвиква съдебно преследване за насаждане на вражда и нетърпимост. Осъден е на 10 месеца затвор и забрана за кандидатстване на избираеми длъжности, но излежава само 4 от тях.

Някъде тогава, докато Ердоган е в затвора, след поредните избори през май 1999 г. начело на държавата застава тройна коалиция с министър-председател ветеранът Бюлент Еджевит. Това правителство се задържа сравнително дълго за онези времена – над 3 години. Запомнено е с 6% икономически дефицит, около 70% инфлация и „черната сряда“. Така е наречена икономическата криза от 2001 г., която според някои мнения, е най-голямата в съвременната история на страната. Банковата система е пред срив, курсът на долара скача за ден от 670 хил. лири на над 1 млн. и така местната валута се обезценява с близо 40%.

През лятото на 2002 г. здравословното състояние на 77-годишния премиер Еджевит се влошава и от тройната коалиция вземат решение за предсрочни избори. Те се провеждат на 3 ноември 2002 г. Големият победител е един. Новосформираната партия на Реджеп Ердоган, която събира около 34% от гласовете, но това е достатъчно за мнозинство. Защото парламентарната бариера в Турция е 10%, минават я само 2 партии, другата е Републиканската народна партия. Трите управляващи партии остават извън парламента.

Споменах за забраната за участие в избори на Ердоган, затова той не е сред депутатите на партията си, но те предлагат законови промени. Чрез тях и други обстоятелства, достойни за отделен текст, Ердоган още през 2003 г. достига до парламентарните банки.

Горната история има различни прочити и всеки може да прецени

каква е поуката.

За едни тя може да е упоритостта на Ердоган и че дори решетките не могат да го спрат. А други могат да разберат, че след некадърните политици, управляващи в безпринципни коалиции и докарали страната си до финансов колапс, винаги може да се появи някой Ердоган.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Руми Рафет

Ако е важна възрастта – роден съм през 1985 г., ако е важно образованието – уча журналистика във ФЖМК към СУ. Останалите важни неща ще прочетете в текстовете ми, ако са важни и за вас, споделяйте и коментирайте. Приятно четене!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *