Гражданските арести – патриотизъм или антихуманизъм

Гражданските арести – патриотизъм или антихуманизъм

Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

У нас понятието „граждански отряд“ се появи отново в публичното пространство, след като в края на февруари се заговори за хора, задържащи нелегални имигранти по границата ни с Турция. Най-известният от тях е Динко Вълев, на 29 г. от Ямбол, който сподели своя снимка в социалните мрежи. На нея се вижда, че е заловил нелегални имигранти и ги е заплашил да лежат по очи на земята. За Динко беше писано и в „Дейли Мейл“. Тези и други подобни негови действия му спечелиха много поддръжници, но и много критици. В края на март Българският хелзинкски комитет сезира прокуратурата по въпроса с Динко и той бе привикан на разпит в Районния съд в Бургас.

Един от вдъхновените от Динко хора е Петър Низамов-Перата. Съдът в Малко Търново повдигна обвинение и осъди Перата на домашен арест, след като на 10 април беше разпространено негово видео. На него се вижда как той, заедно със свои съмишленици, е заловил и завързал ръцете на трима афганистанци край с. Звездец, Малко Търново със свински опашки. Случаят стана известен под името „Свинските опашки“. Петър Низамов е криминално проявен, осъждан е три пъти за побой и хулиганство. Според информация на прокуратурата е претърсвал мигрантите за ценни вещи и е искал пари от тях.

Според изследване на „Алфа Рисърч“, поръчано от „Нова телевизия“, 54.8 %  са съгласни да има доброволни граждански отряди, които да патрулират покрай границата ни. От този процент 29.4 % са категорично „за“, а 25.4%  частично одобряват идеята. Премиерът Борисов първоначално коментира гражданските отряди, като ги похвали и насърчи, заявявайки, че държавата е на всички ни и имаме отговорност към нея. Впоследствие той заяви, че думите му са били извадени от контекста: Категоричното ми мнение е било и е, че гражданското общество трябва да бъде бдително, да подава сигнали и да не остава безразлично към нарушаването на закона, но в никакъв случай не трябва да има превишаване на права, писа Борисов във Фейсбук.

На 9 април пред НС Мирослав Беремски, който е администратор на Фейсбук страницата „Грабвайте телата“, награди Динко Вълев, Вълкан Хамбарлиев и Андон Балтаджиев с орден „За храброст“ – най-почитаният български орден, вторият по старшинство в Царство България и четвърти по старшинство в Република България. Според Конституцията на Република България право да награждава с ордени и медали има президентът.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Страх движи живота ни. Страх управлява действията ни. От страх забравяме, че сме хора. От страх създаваме подобни „Цивилни отряди за защита на жените и вярата“. Но кажете ми какво защитаваме? Жените? Вярата? Или изкуствено създадените си страхове.

Защото, доколкото знам, все още живеем в рамките на държава. Вярно, една проблемна, изтормозена и изнемощяла, но все пак правова държава. Където действат закони, където има органи на реда и където своеволията се наказват.

В нея няма място за свински опашки, няма място за нехуманно отношение, няма място за невежестово. Тази държава на първо време се нуждае от малко повече разяснения, от малко повече информация, от малка доза човечност.

Малка доза емпатия. Хайде, хора, не е толкова трудно! На Нова година вие чувате фойерверки, а те чуват падащи бомби. Вие не се страхувате да заявите вярванията и убежденията си, а те могат да заплатят с живота си за тях.

Когато вие търсите финансова сигурност, отивате на работа в чужбина. Когато те търсят закрила, за да запазят живота си – пресичат нелегално граници, защото истината е, че няма легален начин, по който да достигнат до територията на страната (не разполагат с паспорти или визи).

Затова прибягват до каналджии, затова предприемат опасни пътувания, които могат да завършат с фатален край. Голяма част от тях се предават на властите, на които подават молба за закрила. Докато тече процедура по разглеждане на молбата, търсещите убежище са легално пребиваващи на територията на страната.

Само органите на МВР може да задържат подобни лица. Никой не казва, че всички от нелегално преминаващите имат право на бежански или хуманитарен статут. Със сигурност сред тях има и хора, които търсят икономическа или друга изгода и чийто живот не е застрашен.

„Страхливостта е майка на жестокостта.“Мишел Монтен

Но не може от страх да престъпваме правата и свободите на други хора, да ги унижаваме и да потъпкваме достойнството им. Това е противозаконно. Страхливо. Жестоко.

„Човек се плаши само от това, което не знае; знанието побеждава всеки страх.“Висарион Белински

Затова нека преодолеем страховете си, нека се информираме повече, нека не превишаваме правата си и най-вече нека бъдем човеци. За това не е нужно специално образование или четиво.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Анонс от сутрешния блок на БТВ гласи: „Динко супергерой е следващата история. Тя е за ямболията Динко Вълев, който съчетава екстремното шофиране на АТВ със залавяне на бежанци.“

След като говорим за лов на бежанци, значи има хора които смятат, че бежанците са дивеч.

Да стигнеш дъното

Пример за такова постижение са гражданските арести и медийните опити да провъзгласят Динко за супергерой.

Да паднеш толкова ниско, че да стигнеш дотам да обиждаш, унижаваш, връзваш, ограбваш и биеш хора. При това правиш жалкото си деяние публично достояние. После показваш видеото насам-натам като трофей от последния лов. Колко е тъжно, че има хора, които се мислят за по-висши същества от другите, хора, които в две очи виждат плячка, виждат слава и рейтинг. Хора е силна дума за тях и най-вече за постъпките им. Без значение какъв е човекът, етносът му, религията му и социалният му статус, е най-меко казано грозно да се държиш по този груб, арогантен и антихуманен начин. Всеки човек изпитва болка и има достойнство.

И да продължаваш да копаеш

Но тук идва по-лошото – фактът, че тази представителна извадка от обществото – гражданските патрули, дълбоко вярва, че действията им са правилни, полезни, необходими и морални. Да се охранява държавната ни граница, не просто е необходимо, а задължително, но не от повярвали си „патриоти“ с криминално минало. Дали може да бъде по-зле? Разбира се – голяма част от обществото одобрява гражданските арести, някои от привържениците дори наградиха Динко Вълев, Вълкан Хамбарлиев и Андон Балтаджиев с орден „За храброст“, като си присвоиха правомощията на президента.

Разликата между мигрантите и част от българите е, че на тях не им харесва в калта и се опитват да се измъкнат от нея, но на наши сънародници им харесва, чувстват се комфортно там като прасета, живеещи в кочина. Поведението на тези будни граждани показва до каква степен се простира културата им и колко са демократични. Те са се затворили в своите предразсъдъци, но иначе смятат за изостанали и опасни тези, които нападат. Действията им са незаконни, но въпреки това премиерът Бойко Борисов им благодари, а Антон Хекимян от сутрешния блок на БТВ дори нарече Динко супергерой.

Е, имало живот и под дъното.

Очевидно и доказано от две публични лица.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Стани, стани, юнак балкански,
от сън дълбок се събуди,
и срещу ордите мигрантски,
о, Динко, ти ни поведи!

Че разни там ни завладяват,
заплашват милий наш народ;
И всички дружно се надяват
да ги избавиш – ти си бог!

И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
мигрантите да изтребим.

Защо ли, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се чудим –
сред джихадисти да измрем?

Я вижте, братя, погледнете
към близките до нас страни!
От Орбан вий се поучете,
пазете нашите стени!

Станете, братя, и вземете,
опашки свински във ръце;
и сабите си запашете,
борете се от все сърце.

Напред със граждански арести
ще сложим ред ний този път.
И с барикади и протести
нашествията ще се спрат.

Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
от чужди да се отървем!

Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та после ордите мигрантски
да попилеем като змей!

Да си развеем знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да пазим своята страна!

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Ще се опитам да взема думата от представителите на двете страни – едните са защитниците на правата на мигрантите, а другите – върлите поддръжници на доброволческите отряди, обикалящи граничните райони. Е, в надвикването помежду им се губи гласът на разума. Защото не е разумно границата ни да се минава от мигрантите като рехаво сито, нито пък е разумно от това да следва един вид лов на хора.

Но медиите, Фейсбук-самаряните и патрЕотите превърнаха тези две крайности в дилема и война.

А къде е държавата?

Дължината на границата ни с Турция и Гърция е общо 752 км, от които 190 са речни и опазването на тази граница е държавна отговорност. Да, може километрите да не са малко, но ако тя не се справя в трудни моменти, за каква държава говорим изобщо? По време на полицейските протести писахме за раздутия щат на МВР, а уж имаме и някаква армия. Щом групички, събрани оттук-оттам на доброволен принцип, успяват да се правят на герои със собствени средства. Държавната машина трябва да се справи и с тях, и с мигрантите. Така ще спрат да се дърлят и хората с двуизмерно мислене, за които или Динко е българският Супермен, или всеки мигрант може да си минава границата, сякаш тя не съществува. Другият път е да се въведат законови промени и дейността на гражданските групи да се регламентира, за да не ставаме свидетели на хайдушките им изпълнения.

Но като гледам как премиерът Борисов един ден казва, че „всеки, който помогне, само едно „благодаря“ заслужава“, а после твърди, че не са го разбрали правилно, си мисля, че сме далеч от решаването на проблемите. А така като е тръгнало с гражданските арести, не се чудете, ако последва и гражданско правосъдие.

И докато чакаме държавните органи да си свършат работата, ситуацията предлага възможности и на недоволстващите от динковщината. Те могат да се откъснат от комфорта на самарянстването из социалните мрежи и да сформират поне една  гражданска група, която да потърси по границата мигрантите, нуждаещи се от помощ и законосъобразно да ги придружи до пригодените за целта места. Само си представете клипчетата с „Уелкъм ту Бългерия“! Така добротата ще премине границата на думите и ще се превърне в дело.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

През границата ни продължават да минават бежанци и нелегални мигранти, застрашаващи националната ни сигурност. Вярно или грешно?

Или и двете. Кой може да каже дали влизащият е уплашен беглец от войната, който търси убежище, грабител или терорист? Рискът винаги съществува. От една страна, това са големи групи хора, които са в тежест на държавата. От друга страна, това са малко хора, за които хиляди българи научават само от медиите и се чудят толкова ли е голям проблемът.

Доброволци сформират граждански отряди за задържане на нелегални мигранти по границата. Правилно или грешно?

А може би и двете. Активността у гражданите е похвално и прогресивно качество, но начинът й на проявяване е погрешен. Защо не изпращат доброволно сигнали до полицията? Защо не проявяват доброволчество, за да окажат хуманитарна помощ на бежанците, които имат нужда? Защо доброволно се прави лошото? Защото е по-лесно или защото то се поощрява с ордени и признания?

Държавата няма адекватна политика за справяне с бежанския проблем. Правилно или…

Грешно. Грешно. Грешно. Нито се оказва необходимата помощ за бежанците, нито се спира потокът им към страната. Нито има проверки, нито има решения. Дори отношението към гражданските отряди е противоречиво и неясно.

А шапките се питат: Така ли ще се борим с проблемите?

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *