Гуд бай, Истанбулска конвенция

Гуд бай, Истанбулска конвенция

Харесайте

Макар че България подписа документа още преди две години, липсата на консенсус сред политиците и обществеността по текстовете на Истанбулската конвенция накара управляващите у нас да оставят крайното решение „За” или „Против” ратификацията й в режим на изчакване. А накрая и да я оттеглят. Това решение би трябвало да ни радва, понеже Истанбулската конвенция е неадекватна, непригодна и безполезна. Но не толкова заради прословутото джендърство, за което толкова се говореше, а защото тя притежава твърде много слабости именно по отношение на борбата с насилието над жените и домашното насилие, на които се предполага, че е посветена.

За „джендърите” или дали половете вече не са това, което бяха

У нас основните критики към конвенцията са заради страховете на част от обществото, че тя не просто ще промени традиционното разбиране за половете, а и ще опорочи адекватното разбиране за тях. Ябълка на раздора се оказа чл.3 от документа, според който понятието „пол” трябва да се разбира като „социално изградени роли”. Идеите, заложени в чл.12 и чл.14, за насърчаване на промени в културните модели, основани на стереотипи за половете, и за осигуряване на обучение на децата относно нестереотипни за половете роли, също предизвикаха полемика. Но докато политическото говорене се плъзгаше само по повърхността в спорове дали ще се въвежда „трети пол” или не, същинските недостатъци на документа останаха на заден план.

Представена като документ уж в подкрепа на борбата за равни права между жени и мъже и за защита на по-слабите (жените), конвенцията подвежда. Пол по смисъла, по който е логично тя да го тълкува, не е „социално изградена роля”, а анатомичен признак и да се смесват двете, е крайно некоректно. Роля на жената като такава е например да ражда деца. Това е стереотип, разпространен в целия свят. Независимо дали заедно с това ще се развива професионално или не, жената е призвана да бъде майка. Тя може да оправдае стереотипите и да изпълни тази роля или да наруши стереотипите и да не я изпълни.

А ако случайно реши да я променя, като оперира тялото си (медицината вече дава и такава възможност), това би било индивидуално решение, с което не е нужно да се ангажира международната общност.

И тук е следващата некоректна формулировка – приравняването на понятията „стереотип” и „предразсъдък”. Между двете също има тънка разлика – стереотипите са принципна представа, която сме си изградили по отношение на нещо или на някого, докато предразсъдъкът е негативен, но незаслужен етикет, лепнат без причина. Ролята на жената като майка е стереотипна и в това няма нищо лошо. Но това, че да бъде майка и домакиня, е единствената роля на жената, вече е предразсъдък, заложен в цели общества или в големи части от тях. Логично е да се борим не със стереотипа, а с предразсъдъка – като се стремим да осигурим равен достъп с този на мъжете до образование и професионална реализация за момичетата и жените по света.

А дали авторите на конвенцията просто по грешка са смесили понятията, или имат скрити цели и опасенията на част от българското общество за въвеждане на трети, четвърти или пети пол са били основателни, е въпрос на индивидуална преценка.

Закъснели съвети в нефункционален вид

Запознавайки се внимателно с пълния текст на конвенцията, човек рискува да остане с горчивото усещане, че е прочел едно голямо нищо, но казано с много и купешки думи. Да учим децата си, че конфликтите не се решават с насилие, държавата и гражданите да се борят с насилието над жените, да не позволяваме т. нар. „престъпления на честта”, са все идеи, които са заложени в документа, но които вече присъстват по някакъв начин в други закони, кодекси, правила. Насилието по принцип у нас и навсякъде по света се наказва… на хартия. И проблемът с безнаказаността му няма да се реши само ако напишем върху още един документ, че то е наказуемо.

Членове 66-70 от конвенцията поставят идеята за създаването на „експертна група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие”. Но по начина, по който е заложено формирането на тази група, тя изглежда като поредната паразитна институция с размита отговорност. Докато всъщност е необходима работа на терен. Случаите на „Убийства на честта” например по данни на международни организации са средно около или малко над 10 за година в различните европейски държави. По-често главните действащи лица в тях са имигранти, а не от местното население. За сравнение в държави като Турция, Индия, в страните от Близкия изток и Африка случаите на такива престъпления са по няколко стотин годишно. Превърнали се в практики, престъпленията едва ли ще спрат с един международен документ, нито дори с нови допълнения в местните законови текстове. Но промяната е възможна при адекватно прилагане на закона по принцип – независимо от пола на жертвата и на този, който упражнява насилие/принуда, независимо от възрастта, социалния им статус или друго. А липсата на качествено правораздаване не е въпрос на международни договорки и добри пожелания. Тя е проблем, който всяка страна, включително нашата, трябва да преодолее сама.

Българите се борят с насилието над жени и деца много преди Истанбулската конвенция

У нас в годините, и особено напоследък, наяве излязоха грозни и страшни случаи на насилие над жени и деца. Но макар че все още се случват, в обществото ни има силна съпротива срещу тези актове. И ако в Истанбулската конвенция сега е заложено (чл.24) ратифициралите я страни да открият гореща телефонна линия за жертви на насилие, то в България такава линия съществува от почти 20 години.

Номерът й е 0800 18 676, а тя е отворена за подаване на сигнали и оказване на помощ на пострадали от домашно, сексуално или друг вид насилие и за жертви на трафик на хора, като по данни на фондация „Анимус” досега на нея са приети десетки хиляди обаждания. В страната ни има открита и национална телефонна линия за деца, а номерът й е 116 111.

В навечерието на Международния ден на жената управляващите в България най-сетне отстъпиха крачка назад и се съгласиха да не ратифицираме Истанбулската конвенция. Засега. Но много страни вече са я ратифицирали или пък им предстои да направят това. Предстои им официално да приложат документ, създаден уж в името на борбата срещу насилието над жени и домашното насилие. И същевременно безполезен именно за нея.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  • 4
  •  
  •  

За автора

Благовеста Маринова

Аз съм Бети. Врачанка съм и уча „Журналистика” в Софийски университет. Обожавам историята, философията, политиката. Но не съм типичният „хуманитарен тип”. Може да се каже, че животът ми е силно свързан с математиката. Не се плаша от точните науки, даже ги харесвам. Най-голямата ми страст обаче си остава писането. Смятам, че за нещата в живота ни има логика и се стремя да я търся във всичко.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *