Хазара или животът на едно малцинство

Хазара или животът на едно малцинство
Източник https://www.flickr.com/photos/sohrab_kabuli/27397809945/
Харесайте

По света има 22.5 милиона бежанци, от тях 2.5 милиона идват от Афганистан. Въпреки че днес страната не е под управление на талибаните, несигурността продължава да расте. Отвличания, изнудвания и насилствени убийства, извършвани от групи под знака на Ислямска държава, продължават да съпътстват живота на афганистанците. Затова и мюсюлманската страна все още държи челна позиция по брой лица, търсещи убежище в чужбина. Едни от тях са хазара. Хора, преследвани поради своята етническа и религиозна принадлежност.

Защо етническа?

Хазара са едно от най-големите етнически малцинства в Афганистан – 20 на сто от 33-те милиона жители на азиатската ислямска държава. Това, което ги отличава от преобладаващата група на пущуните, са азиатските черти на лицето и местният диалект на персийския език – дари. Поради тези характеристики хазара са смятани за потомци на Чингиз хан, основател на Монголската империя, и на монголските войници, които опустошават региона през 13 век. Докато хората от малцинството са предимно мюсюлмани – шиити, то повечето афганистанци изповядват сунитския клон на исляма.

Каква е разликата в религията?

Мюсюлманите се разделят на сунити и шиити след смъртта на пророка Мохамед. Сунитите считат себе си за ортодоксалния клон на исляма. Те почитат всички пророци от Корана, особено Мохамед. Но не признават следващите мюсюлмански водачи за разлика от шиитите, които са последователи на Али – братовчед на пророка Мохамед. И при двата клона на исляма могат да се срещнат фундаменталисти. По света има над милиард и половина мюсюлмани и повече от 85 на сто от тях са сунити. Затова и етническото малцинство хазара е и религиозно малцинство на територията на Афганистан. Шиитите са мнозинство само в няколко държави – Иран, Ирак, Азербайджан и Бахрейн.

Преследване на хазара

Хазара са смятани за чужденци в собствената си държава и са преследвани от много векове. В миналото те са продавани като роби, а в края на 19 век пущунският крал нарежда да бъдат избити всички шиити в централен Афганистан, вследствие на което са убити десетки хиляди хазара. На тези от тях, които живеят в провинциалните райони, са отказвани обществени услуги.

По време на гражданската война в Афганистан в края на миналия век талибаните обявяват война срещу хазара. Момчето бежанец Енаятолах Акбари казва: „Талибаните имат една приказка: за таджиките Таджикистан, за узбеките Узбекистан, за хазарите Гористан. Ей такива ги приказват. Гор означава гроб“. Тогава хората от малцинството бягат в шиитски Иран, за да избегнат преследване, терор и смърт.

Конституцията на Афганистан от 2004 г.  гарантира на хазара равни права и те са добре представени в администрацията на бившия афганистански президент Хамид Карзай. И все пак, въпреки растящото им политическо влияние, много хора от малцинството продължават да се чувстват дискриминирани. Те смятат, че правителството не защитава интересите им. Части от централен Афганистан, където е и неофициалната столица на хазара – Бамиян, са сред най-бедните в страната, често без основни удобства за живот и електричество.

Живот на пътя на коприната

В града на хазара Бамиян се намират статуите на Буда, които са с гигантски размери и са изсечени в скалата още през 6-ти век, когато мястото е дом за будистки поклонници. В продължение на векове тези каменни стражи стоят на пътя на коприната. Те са признати от ЮНЕСКО за обект на световното и културно наследство и са важен източник на туристически приходи за региона. До 2001 г., когато талибаните ги обявяват за анти-ислямски и ги разрушават, като превръщат 1500 години история в развалини.

Много автори разказват за тези статуи, както и за съвместното съжителство на двете религиозни и етнически групи: хазара и пущуните. Малала Юсафзай и нейната документална книга „Аз съм Малала“, Халед Хосейни и „Ловецът на хвърчила“, както и Фабио Джеда и „Има крокодили в морето“. В последното произведение, което описва истинската история на едно момче бежанец от хазара, намираме отговор за преследването на малцинството от терористичната групировка:

„Много хора мислят, че талибаните са афганистанци, Фабио, но това въобще не е така. Разбира се, че сред тях има и афганистанци, но не само: талибаните са всъщност сбирщина от невежи от цял свят, които забраняват на децата да учат, понеже ги е страх децата да не осъзнаят, че онова, което те вършат, го вършат не в името на Господ, както твърдят, а в името на собствените си разбирания“.

Историята на хазара е отдалечена по място, време и етнос, но всъщност може да бъде историята на всяка една малцинствена група, дискриминирана и потискана заради своята раса, религия, националност, социална или политическа принадлежност.

Изполван e материал от: Al Jazeera

 

 

 


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Ива Ваташка

„Тя е перфекционист, колкото и да го отрича. Обожава пингвини, вмъква и рими. Текста си оформя грациозно и с елегантност го облича. При нея всичко се помни и ударно се стича. Като започнем от началото и стигнем до края – всяка дума е претеглена, тежи толкова, колкото е нужно, за да се побере във вашето сърце. Поемаш си дълбоко въздух и започваш да четеш, следващата глътка е едва когато спреш. Тя е такава, напрежението обича и неща прекрасни изрича.
Иначе е кълбо от емоции, опиташ ли се да го разплетеш, ще откриеш какво ли не – ентусиазъм, любознателност, нежност и отговорност.
Тя е:
И нтелект
В дъхновение
А мбиция“

Това съм аз според милите и хвалебствени думи на Рафие Шерифова. Благодаря!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *