Хляб и сол

Хляб и сол
Харесайте

Като малък беше израснал в немотия, но не се възприемаше като беден, не се възприемаше като никакъв. Детската непорочност не позволяваше на момченцето да раздели хората по друг принцип освен като високи и ниски. Обожаваше гълъби и вечерно време канен-неканен влизаше в чуждите дворове и отваряше клетките на гълъбите. Открехваше вратичките от тел и позволяваше само един гълъб да си подаде главата извън клетката. Вземаше го, погалваше го малко и след това го пускаше да лети, където си пожелае. Никога не ги пускаше всички наведнъж, за да не събуди хората, които спяха в къщите си, докато той освобождаваше птиците в двора.

По едно време в селото се бяха преместили нови хора. Димитър знаеше, че имаха гълъби, но не знаеше, че имат и куче. След около седмица новодошлото куче захапа левия глезен на Митко, а всички гълъби излетяха от клетката. Кучето се стресна от пляскането на крилата на гълъбите и Митко имаше време да избяга. С времето му остана само белега на крака, така и не разбраха кой пуска гълъбите в село, защото така и не успяха да го хванат, а като бяха тръгнали да проверяват за белези от кучешката захапка по селските деца, Митко си беше обул дългите чорапи. Вкъщи майка му и баща му винаги го учеха да е смирен и културен. Пред тях се опитваше да се съобразява колкото се може повече, но навън си беше същото диване, което пускаше гълъбите. У тях често се ядеше хляб със сол, понеже друго трудно можеха да си позволят. Майка му тук-таме правеше супи, рядко с месо, но жената се опитваше да внесе някакво разнообразие в гозбите им, каквото и да е.

Митко само вкъщи ядеше по този начин, навън сплашваше другите деца да му дават пари и си позволяваше да се глези от време на време. В училище не закусваше, защото пред учителите не можеше да изтръска джобовете на някои съученик, за да си вземе баничка или пица. Веднъж си беше запазил едно левче, което майка му и баща му му бяха дали за пързалката на панаира в село. С това левче отиде до мини хипера пред училището и си взе пица. Върна се зарадван и усмихнат в класната стая и седна на чина да си дояде. Един негов съученик, втрещен от гледката, се осмели да го попита дали баща му не е взел заплата. В този момент порочността напусна клетката и излетя. Яви се при директорката, след като наби своя съученик.

От този момент нататък явяванията при директора започнаха да се превръщат в посещения в участъка, след като навлезе в пубертета. Започна да се напива и да взима наркотици, които си е купил с пари от крадени коли. Мина още време и остана сирак. Баща му се пребил на някакъв строеж в един слънчев ден. Слънцето не му понесло и човекът паднал от седмия етаж върху бетонената плоча долу. Майка му се разболяла от туберкулоза и починала, когато той бил на осемнадесет. Гълъби в небето вече рядко се виждаха. Селяните обедняха и не можеха да си купят, а и да имаха, нямаше кой да ги пуска да летят вече. От консуматор Димитър се беше превърнал в „готвач“, но не взимаше. Хлябът и солта вече бяха шведска маса, левчето за пица буташе колички, пълни с продукти за стотици. Не се беше прибирал на село от години, не бих се учудил ако от време на време се почесваше по главата да се сети от къде се е пръкнал на тоя свят.

Вече неговите кучета хапеха други непослушници. На покрива на блока, в който живееше, имаше няколко клетки с гълъби. Стояха като корона на върха на блока, мръсни, смърдящи и стари, откроявайки се от модерния блок като селянин в мол. Митко сега често посещаваше мола, за да си купува обувки, тапицирани с кожата на някоя змия или крокодил. Много неща се промениха в живота на Димитър, цените не само на нещата, които носеше и с които се хранеше, но и ценностите, които едно време пускаха гълъбите. Трафикът на хора по това време му изкарваше доста пари. Пристигаха камионите с ремаркета, пълни с хора, а той отваряше вратите все едно ги пускаше на свобода. Сега лабораториите, използвани за направата на помията, която продаваше на децата, се помещаваха в сгради, които навярно баща му е строил, но това отбягваше от окото на бизнесмена. Нещото, което промени живота му съществено, беше фактът, че Митко до края на живота си си остана доверчив човек.

Това след време го вкара в една съдебна зала, а тези, на които се беше доверил, най-вероятно някъде близко до съда, продаваха на тийнейджърите това, което той бе изградил. Ако беше само дрогата, можеше да му се размине с няколко години, но трафикът на хора и фактът, че някои от тях са загивали в ремаркетата на камионите, докато са били на път, му издокара смъртна присъда. Докато чакаше в килията си да дойде пазачът да му донесе храната, изведнъж го засърбя левият глезен. Когато пазачът дойде, му каза, че може да си избере последното ястие, а той отвърна, че не иска нищо повече от хляб и сол. И помоли да пуснат гълъбите, които стояха в клетките на покрива на блока.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Венко Димитров

Непрофесионален писач на думи.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *