„Хората са колкото различни, толкова и еднакви, когато пуснат доброто в душите си“

„Хората са колкото различни, толкова и еднакви, когато пуснат доброто в душите си“
Харесайте

„Тютюн, картофи, гори, реки, злато, тракийски светилища… каквото се сетиш е вътре с едно или повече изречения.” – така Ивелина Никова говори за своята предстояща повест – „Алтъна”. Живеещата в Провадия поетеса споделя, че това е било трудно предизвикателство – да се пречупи вътрешно и да погледне към прозата. Тя прави детайлни проучвания и успява да напише своята книга, посветена на Родопите, без да е посещавала планината. Преди този проект авторката има издадени няколко стихосбирки:  „Златни нишки“, „България в сърцето ми“ и „Копнеж по слънце“.

Ето какво още ни разказа тя за поезията, българщината и добротата.

Какви са предизвикателствата и радостите от това да пишеш поезия?

За мен поезията е спасение, начин да се съхраня като личност. Когато съм тъжна, отчаяна и обезверена, се дистанцирам от всички и от всичко, посягам към белия лист и химикалката, и точно в тези мигове се раждат най-истинските, най-хубавите ми стихове, а сълзите се превръщат в думи. Може да се случи през деня или в късните часове, когато месечината наднича през прозореца ми.

Лесно ли се издават стихосбирки в България?

В интерес на истината се сблъсках с доста трудности, като се започне от избор на редактор и издателство, самофинансиране и се стигне до разпространение. Само който не се е сблъсквал с тези проблеми, само той не може да си представи колко е трудно на младите поети да се реализират чрез творчеството си. Хубаво е, че все още има хора у нас, които се занимават с това да разпространяват мереното слово чрез срещи с читатели и аз съм от късметлиите, които имат такива вълнуващи моменти.

Занимавате ли се с друго освен с писане?

По професия съм счетоводител. Отстрани това странно съчетание на сметки и рими вероятно изглежда трудно и дори невъзможно, но всички знаем в какви времена живеем и поради тази причина приятелството ми с цифрите е моята гаранция за сигурност и баланс в живота. Малкото свободно време ме мобилизира, за да бъда и добра домакиня, и подкрепяща майка, без всичките ми ангажименти да пречат и на писането на стихове – когато човек носи в себе си такова огънче, главата не пита кога да роди поредните рими, а ръцете сами се освобождават от всичко друго, за да драснат слова…

Какво мислите за нашумелите поети в Интернет и имате ли любим от тях?

Творците винаги са били генератори на новото, красивото или полезното за обществото. Поетите (както всички творци) не са по-различни от своите събратя – всеки, докоснал се до магията на думите, които може да подреди в стихове, се стреми да изрази духа на своето време, да подтикне към хармония и съвършенство, да „ извлече“ от нас най-доброто и да ни даде вяра, че ненапразно сме дошли на този свят.  В този смисъл, за всеки има място под слънцето, но както казва Венцеслав Константинов: „Добрата поезия изтрайва няколко вечности.“ За мен стойностна поезия е поезията на Маргарита Петкова, Мария Лалева и  Ники Комедвенска.

Разкажете малко повече за „Алтъна“. За нея казвате: „ще видиш как две религии – християнството и исляма, се помиряват”, как може това да се случи на практика?

„Алтъна“ е петата ми хартиена рожба и първа по отношение на прозата. Действието се води в Родопи – планината на силните, през далечната 1935г. „Алтъна“ идва на белия свят, за да покаже, че хората са колкото различни, толкова и еднакви, когато пуснат доброто в душите си.

Хората са колкото различни, толкова и еднакви, когато пуснат доброто в душите си

Поне у нас нищо сложно и трудно няма в това хората от двете религии да живеят в мир и сговор. Известно е, че по-голямата част от нас на битово ниво не прави разлика кой е християнин и кой е мюсюлманин – важно е дали човек е добър и това определя всичко останало в живота ни. Затова заедно празнуваме религиозните си празници, заедно изпращаме скъпите си мъртъвци и пак заедно се веселим по сватби и за рождението на децата си. Поради тази причина аз винаги ще твърдя, че когато ни водят благата дума и доброто сърце, няма никакво значение как се казва онази сила, която ни гледа от небето.

Имате издадена стихосбирка, посветена изцяло на българското. Как мислите, патриотизмът полезен или вреден е в днешно време?

Цялата си любов към родината съм събрала в стихосбирката си „ България в сърцето ми“ . В днешното бездуховно време смея да твърдя, че все повече имаме нужда от завръщане към родовите си корени. Ще ми се всеки да намери своя си повод да се гордее, че е българин и да работи за благото на родината си. Ето защо тази книга съдържа стихове, посветени на български градове и на бележити българи, преразказани в стихове легенди и възпети природни забележителности.

Какво смятате за смесването на културите и живота в глобално общество?

Живеем в динамични времена и няма как да избягаме от смесването на културите – дребно доказателство за това е и насищането на езика ни с все повече чуждици, за които ние просто нямаме съответна дума. Вероятно може да се спори дали това е от полза за езика ни, но не бива да си затваряме очите и за различното проявление на глобализацията. Няма начин обаче да е друго – хората все повече „късат” пъпната си връв с мястото, където са родени и търсят нови и нови места, където могат да се реализират, където могат да срещнат нова култура и нови хора, носители на тази култура. Да, много българи потърсиха чужди светове за живота си, но да погледнем и колко много чужденци видяха тук „своето” място.

Посвещавате част от стиховете си на творци като Дебелянов и Йовков. Защо?

Димчо Дебелянов, според мен, е най-нежният лирик, а Йордан Йовков е сърцевед, душеприказчик. Честичко обръщам поглед към творбите им и всеки път научавам по нещо ново, чувствам се по-богата.

Какво трябва да се промени, за да има по-широк интерес към културата и литературата?

За съжаление изкуството във всичките му проявления остана на заден план, скрито зад борбата за оцеляване и политически боричкания. Във всички страни от ЕС, в който България членува, средствата, отделяни за култура, превишават в пъти тези у нас. В този смисъл според мен първият ни проблем е финансирането. На второ място бих поставила въпроса за ДДС в книгоиздаването – 20% са твърде висока ставка, за който и да е издател у нас. Трето място отделям на опазването и рекламирането на културно-историческото ни наследство.

Имайки предвид факта, че днес все по-малка част от младото поколение чете, може би е добре да се замислим, че отношението към книгата и четенето се създава в семейството. И точно там следва да потърсим разковничето на това желано връщане към писаното слово.

Има ли стих, с който бихте отправили послание към читателите ни?

Бъди добър!

Завет един, мой сине, ще ти кажа:
Бъди добър! Светът жадува топлина.
Единствен Господ може да наказва,
затуй на всекиго стори по добрина!

На всекиго кажи по блага дума,
че лошата от камък пo тежи!
В теб лошата изгаряй като шума,
забравиш ли, ще спре да те боли!

Когато с кал ръцете ти опръскат
и стягат шията ти със хомот,
ти знай, на всекиго, макар и късно,
се връща двойно в тоз живот!

Когато пък сърцето ти заплаче
и мрак обсеби твоите очи, помни:
Погледнеш ли с добро дори палача,
душата му с добро ще озариш!

Очаквай все добро! Добро стори,
ала не искай никаква награда!
Сълзите щом в усмивки претвориш
ще сетиш, сине, най-голяма радост!

Нека пазим вярата в доброто и топлината в сърцата си и да творим красота всеки ден!


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Ива Ваташка

„Тя е перфекционист, колкото и да го отрича. Обожава пингвини, вмъква и рими. Текста си оформя грациозно и с елегантност го облича. При нея всичко се помни и ударно се стича. Като започнем от началото и стигнем до края – всяка дума е претеглена, тежи толкова, колкото е нужно, за да се побере във вашето сърце. Поемаш си дълбоко въздух и започваш да четеш, следващата глътка е едва когато спреш. Тя е такава, напрежението обича и неща прекрасни изрича.
Иначе е кълбо от емоции, опиташ ли се да го разплетеш, ще откриеш какво ли не – ентусиазъм, любознателност, нежност и отговорност.
Тя е:
И нтелект
В дъхновение
А мбиция“

Това съм аз според милите и хвалебствени думи на Рафие Шерифова. Благодаря!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *