Имената на новородените – огледало на обществото

Имената на новородените – огледало на обществото

Харесайте

Чухте ли вече за поредната съкрушителна статистика за раждаемостта в България? Вероятно да! И регистърът за ражданията към Министерството на здравеопазването, и Националният статистически институт ни казват едно и също: Намаляваме, топим се скорострелно! Демографската криза е безпощадна, това отдавна е ясно. Но, улисани в стряскащите числа, които натрапливо повтарят, че сме на път да изчезнем, забравяме да се замислим какво общество сме сега. Отговорът е: „Хаотично и разделено“. Доказателството за него не се крие зад някакви сложни критерии или многокомпонентни формули, а в нещо много просто – в имената, с които кръщаваме децата на новите поколения. Понеже те са като огледало на нашите стремежи, настроения, желания, на нас самите като отделни личности, но и като общност и отразяват идеално различните сегменти в обществото ни.

Умерените и практичните

Да звучи мелодично, да носи определен смисъл, да е добре познато, да е напълно уникално, да има история, да е съвсем ново – всеки има своя представа за хубаво име. Съвременните млади родители кръщават често момиченцата си Мария, Виктория или Александра, а момченцата – Александър или Мартин, сочат данните на националната ни статистика от последните години. Тези, както и много други имена, макар и да не са с чисто български произход, отдавна са се превърнали в традиционни за страната, популярни са у нас сред млади и стари поколения българи, а в същото време са интернационални и разбираеми навсякъде по света. Това са важни фактори по принцип, имайки предвид глобализирания свят, в който живеем, а и заради големия брой наши емигранти в чужбина, за чиито деца е необходимост да носят имена, приемливи както за нашата, така и за друга държава.

Подвластни на попкултурата

В чуждите имена, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. В ежедневната ни реч поне половината от думите ни са се внедрявали през вековете в езика ни от френски, руски, английски, немски, гръцки, турски или друг език, но ги приемаме като родни. Подобен естествен обмен съществува и сред имената. Това е напълно нормален процес, но една тенденция в него може да е признак, че сме твърде подвластни на чуждата попкултура. Например кръщаваме все по-малко момиченца като „Николина“, а все повече като „Никол“, все повече като „Марая“, вместо „Мария“. Все повече момченца са „Стивън“-овци, а по-малко „Стефан“-овци. Какво е лошото в това? Абсолютно нищо, щом има по-голямо богатство на имена, дори и почерпени от извора на културата и обществото. Тези имена днес вероятно носят същия заряд, който преди 50 години са носили Бригадир или Сталинка – мода, какво да се прави.

Заклетите традиционалисти

Съществуват българи, предпочитащи чуждото звучене, съществуват и българи, които залагат на нашенското. С едно име, което неотменно оглавява класациите за популярност сред сънародниците ни от всякакви поколения – Георги. Така се наричат общо над 160 хиляди български мъже. Около хиляда от тях са още невръстни, родени през 2018-а, като статистиката сочи, че името Георги носят 2% от всички момченца, дошли на бял свят през изминалата година. Макар въобще да не е само наше и да има безброй вариации на други езици – като Джордж (на английски), Жорж (на френски), Хорхе (на испански) и др., то като че ли се възприема като най-българското име. Може би заради символиката за храброст, а може би поради друга причина, но остава вечен евъргрийн сред имената.

„България на три морета“

Хан Кубрат и други наши изтъкнати владетели провокират много родители да кръстят на тях децата си

Това е групата на българите, които целят да подчертаят своята индивидуалност в света именно чрез принадлежността си към българското и по-точно чрез историята. Традиционни за страната ни само преди няколко десетилетия имена днес се избират все по-рядко за новородените. Но имената на изтъкнати родни владетели от Средновековието като Кубрат, Аспарух, Тервел, Крум, Самуил или Калоян се завръщат трайно в модата сред момчетата.

Модерни и иноватори

Традицията обаче не е задължително да е в противоречие с новостите, дори напротив, те могат да бъдат в синхрон и някои българи опитват да докажат това. Вярата, че детето е дошло с името си, раждайки се на конкретен празник, или пък признателността към изтъкнат или просто любим предтеча все още провокира много български родители да изберат съответно име, свързано с тях, за детето си. Но мнозина, най-вече сред родителите на момичета, прилагат „традицията в актуален режим“, като закодират само в една или в няколко букви търсените в името символика и връзки. Зад кратки, но често срещани напоследък в регистрите имена като Миа, Ая, Сия се крие стремежът за съчетаване на старото и познатото с новото и уникалното.

Годината включва 365 дни, а у нас над 120 от тях отбелязват празник на някое от имената ни. Сред месеците, наситени с повече именни дни, са март, юли, ноември и декември, но безспорният рекордьор е януари, тъй като в 20 от неговите 31 дена някой отбелязва празника на името си. Някои от празниците, посветени на имена, ги знаем всички – като Йорданов- или Ивановден, а други като деня на Св. Сионий например са познати едва на малцина. Обичайно човек не избира сам името си, получава го от друг. Но има и привилегията да дава имена на други. Някои хора вярват, че значението на името им, звученето му, дори броя на буквите в него могат да предопределят съдбата им. И действително е възможно личните имена да кореспондират с някои от личностните ни черти. Но със сигурност повече от собствените ни имена, за нас говорят названията, които ние даваме на другите. И какво излиза, когато погледнем имената у нас? Ние сме силно поляризирано общество, твърде различни сме, а това е и хубаво, и лошо. Към кое от двете ще натежи везната? От нас зависи.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  • 18
  •  
  •  

За автора

Благовеста Маринова

Аз съм Бети. Врачанка съм и уча „Журналистика” в Софийски университет. Обожавам историята, философията, политиката. Но не съм типичният „хуманитарен тип”. Може да се каже, че животът ми е силно свързан с математиката. Не се плаша от точните науки, даже ги харесвам. Най-голямата ми страст обаче си остава писането. Смятам, че за нещата в живота ни има логика и се стремя да я търся във всичко.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *