Интернет е голям и китове дебнат отвсякъде

Интернет е голям и китове дебнат отвсякъде
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Смъртоносна игра „Син кит” се разпространява в руската социална мрежа „Вконтакте” и въвлича деца от бившите съветски републики. Тя е позната от 2015 г., но продължава да набира популярност. В България новината се появява на 17-и този месец и повдига множество дискусии.

Играта представлява 50 задачи за 50 дни, свързани с екстремни действия, нарушаване на обществения ред, насилие, самонараняване и накрая – задача за самоубийство, като детето трябва да снима всичко и да споделя в социалната мрежа без право на отказ.

На 21 февруари става известно, че „Синият кит” е плъзнал и из България. Три деца на възраст 12-16 години вече са споделили с ръководител от спортен клуб в Добрич – Севдалина Мавродиева-Нейкова, кореспонденцията си с кита в Месинджър, имало е дори позвънявания. Само за няколко дни с название „Син кит” във Фейсбук се появяват 7 профила.

Координаторът в Национален център по безопасен интернет Георги Апостолов заявява, че не става дума за игра, а за кибертормоз, на който по един или друг начин са подлагани вече 38% от българските деца. Според проучване на УНИЦЕФ от 2010 г. 1/3 от учениците са били жертва на тормоз в интернет, а 29% от тях не споделят с никого. 13 на сто пък признават, че са били причинители.

Кибертормозът може да представлява обида, унижение, разпространяване на слухове, манипулация, тормоз, крадене на самоличност. Последствията за тийнейджърите са ниско самочувствие, депресия, страх, безпокойство, социална изолация, като съществува и риск за живота. 

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Синя приказка

Имаше едно време един син кит. Той беше прекалено огромен и прекалено самотен. Плуваше насам-натам из огромното море и все се мъчеше да заговори някого, но обикновено още на първата дума всички се разбягваха. Нямаше с кого да обсъжда дали ще вали утре. Нямаше с кого да си играе, нито на кого да разказва приказки. С времето той свикна да е сам и да е нещастен. Всяка Коледа си пожелаваше да се превърне в охлюв. Искаше да се свие в черупката и никога да не излиза от нея. Нищо не се променяше, всичко продължаваше ден след ден еднакво и синьо като морето. Той беше все така нещастен и все така самотен като огромен безлюден кораб. Никой не го обичаше и той не обичаше никого.

Така е и с нашите деца. Ако имат приятели, с които да общуват и играят, ако имат родители, които разговарят с тях и се интересуват от тях, те нямат нужда от опасни игри като „Синия кит“. Всички сме били малки и сме играли какви ли не неща, невъзможно е да има толкова строг контрол. Все пак децата трябва да се превърнат в самостоятелни личности. Няма как да им забраним сърфирането в интернет, защото той е навсякъде около нас и вече ни е нужен почти колкото кислорода в атмосферата.

Естествено ще отбележа какво е направила държавата ни за безопасността на децата в интернет – едно голямо нищо. Всичко зависи от нас, държавата не желае да мисли за децата си.

Много родители обаче също са безразсъдни към онлайн сърфирането на подрастващите. Често се случва те самите да им правят профили в социалните мрежи. Опасността е там, че Фейсбук, Ютуб и други сайтове за видеа нямат специални профили за деца или някакви по-строги опции, които да опазват подрастващите. Всичко зависи от родителите и средата, в която живеят и общуват.

Не ми е приятно, когато виждам във Фейсбук снимки на 13-14-годишни момичета, които изглеждат провокативно, сякаш са на 25. Много пъти съм се чудела как това го позволява някой родител. Няма как да спрем децата ни да бъдат в интернет, но трябва да им обясним как да използват виртуалното пространство и социалните мрежи.

Да се върна към страшната игра „Син кит“. Не трябва да позволяваме да стига такава информация до малките, големите сме тези, които ще им покажем кое е правилно и кое не. Ако научиш детето ти да бъде отговорно и да мисли, то само ще разбере правилния път.

P.S.: Прочетете синята приказка, има щастлив край. Възрастните също можем да си вземем поуки от приказките.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Интернет е голям и китове дебнат отвсякъдеСМЪРТ.

Ха, привлякох ли ви вниманието! Само темата за смъртта и то при децата май го привлича така мощно. След поредната прочетена публикация за зловещата руска игра „Син кит“, всяка добра майка би се притеснила, най-малкото ще влезе в BG-Mamma, ще създаде една нова дискусия във форума с примерно заглавие „УЖАС!!!“. Както си трябва…

Да, ама не би трябвало да е така. Имам предвид, че смъртта не би трябвало да е единственият катализатор на родителско внимание, не че нещо за BG-Mamma.

По данни на българския Център за безопасен интернет (да, има такава организация и то от 2005 г.) за миналата година горещата им линия е обработила 323 подадени сигнала. На първо място по брой подадени сигнали е детската порнография. „Да, много сериозен проблем, но самоубийствата при децата е по-сериозен.“ Явно така разсъждават повечето родители, щом не ги притеснява толкова фактът, че децата им ежедневно са изложени на порно съдържание, както идеята за „Синия кит“. Едно дете, израстващо с объркани ценности за сексуалност и морал, със сигурност ще е по-лесно за манипулиране от подобни самоубийствени „игри“. Ето как едното води към другото.

Не Синият кит е основният проблем, а липсата на кит в семейството, липсата на стабилни родители, които се интересуват. Интересуват се от това коя ти е любимата игра онлайн, чатиш ли си с някой готин във ФБ, коя ти е любимата певица (Дара или Гери-Никол), защо въобще ги слушаш тези певици, кой следваш в Туитър. Абе, все неща, които най-добрият ти приятел ще ги знае. Само че за да се стигне до положението, в което родителите ти са ти най-добрите приятели, трябва време.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2016 г. лицата между 16-24 г., които използват регулярно интернет, са 87.2 процента. От DigitalKidZ твърдят, че децата прекарват онлайн около 3-4 часа дневно. Това май превръща интернет в „най-добрия приятел“ на един подрастващ. А какво е основното в приятелството – доверието! Ако тийнейджърите вярват на нещата, които виждат в интернет, проблемът не е в децата или интернет. Не е дори в „Синия кит“ или Гери-Никол по бельо в Инстаграм. Проблемът е, че няма алтернатива на интернет, сякаш няма нищо по-интересно, а в онлайн пространството се чувстваш разбран. Поне от хората във фейсбук групите, в които участваш. Това подтиква младите хора към онлайн зависимост и ги отделя от реалната здравословна среда, която би трябвало да е семейството.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ


Добре е от време на време да си припомняме класиките в изкуството, защото в тях се съдържат много истини. Например като знаменитата реплика от филма „Форест Гъмп“, че животът е като кутия с бонбони – не се знае какъв ще ти се падне.

В живота човек наистина не знае какво ще му се падне, но трябва да е подготвен за проблемите, за да може да ги преодолява и да върви напред. И ето тук идва надеждата – че предизвикателствата няма да ни преборят, а ще ни направят по-силни.

Човек е на практика възпитаник на всички заобикалящи го предмети, на всички онези положения, в които го постави случаят.“ — Клод Адриан Хелвеций

И децата, и възрастните днес са не просто заобиколени, а тотално и постоянно бомбардирани с какви ли не опасности, както в интернет, така и в реалния свят. И Синия кит е поредната, но не и последната коварна „игра“, в която някои в крайна сметка губят живота си.

Е, очевидно не живеем в идеален свят. И ако перифразираме метафората с кутията с бонбони, то можем спокойно да кажем, че животът е като огромно море или дори океан. В него има златни рибки, но и китове, и акули, и подводни течения. А след като знаем, че водата крие опасности, не е ли по-добре да се научим как да изплуваме от нея?

Защото предизвикателството всъщност не е в това да направиш някой опасен номер и да се похвалиш за „подвига“ си във Фейсбук. Истинското предизвикателство е, когато срещнеш препятствие, да го преодолееш и да продължиш напред. И това е полезно упражнение. Но за да преодолееш изпитанието, първо трябва да го срещнеш, нали?

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Родителите се опитват да предпазят децата си от всичко. Подготвят ги за улицата, класната стая, проблемите с другарчетата и разговорите с непознати. Най-голямата опасност обаче се крие в джоба им – модерният смартфон, който отваря хиляди врати пред въображението. Зад някои от тях стоят интересни факти и игри, зад други обаче – опасните усмивки на педофилите, дилърите, терористите или просто хейтърите, готови за тормоз.

Първата ми мисъл е, че когато някой ден имам дете, няма да му позволя да използва компютър поне докато завърши гимназия. Разбира се, освен ако не го държа под ключ и на хляб и вода, тази моя мечта е трудно осъществима. Затова е добре да знаем какви са възможностите за борба с опасностите на това, без което не можем – интернет:

  • Бъдещето ви или настоящо дете ще бъде много добро в справянето със забраните за ползване на интернет, затова имате само едно решение – говорете. Обяснявайте, че не всичко там е истина, че интернет е огромен и опасности дебнат зад много кликове.
  • Разбира се, не всявайте страх, но се опитайте на максимално достъпен език да разкажете за лошите чичковци и непознати, за терористите, които говорят за брак и примамват зад граница, за онези, които по знайни или незнайни причини са решили да направят живота на детето ви черен.

Днешните деца съзряват по-рано, така както и ние сме напреднали по-бързо от родителите ни благодарение на технологиите. В технологичния свят обаче незаконното и вредно съдържание е придружено от ранна сексуализация, тормоз, негативни коментари, обиди и постепенен контрол над децата чрез заплахи за насилие.

Как да не се чувстваме безпомощни, когато се изправим пред монитора?

  • Да повишим информираността на цялото общество – не само на децата, но и на родителите и учителите. Това може да се постигне чрез информационни кампании, публикации в медиите и консултации на младите от компетентни органи. Важно е да научим децата си на нетикет, на това как се сърфира безопасно.
  • Да обясним на децата да проверяват сайтовете, които използват, а при всякакви съмнения да блокират непознатите и да докладват на съответните органи. (У нас действат Българска линия за онлайн безопасност, както и Национален център за безопасен интернет.)
  • Преди всичко да учим децата, но и себе си, на дигитална грамотност. А тези от нас, които претендираме да сме четвърта власт, е хубаво да се научим и на медийна грамотност.

В основата на всички тези възможности стоят разговорите, разясняването и образоването. Друг начин няма…Интернет е голям и китове дебнат отвсякъде

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Има много по-страшни неща от „Синия кит“. Едно от тях е паниката. Тя е причина за ирационални действия и последващи нежелани резултати. Затова, родители, преди всичко, запазете спокойствие.

Диалог, а не забрани

От едно време знаем, че забраненото е най-сладко и за да не подслаждате рисковете в интернет, не налагайте на децата глупави ограничения. Просто им обяснете какви са рисковете.

„Синият кит“ – реалност или мит?

Някои специалисти нарекоха играта „градска легенда“. Твърди се, че липсват данни за масови самоубийства, свързани с нея. Това е предупредителен сигнал за родителите да бъдат бдителни, но не параноични; да са по-грижовни, но не и обсебващи.

Спомням си с досада как в детството си се дразнех на възрастните, които говореха за мен в трето лице, сякаш не присъствам в стаята и нищо не разбирам. Знам, че този текст ще достигне и до подрастващите и не искам да допусна същата грешка. Деца, ако някой във виртуалното пространство ви притеснява, споделете с родителите си. Както са ни пазели от измислените чудовища, криещи се под леглото ни, така ще ни помогнат и за справянето с по-страшните, които се крият в мрежата.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *