Избори в САЩ: кой, какво и защо да ни пука

Избори в САЩ: кой, какво и защо да ни пука

Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Генералните избори за 45-ти президент на САЩ са насрочени за 8 ноември тази година, два дни след изборите в България.

Кандидат за президент на САЩ от Републиканската партия е Доналд Тръмп (70 г.). Той е строителен инвеститор, търгува с недвижими имоти, има собствено риалити шоу и е преживял четири фалита на компанията си. Подкрепял е ту републиканци, ту демократи. Тръмп има 5 деца и три брака.

„Най-важната разлика между нашия план и този на опонентите ни е, че нашият план ще постави американците на първо място. Американизъм, не глобализъм, ще бъде нашето кредо“, каза Тръмп, след като заяви, че приема със смирение и благодарност да бъде кандидат на Републиканската партия за президент.

Опонентът му от Демократическата партия е бившият държавен секретар на САЩ  Хилари Клинтън (68 г.). Тя е първата жена с реален шанс да бъде президент в историята на САЩ. Съпруга е на бившия президент Бил Клинтън.

„Встъпвам в борбата за президентското кресло. На американците всеки ден е нужен шампион. И аз искам да съм този шампион“, написа Клинтън на своята страница във Фейсбук, след като официално обяви кандидатурата си за президент.

В предишната президентска надпревара през 2008 г. Хилари загуби от сегашния държавен глава Барак Обама, а после ръководеше дипломацията през първия му мандат.

Разходите за кампаниите на двамата кандидати общо надхвърлят 700 млн. долара. До 31 август Клинтън е събрала 526 млн., близо 152 млн. от които са дарени от super pacs (организации, включващи корпоративни дарители без ограничения за даренията). Тръмп е успял да събере 182 млн. долара, около 16 млн. от които са чрез super pacs.

В Съединените щати съществуват два основни вида избори – първични и общи. По време на първичните се определят кандидатите, като победителите на тези избори са номинирани за кандидати или получава подкрепата на двете партии (Демократическа и Републиканска) за общите избори.

Общите избори се провеждат през първия вторник след първия понеделник от месец ноември. Тази традиция датира от времето, когато в САЩ хората са се занимавали основно със земеделие. Датата се избира за по-голямо удобство, тъй като през ноември реколтата вече е прибрана, а пътуването все още не е затруднено от зимните условия. А вторник е предпочетен, за да могат присъстващите на неделните църковни служби да успеят да стигнат навреме, защото избирателните секции са били на голямо разстояние.

Кандидатите за президент на Съединените щати трябва да са американски граждани по рождение, да са навършили 35 години и да са пребивавали постоянно в САЩ в продължение на най-малко 14 години. Кандидатите за вицепрезидент трябва да отговарят на същите изисквания. Според Дванайсетата поправка към Конституцията вицепрезидентът и президентът не могат да са от един и същи щат.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Ей, знаете ли какво си мисля тези дни?

Мисля си как само преди 200 години хората в Европа са живеели в рамките на две империи – Османската и Хабсбургската. По-голямата част от населението били селяни, принудени да понасят постоянни войни, междуособици, да се подчиняват на волята на господарите и аристокрацията, да зависят от решенията на великите сили и да се борят с болестите, докато се чудят как да платят данъците си.

Отдъхнах си, живея в модерните времена и тук не те обезглавяват за сгрешена дипломация. Упс, веднага се сетих, че трябва да ви говоря за Клинтън и Тръмп – кандидатите за президент на Америка. Осъзнах го – времето ни може да е ново, но дали е по-добро? Тук си нямаме гилотина, ами касетъчни оръжия. Не екзекутираме, а направо взривяваме, не покоряваме с меч,  пускаме бомби. Не търсим просперитет за по-бедните и воюващи региони, а гледаме да извлечем максимума в наша полза.

Хайде сега да си признаем.  В това опасно и несигурно време, когато всичко може да се очаква от всеки, не търсим ли точно Америка за съюзник, не обвиняваме ли далечната държава, че не успокоява Близкия изток? Затова, макар и да не сме американци, няма как да не се интересуваме от президентските избори там. Да не усещаме заплахата и да не се чувстваме прецакани, особено когато гледаме кандидатурите. Другите шапки ще ви разкажат за уж различните политически идеи на кандидатите. Ще се възмущават и от двамата, ще осъждат грешките им и предходните им провинения. И ще имат много право.

Аз ще ви кажа, че положението не е никак розово и колкото и да се разхождам из страниците на историята, не мога да повярвам как хората израстват, но и повтарят все едни и същи грешки. Играем си на дипломати, но при първия удобен момент пускаме бомбите, обещаваме блага за нацията, но само докато застанем на поста. И най-вече точно като през 18 век действаме на принципа на Мария-Терезия „всичко за народа”, но нищо „по волята на народа”

Изчакайте осми ноември и после преценете в по-добри времена ли живеем.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Гледахте ли първия телевизионен дебат между Хилари Клинтън и Доналд Тръмп или поне откъси от него? Ако ви е харесал, значи сте почитатели на смешните родни риалитита или махленските свади, защото точно това ни показаха „двамата най-непопулярни кандидат-президенти в съвременната история“, както припомниха от „The Wall Street Journal“.

Мислех си, че след управлението на Джордж Буш – син американците няма как да направят по-безсмислен избор, но според социологическите проучвания това може да се случи през ноември. Спомням си за „Гугъл бомбата“, посветена на Дж. Буш. Когато в търсачката се изпишеше „miserable failure“ („жалък провал“), първи резултат беше неговата биография.

Въпреки че загуби този дебат, Тръмп все още е в играта, а евентуалното му избиране през ноември ще бъде още по-голям провал. Недопустимо е световен лидер като САЩ да се управлява от човек със съмнителна политическа компетентност. Смущаващи са и расистките и сексистките му изказвания.

Но няма да съм никаква черна шапка, ако не уточня, че и Хилари Клинтън е много далеч от идеалния кандидат – със своите си грешки и слаби страни. Така че, трудно ще им е на американците, липсва им дългогодишният български опит да се избира по-малкото зло.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

27 септември, първи президентски дебат в САЩ, опонентите – Хилари Клинтън и Доналд Тръмп. Читатели на „Гардиън“ определят дискусията като битка между акула и морско свинче. И с право. Популярният магнат отлично влиза в ролята на избухливо, цвърчащо същество, стоящо встрани от политическия дебат, докато представителката на демократите повдига въпроса за неплатените му дългове с хладнокръвието на хищник. Клинтън излиза крачка напред. Жена с богат политически опит като първа дама, държавен секретар и сенатор, която умее да запазва самообладание в кризисни моменти и да излага разумно аргументите си. Кандидат, който има потенциала да се превърне в първата жена президент на САЩ – след избора на афроамериканец това изглежда логичното продължение. Да бъде избрана жена като лице на най-влиятелната държава в света, е послание, което няма да остане незабелязано.

А какви са плюсовете на Тръмп? Човекът се радва на добро здраве. Очевидно има завиден нюх за бизнес, готовност да рискува и много пари. Колко? Отказва да обяви публично. По думите му разполага и с енергията, необходима на един бъдещ президент да стои начело на страната си – енергия, която Клинтън не притежавала. Ексцентрична личност, не че някой ще приеме това за предимство.

Президентските избори обаче отново се преплитат с въпроса за бежанската криза, а кандидатите се опитват да си послужат с деликатните настроения сред народа. Тръмп е строго против имиграцията от страни, свързани с тероризма (колкото и неясно да звучи това понятие), докато Клинтън заема по-умерената позиция. И ако съдим по европейския пример, вероятно толерантността отново ще възтържествува. Така че можем да бъдем спокойни – все още има надежда да се вземе по-разумното решение. Колкото и неразумно да е то.

Може би една жена ще направи повече за света.

** има близо 17 процента шанс Жълтата шапка да е мъж…

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

„Аз винаги мога да избирам, но аз съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато аз нищо не избирам, аз самият все така избирам.“, е казал Сартр. Скоро на американците също им предстои да избират – своя нов президент. А този избор, независимо дали е прозрачен, или е плод на задкулисни игри, ще доведе до различни възможности както за самите САЩ, така и за целия свят. Дали ще е Хилари или Тръмп – туй е въпросът само привидно. В действителност нещата са по-сложни.

От една страна Хилари Клинтън, милионерка, близка до Уолстрийт, опитва да се представя като защитник на малцинствата, жените, онеправданите. В същото време, докато тя отговаряше за дипломацията като държавен секретар на САЩ, в Близкия изток и Африка избухнаха не малко военни конфликти – с пряко или косвено участие именно на Съединените щати. И е доста вероятно, ако стане президент, тя пак да води „дипломация” с оръжие в ръка – например срещу Иран или Русия, което е предпоставка да се запали целият свят .

От другата страна е Доналд Тръмп – милиардерът, който казва „марш на чуждите нашественици”, обещава по-добро икономическо управление и просперитет на страната. Той изглежда няма намерение да действа срещу Русия (засега), но пък се закани на Китай и Мексико. А и е възможно във всеки момент да смени мнението си, както стана с НАТО – отначало Тръмп критикуваше остро военния алианс, но с времето смекчи тона си. Възможно е той, ако стане президент, със своите променливи възгледи по ключови въпроси да създаде хаос и несигурност за страната си и за света.

Засега е трудно да се каже с точност кой ще спечели, а междувременно значителна част от американците не подкрепят нито един от двамата. Кое ще се окаже голямото, кое е по-малкото зло и има ли въобще добро – един Господ знае…

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Избори – вечният проблем как да избереш по-малкото зло. Очевидно с това се сблъскват навсякъде по света, не само у нас. Само че САЩ не е България. Решението, което ще вземат американците, ще рефлектира не само на собствената им вътрешна политика, но и на всички нас.

Може би все още сте в недоумение защо трябва да ни пука за Тръмп, Клинтън или Обама. Ще дам тъп пример. Ако си секретарка в офис и решат да те сменят, това може и никой да не го разбере. Но ако сменят изпълнителния директор, това всички ще го усетят. Мисля, че е ясно, че не сме изпълнителния директор… Всички решения, които се вземат от настоящите или бъдещите глави на Съединените щати, са с последствия за целия свят.

Ако изберат Хилари Клинтън, а нейната политика е срещу притежанието на домашни оръжия, това няма да е само вътрешнополитическа промяна за САЩ. Ще се получи вакуум на световния оръжеен пазар. Промяната ще се усети косвено навсякъде.

Можем да премисляме всякакви сценарии и теории, но истината е, че не решаваме ние. Е, поне не в Америка. Що се отнася до собствената ни страна, можем да направим максималното да не ни е толкова важно кой ще е президент на САЩ. Независимост му се вика, постига се, когато секретарката напусне сама и създаде своя собствена компания.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *