Кампания „Да бъдем добри и след празниците“

Кампания „Да бъдем добри и след празниците“

Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Тази година на 1 май  християните отбелязват Великден. Това е денят, в който Божият син Исус Христос възкръсва, след като е разпънат на кръст и погребан. Възкресението е един от най-големите християнски празници, ден на смирение и почит пред Христос, който жертва живота си, за да изкупи греховете на хората.

По традиция за празника предварително се боядисват и украсяват яйца в различни цветове. Най-важният от тях обаче е червеният, който символизира кръвта на Исус Христос. Приготвят се и специални обредни хлябове – козунаци, както и празнична трапеза.

За Великден правителството традиционно отпуска помощи за най-бедните пенсионери. През 2016 г. всички, които получават пенсии под 300 лв., получиха надбавка в размер на 40 лв.

Под патронажа на омбудсмана на България Мая Манолова и в партньорство с Българския червен кръст пък се проведе националната кампания „Великден за всеки”. Идеята на инициативата е да бъдат подпомогнати пенсионерите, чиито доходи надвишават с малко прага за получаване на държавна помощ – с ваучери на стойност 20 лв. или с хранителни продукти. По данни на сайта на омбудсмана до 27 април в кампанията са набрани 600 000 лв., както и 7 тона храни – месни и млечни продукти, козунаци, безалкохолни напитки и бира.

Освен в рамките на организирани кампании, отделни личности също правят дарения за Великден. Спорно е обаче доколко прозрачно се извършват всички те.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Има моменти, когато човек е на върха и му се случват хубави неща, но понякога потъва на дъното. За да изплува на повърхността,  му е нужна помощ, дори и малък тласък може да го изправи в труден момент. Нужно е да си помагаме, защото никой не е успял сам в живота. Имал е около себе си хора, които са му помагали. Не може всичко да се случва лесно, лесният път не е толкова сладък. Трудностите ни правят достойни същества, ако го позволим.

Благотворителността е добродетел, която дарява надежда на много хора. Нека бъдем добри по-често, а не само по празниците. Добротата е вътре в нас, нека по-често отваряме сърцата си, за да дадем дори малко на някой друг, който има нужда от нашата помощ. С някои неща не можеш да се справиш сам. Затова сме общество и живеем заедно, за да си помагаме, където не можем сами. Грешно е да очакваме награда или златен медал, затова че сме били добри. Добротата трябва да е безкористна, без да очакваме нещо в замяна.

Предстои един от най-светлите празници – Възкресение. Нека бъдем по-добри и по-смирени. Да отпразнуваме празника с всички наши близки и да си простим греховете. Нека си помагаме повече и да не забравяме, че на първо място сме човеци. Всеки има нужда от другия. Нека си подадем ръка един на друг.

Подай ръка

Подай ръка, дари доброта,
сбъдни една мечта,
подари надежда на света.
Всеки има нужда от топлина,
която да сгрее много сърца.
Подари усмивката си,
направи някой щастлив.
Някъде там е твоята звезда,
подай ръка на нечия мечта.
Искам и аз като теб да летя.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Идват празници, време е да бъдем по-добри или поне добри… Защото в забързаното напрегнато ежедневие добротата се е превърнала в нещо, което не ни носи облаги. Тя е лукс, който можем да си позволим само по празниците, нещо като деликатес. Тя е рядко срещано явление. Нали сте попадали на рубрики като „добрата новина“, кога пропаднахме дотам, че превърнахме добрините в новина?

Ние мразим

Прекалено заети сме да бъдем добри, но от друга страна, хейтът не изисква толкова усилия, пък и явно това е новият начин да изпускаме натрупаното напрежение, парата, както казват някои. Колко е яко да си отвориш „Фейса” и да напишеш злостен коментар за поредното политическо безумие! Да похейтиш бежанци и мигранти, герберасти и комуняги, сини и червени, абе, всеки и всичко по-различно. Моля, зачетете се в коментарите под някоя новина и докато четете, ще се задавите от лепкавата омраза, а какво да кажа за авторите, които ги пишат. За българския Фейсбук специално трябваше да сложат бутончето „Мразя“. Защото ние когато не харесваме, мразим. Замислете се и ще видите, че имам право. Колко често казвате „мразя“ вместо „не харесвам“ или „не обичам“?

Болно общество

Пиша го съвсем отговорно – само в такова може да избуяват с лекота плевелите на омразата. Само тя ни вади от апатията и предизвиква някакви реакции. Доказателства ли искате? Е, отворете някой вестник, погледайте телевизия, вижте случаите на агресия и насилие. Изтъкани от нерви, ние живеем агресивно.

Сега идват празници, можем да преядем и препием, можем да направим и нещо добро. Огледайте се за някаква кампания „Дари дреха“, „Нахрани гладен“, „Помогни на бабка да пресече“, все ще има подходяща, и се включете. Ако го направите, задължително споделете във Фейсбук, за да се види колко сте готини, пък и да се съберат малко лайкове. И така ще сме добри все по-малко и все по-рядко, от празник на празник. А болестта на омразата ще се задълбочава през делниците ни до леталния край на болното ни общество.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

В България има десетки кампании, фондации и платформи, които се занимават с благотворителност. За доброволчеството няма почивен ден. Непрекъснато се организират акции, в които героите на нашето време взимат участие. Националните кампании, които виждаме на екрана по големите празници, най-вече Рождество и Великден, са само малка част от тях, макар и най-популярната заради медийната изява и подкрепа. Манипулативен трик, свързан с благородни цели – какво по-хубаво!

Мислим, че може би ни мамят, но от добро сърце пращаме есемеси. Сумата, събирана за благотворителни каузи чрез Единния дарителски номер, се увеличава с всяка година. За 2015 е достигнала почти 1 млн. лв.

Дразним се, че не всичко от предвиденото отива за благотворителност, но и все пак се радваме, че има неправителствени организации и кампании, които се занимават с това. Вярно, можеш директно да отидеш в дом и да направиш дарение, но някак по-лесно и по-бързо е някой друг да организира целия процес. Има и активни грижовни хора, които помагат лично – с игри, дрехи, играчки, усмивки и топлина. Ако следваме европейския пример, скоро изоставените деца ще могат да бъдат настанявани и в жилища от семеен тип, за да се развиват нормално и спокойно.

„Топъл обяд в училище“, „С тениска на бала“, „Великден за всеки“, да отстъпиш място в трамвая, да подадеш ръка, да споделиш хляб – благородните инициативи нямат край и всеки ден се случват около нас.

Ако човек е добър, той е такъв не само по празниците.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Зеленото – цветът на надеждата, свежестта, здравето и мира. Това е и цветът на природата, а всички ние се раждаме добри по природа. Празниците са само повод да спрем, да отделим от времето си и да се отдадем на нашата истинска природа, дадена ни от Бог – да бъдем добри.

Какво ни кара да отворим сърцата си на празниците? Отговорът е прост и се крие там, където си получил топлина, възпитание и обич. Това е мястото, на което си получил всичко това безвъзмездно, там са ти показали как се дава, без да чакаш нещо в замяна. Това е семейството, там отиваш да почетеш светлите дни, там благодариш, там си истински щастлив, там тъжиш. Там получаваш зелена светлина – благословия за добри дела. Доброто се състои в това: да даваш, просто да даваш… от времето си, от парите си, от любовта си, от знанията си, от труда си, да дадеш зрънце от себе си.

Да направиш добро, означава, че ти си оценил това, което имаш и си видял какво липсва на другия. А когато си със семейството си, когато всяко парченце от пъзела е на мястото си, тогава вярата е по-силна, благодарността е по-голяма и човешкото е по-близо до нас, затова ставаме по-добри тогава, когато сърцата ни туптят като на децата, които сме били – невинни, състрадателни и добри.

Колкото до възможността да използваме празниците, за да си купим опрощение на греховете, напълно я изключвам. Хората, които търсят прошка, могат да я поискат всеки ден. Божията сила е навсякъде и по всяко време, за да чуе нашите молитви, затова нямаме нужда от по-специален ден. А тези, които са заровили съвестта си толкова дълбоко в себе си, че да не съберат сили да се помолят за душата си в най-обикновен ден, едва ли ще го сторят на празниците. Те просто не чувстват вина и не показват добрата си страна. Те се озлобяват по празниците, когато всички стават по-добри, за тях чудото е просто силно преувеличение.

На тях трябва да покажем, че доброто не е само мит, то съществува, пробужда се, както природата ни поднася пролетта, за да вдъхне нов живот на старите цветя и да ни подсети как се топят ледове.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Шапките днес мислим философски. Не само заради предстоящия празник, но и заради безбройните пропуснати възможности, които ние, хората под шапките, сме имали, за да сторим добро. Случвало ли ви се е да минете покрай просяк, да извърнете глава, после в мислен монолог със себе си да се опитате да се оневините: „Те са много, АЗ не мога да помогна на всички!“. И на мен ми се е случвало.

А случвало ли ви се е да минете покрай просяк, да пуснете стотинки, да си тръгнете с едно тихо задоволство и онзи тих монолог отново: „АЗ съм добър човек, състрадателен, АЗ не съм като другите!“ Да, и това ми се е случвало. И за двата случая имам един съвет – не пускайте пари. Питате ме защо? Защото и в двата монолога я имаше думичката „аз“, директно или не.

Добро не трябва да правя, за да се почувствам по-добре, за да си докажа, че съм различен, за да ме види някой и да ме похвали, за да получа „like“ или за да не ми е гузно. Благотворителността трябва да е отвъд пределите на Аз-а ми, че чак до сърцето на човек в нужда, някой, който не може да ми върне услугата. Празниците създават маркетинговата атмосфера на благотворителността, но всички знаем, че това е временно. Трябва ни вътрешен стимул далеч по-голям от собствения ни егоизъм. Любовта е този стимул, тя е единственото нещо, което се умножава, когато се раздава. А, като говорим за любов и след като утре е Възкресение, няма как да не цитирам Любовта-личност:

„Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
Законникът рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.“
Евангелие от Лука-10 гл., 36-37 стих

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *