Къщата с ягодите – по-евтиното решение

Къщата с ягодите – по-евтиното решение
Харесайте

На ул. „Сан Стефано“ 6, близо до Докторската градина, се намира една възхитителна къща, за която вече всички сме чували. Най-вече благодарение на снимките на фотографа Здравко Йончев и скандала, който избухна октомври миналата година. Но когато я видиш на живо, усещането е дори по-магично отколкото през обектива. Магично и тъжно.

Къщата с ягодите е паметник на културата. Построена е между 1927 и 1930 г. за банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович по проект на арх. Георги Кунев. Архитектурната й стойност е голяма, атмосферата й – на една отминала епоха с порталите за карети и файтони, стройните колони и аристократичната фасада, а вътре – камината от червен мрамор и просторната стара баня. Стил и уют. Дворът с декоративните ягоди и дивната растителност й придава допълнителен автентичен чар и красота.

Къщата обаче от години е оставена да се руши. Мазилката е проядена и олющена, стените са надраскани с графити, някои прозорци са счупени, цветовете са оставени в безпощадните ръце на времето.

Къщата с ягодите   по евтиното решение

И се питам защо. Защо не можем да съхраняваме своята култура, завещанието на миналото? Ако някой пилее своето материално наследство, той е нехранимайко, заклеймен и осъден от своите. Но ако заличи културно наследство на цял един народ – сякаш никога не го е имало, сякаш никога не е било… тогава какво? Какво ако изтръгне всеки спомен, вгнезден в мрамора, в тухлата, ако обезсмисли труда на създалия го с творческа любов, ако премахне този връх на човешката мисъл, за да я дръпне назад – към оскотяването, вместо да го запази и да се грижи за него като към всяка ценност?

В момента собственик на къщата-паметник е Валентин Златев – шефът на „Лукойл България“. Според него сградата трябва да бъде съборена, защото няколко отделни експертизи са стигнали до заключението, че има тежки конструктивни проблеми. Експерти от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) обаче твърдят, че има начини за решаване на проблемите, без да дават конкретни и изпълними мерки. На 22 октомври 2015 г. граждани протестираха в защита на къщата, но след медийния шум тогава темата беше забулена и не се стигна до решение.

Още се чудим да я бутнем ли или да я възстановим. Кое ще излезе по евтино?

По закон собственикът на паметника на културата е длъжен да се грижи за него. Само че трябва да го използва по предназначение и не може да го предоставя за управление на трети лица, а от един паметник на културата материална изгода няма. И все пак – тук говорим за заможен бизнесмен. Едва ли от безпаричие е оставил къщата да загние, може би по-скоро – умишлено. А държавата не се интересува – не оказва финансова помощ, нито дава облекчения, за да мотивира собствениците да поддържат и пазят наследството. Тотална липса на диалог между институциите, контрол и… отговорност ли беше онова?

Редим тухлички върху антични крепостни стени, създаваме паметници със светещи очички и еклектични символи, а не можем да опазим автентичното, историческото, значимото. Загърбваме добрия вкус за сметка на фалша и преструвката. Правим всичко атрактивно и кичозно. По-евтино ли ни излиза?

Искаме да използваме културното наследство като ресурс, ако може. Собственикът да печели от него, ако може. Да върви с доходоносен туристически бизнес, ако може. Искаме, но май че не може. И го оставяме на разрухата. По-евтино ли ни излиза?

Да. По-евтино е – и ценността, и културата, и духовността ни.

А можеше и да не е така.

Къщата с ягодите   по евтиното решение

Из интернет пространството се събират подписи за петиция – къщата с ягодите да се съхрани и реставрира на всяка цена в напълно автентичен вид до края на 2016 г.

Ще се случи ли?


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Елиза Младенова

Казвам се Елиза. Лесно можете да ме намерите сред думите, иначе съм студентка в СУ „Свети Климент Охридски“. Запознавам се с журналистиката. От време на време пиша и е приятно. Философствам, размишлявам и се опитвам да търся истината, да обхвана с поглед цялата картина, доколкото ми е възможно.

По какво ще ме познаете?

Лека ирония, силна надежда, щипка оптимизъм, повечко дидактизъм, снопче романтизъм, малко символизъм, глътка патетизъм, плашещ шизофренизъм и, разбира се, гледам да се шегувам повече. Светът е прекалено сериозен, за да не се усмихваме.

Свързани публикации

1 Коментар

  1. Pingback: България избира (анти)културата - Цветоглед

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *