Клас стани, клас солидарно!

Клас стани, клас солидарно!
Източник https://www.flickr.com/photos/sahdblunders/7246934512/
Харесайте

Всички стоят, притаили дъх. Днес е голям ден за училището. За първи път от няколко години насам в 7-и „б“ клас ще бъде доведен нов биологичен вид. Той е от клас хуманоиди, раздел човеци, но има някои отличителни белези, които се срещат изключително рядко в природата. Това са: чувство за солидарност, изразена нужда от съпричастност и огромна доза емпатия, намираща се някъде между стомаха и белите дробове.

Нищо във външния вид на Солидар Емпатов не подсказва неговата генна особеност. Момче малко над метър и петдесет високо, с черна коса и тъмни очи. Истината за неговата същност излиза наяве някъде по времето на престоя му в детската градина. Там той, за разлика от всички останали деца, си подарява играчките, мечтае да си поговори с Айшето и не се притеснява да отстъпва място на площадката за Мони, който има зрително увреждане. Също така отказва да се включи в състезанието по препъване на Митко, който се придвижва в инвалидна количка.

Солидар е отхвърлен първо от междублоковото общество. Момчетата от всички входове започват да го избягват, да залагат капани по пътя му и да се присмиват на чувствата в излишък, с които се е родил. Соли, както го наричат родителите му, започва да се сблъсква със суровите погледи на бабите в трамвая, след като учтиво им отстъпва място, а те са шокирани от тази странна младежка загриженост и приемат действията му като обида за тяхната бабешка възраст.

В първи клас, след като се опитва да помогне на Захра, чийто хиджаб е откраднат от момичетата от класа, той е набит стабилно от женската група, за да разбере, че не може да се застъпва за онези с другата религия. На следващата година Солидар е изключен от началното училище, защото  пише съчинение на тема „Как да премахнем сегрегацията на роми в градската среда?“. Идеите в текста му се приемат като аморални, протестни и пагубни за здравото общество на белите мъдри хора.

Преместен в ново училище, Солидар е щастлив, че ще си намери приятели. Още на първия ден обаче започват проблемите му, след като решава да сподели сандвича си за обяд с бедния Данчо, а всички знаем, че щом родителите на някого нямат пари, този някой няма да яде. Никакво делене на сандвичи. След тази анархистична постъпка, момчето е прехвърлено в трето училище, от затворен тип, където се намират най-строгите преподаватели. За съжаление Соли се задържа само една седмица там, тъй като помага на чистача, който страда от остеопороза, да почисти първия етаж. Това огромно нарушение е записано от училищните камери и е едно от доказателствата в съда, че Солидар не трябва да посещава училище, а е нужно да бъде държан под ключ вкъщи, за да не се стига до повече такива престъпни деяния.

Момчето прекарва две години домашно обучение, след което е изоставено и от родителите си, които не разбират как може то да свали кучето от въжето за тричане пред блока. Така следващите две години Солидар живее в изследователския център в столицата. Там той е подложен на всякакви тестове, чувствомери и прегледи. Диагнозата е катастрофална: оказва се, че тези чувства в излишък не могат да бъдат оперирани, нито подложени на химиотерапия или пък отстранени с лекарства. Лекарска комисия, събрана от цялата страна, решава да го върне в училище и да го изложи като експонат в 7-и клас.

Идва денят, в който Солидар отново влиза в класната стая. Изпъва ръце за прегръдка и се усмихва. Децата го гледат втренчено и никое не смее да пристъпи. Но ето че едно малко момиче, съвсем обикновено, с руси коси и мило лице, се затичва и прегръща момчето.

Оказва се, че чувствата в излишък не се отстраняват, а разпространяват.

Училището е поставено под карантина…


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Ива Ваташка

„Тя е перфекционист, колкото и да го отрича. Обожава пингвини, вмъква и рими. Текста си оформя грациозно и с елегантност го облича. При нея всичко се помни и ударно се стича. Като започнем от началото и стигнем до края – всяка дума е претеглена, тежи толкова, колкото е нужно, за да се побере във вашето сърце. Поемаш си дълбоко въздух и започваш да четеш, следващата глътка е едва когато спреш. Тя е такава, напрежението обича и неща прекрасни изрича.
Иначе е кълбо от емоции, опиташ ли се да го разплетеш, ще откриеш какво ли не – ентусиазъм, любознателност, нежност и отговорност.
Тя е:
И нтелект
В дъхновение
А мбиция“

Това съм аз според милите и хвалебствени думи на Рафие Шерифова. Благодаря!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *