Книгите ли са скъпи, или българинът просто не чете

Книгите ли са скъпи, или българинът просто не чете
Харесайте

Намаляването на ДДС – възможност за развитие на книжния пазар

На 24 май тази година Асоциация „Българска книга“ поиска намаляване на Данъка добавена стойност (ДДС) за книгите поне наполовина от следващата година, за да може повече българи да си купуват от тях. Според книгоиздатели и книготърговци, взели участие на тазгодишния Пролетен базар на книгата, който се проведе от 24 до 29 май, българите четат повече, но все пак по-малко от 15% от тях прочитат над 15 книги за година. Причините за това са както ниската покупателна възможност на хората, така и масовата липса на интерес.

Малък тираж и нисък оборот на книжния пазар

От началото на прехода насам тиражът на книгите спада десетократно. Производителността в бранша е ниска заради малкия тираж, което води пряко и до покачване на цената. Книгоиздателите се опитват да се справят с проблема, като увеличават разнообразието от заглавия. По данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2014 г. издадените книги са 6 443, което е с над хиляда повече отколкото през 1995 г. например, но ниският тираж остава тревожен симптом за книжния пазар. Това означава, че има по-малък брой книги на глава на населението.

ДДС е твърде висок

Освен покачването заради тиража, цената на книгата скача и заради ДДС, което в България е най-високото от европейските страни – 20%. За сравнение в страни като Австрия и Чехия то е 10%, в Италия е 4%, а във Великобритания данъкът за книгите е изцяло премахнат.

 „Културата е същност и проява на всяка цивилизация. Основно мерило за културата на една нация е нейната книжнина“ – това е извадка от меморандума, който Асоциация „Българска книга“ и Министерството на културата заедно с още 15 институции подписват през 2006 г., когато стартират националната програма „Четяща България“ и поставят основите на стратегията за развитие на книжния пазар. Като една от главните цели на програмата се посочва именно въвеждането на данъчни преференции и други облекчения за цялата книжна верига. Въпреки това 10 години по-късно все още няма изгледи намалението на данъка да се случи.

От финансовото министерство смятат, че ако данъкът за книги намалее, ще се иска намаление и на този за храните и лекарствата и спадът в приходите ще трябва да се компенсира с повишаване на данъка върху всички останали стоки. В много други европейски страни обаче и трите стоки са с преференции, а общият данък се запазва почти колкото българския.

Опитите на издателите за повече продажби

За популяризиране на книгите и привличане на повече клиенти всяка година се организират панаири и базари, на които се слагат отстъпки средно 15-25% от установената цена и се измислят различни изгодни предложения. Книги, които са застояли, се продават по-евтино. Това увеличава покупките, но не прекомерно. „Продажбите не са по-големи, организацията е на ниско ниво, а наемите за панаира не са малки“, коментира Гергана Козарева от издателство „Изток-Запад“ по време на базара в НДК. От щанда на издателство „AMG publishing” също изказаха съмнения относно по-големите печалби. Въпреки това почти 100 издатели и книготърговци взеха участие в Пролетния базар на книгата заради рекламата и имиджа.

На панаира около Коледа винаги има повече продажби, а отстъпките правят впечатление на посетителите. „Купуват книгите, защото са левче“, казват още от издателство „AMG publishing”. Някои от посетителите също споделиха, че отстъпките ги привличат и че цените на книгите в България са доста завишени. „В Америка книгите са по-евтини, почти навсякъде е по-евтино“, изрази мнението си Мария (21), която има голям интерес към четенето най-вече на художествена литература.

Възможни ли са по-ниски цени на книгите?

Както казахме, по-малкият тираж се отразява на по-високите цени на книгите. Голяма част от издателите биха фалирали, ако цените паднат, без тиражът да се увеличи. „Четящите хора не са толкова много“, констатира Ивелина Балтова от издателство „Хермес“. В сравнителен план обаче делът на българите, които четат книги, съответства на средните стойности за страните членки на ЕС – близо 60% четат и около 40% – не. Издателите няма да загубят, ако държавата поеме риска да намали ДДС. Дори напротив – това би облекчило и тях, и четящите хора, като в същото време ще се даде възможност да се вложат повече пари в

реклама на книги.

Много хора не четат просто защото не знаят какво да четат. Няма какво да запали интереса им. Ако се отделят повече средства за реклама и медийно отразяване, това би повишило интереса и би привлякло повече читатели, като в същото време ще увеличи и приходите за издателите и държавата. Медиите са изключително важни при избора на книги и могат да изиграят ключова роля за повишаване културата на четене. Според проучване на Алфа Рисърч за 2006 г. 38% са чели книга след реклама или представяне в медия.

Провокирането на интереса и препоръката заедно с по-ниската цена, както и регулирането на онлайн търговията са едно възможно развитие за пазара на книгата.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Елиза Младенова

Казвам се Елиза. Лесно можете да ме намерите сред думите, иначе съм студентка в СУ „Свети Климент Охридски“. Запознавам се с журналистиката. От време на време пиша и е приятно. Философствам, размишлявам и се опитвам да търся истината, да обхвана с поглед цялата картина, доколкото ми е възможно.

По какво ще ме познаете?

Лека ирония, силна надежда, щипка оптимизъм, повечко дидактизъм, снопче романтизъм, малко символизъм, глътка патетизъм, плашещ шизофренизъм и, разбира се, гледам да се шегувам повече. Светът е прекалено сериозен, за да не се усмихваме.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *