Контейнерът сит, хората гладни

Контейнерът сит, хората гладни

Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Годишно в България се разхищава 670 хиляди тона годна храна

Думите са от интервю на Цанка Миланова от Българската хранителна банка, дадено за БТА. У нас липсва официална статистика по темата, а тези данни са от европейско изследване, проведено преди няколко години. Това означава, че всеки човек в България похабява около 100 кг. храна. Според изследванията другите европейски държави също разхищават големи количества храна, средно 179 кг. на човек  за ЕС или общо 89 млн. тона само за година. „Рекордьори“ в това отношение са холандците с 541 кг. А според британско изследване между 30 и 50% от произведената в света храна остава неконсумирана.

От другата страна на монетата

са гладуващите.

Те са почти 800 млн., сочи годишният доклад за 2015 г. на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО). Казано просто, всеки осми на планетата гладува. Недохранването е основна причина и за детската смъртност. Според Индекса на глада за 2016 г. страните с най-тревожни данни са Централната африканска република, Чад и Замбия. И в трите държави процентът на гладуващите е над 40.

Борбата срещу глада

През 2010 г. от ФАО стартират петиция „1billionhungry“ (1 милиард гладни), която през 2011 г. прераства в мащабна кампания, подкрепена и от други агенции на ООН. За 5 години гладуващите в световен мащаб намаляват с над 200 млн.

Друга инициатива, свързана с организацията, е 16 октомври – Световният ден на прехраната. Целта е да се акцентира върху проблемите с глада, като всяка година се обявява различна тема. Тази година тя беше „Климатът се променя: земеделието и храните също трябва да се променят“.

В България през 2012 г. е създадена „Българска хранителна банка“ (БХБ) – организация с нестопанска цел. Девизът й е „Събираме храна, даряваме надежда“. От началото на годината до юли са раздадени над 167 тона храна на нуждаещите се.

И като стана въпрос за даряване на храна, миналата седмица депутатите премахнаха ДДС-то от хранителните продукти, които са дарени 30 дни преди изтичането на срока им на годност.

Във Франция е забранено със закон изхвърлянето и унищожаването на непродадена храна от магазините. Някои супермаркети заливат изхвърлената храна с белина или я заключват в складове. Законът е предвиден за магазини с площ над 400 кв. м. От тях се изисква да даряват излишната храна на благотворителни организации и хранителни банки.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Ти си осмият. Ти си гладният. Нямаш какво да ядеш и ровиш по кофите. Търсиш огризки, търсиш това, което за някой друг е ненужен боклук, а за теб – единственият начин да оцелееш. Просиш, боледуваш, скиташ се – на границата между живота и смъртта. Ти си осмият. Ти си гладният. Бориш се, опитваш се да намериш препитание, но все нещо не ти достига. Отритнат. Подценен. Ненужен. Наградата – болезненият поглед на децата ти, когато вместо залък хляб получават лъжовни думи преди лягане – „Потърпете малко. Утре ще е различно.“ Утре, когато всичко се повтаря.

Ти си първият. Ти си ситият. Храниш се в скъпарски ресторанти, поръчваш по много от всичко, а храната – почти недокосната, заминава с боклукчийските камиони там, където скоро никой няма да я познае. Обезобразена. Безполезна. Изгубена.

Ти си вторият. Ти си собственикът. На ресторанта, на супермаркета, на павилионите за бързо хранене. Ти хвърляш храната, измиташ продуктите, заливаш ги с белина, за да не се използват. Ти гориш щастието, убиваш надеждата, погубваш живота. Унищожаваш хляба. Защо? Защо? Защо!?! Защото излиза по-евтино? Не плащаш ДДС при даряването на храна? Защото можеш да измислиш всякакви укривания на данъци, но не смееш да споделиш изобилието си с нуждаещия се? Защото се радваш на мизерията му? Или се опитваш да продаваш негодните продукти отново на заблудените?

Сега няма ДДС. Вече си готов да станеш благодетел. Вече ще даряваш храна на всекиго. Дори и тази, която продаваш, вече ще е „дарена“…

Чудя се само кога осмият ще стане седми.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Побеждава доброто, а лошите получават наказание. В приказката за Снежанка или в някой латиноамерикански сериал правилото, че накрая ще възтържествува справедливостта, може и да е валидно, но в България се случва точно обратното. Справедливост няма. Докато едни свободно си разточителстват в магазини и ресторанти, други изнемогват и мизерстват. И това не е честно! Не и когато някой незаслужил гали небцето си с Бьоф Строганов, оставяйки половината в чинията си, а на метри от него бивш професор по астрономия например рови в контейнера в търсене на къшей хляб.

Но да оставим настрана липсата на справедливост. Тя е лошо нещо, да, но има и по-лошо – и то е липсата на човечност. Защото тези, които разполагат с повече ресурси (без да коментираме дали изобщо са ги заслужили или не), не желаят да помагат на онези с по-малкото ресурси. Точно така – те не желаят! Управляващите гласуваха фирмите да не плащат ДДС за дарени храни, ако те са до определен процент от общите произведени количества. Мотивите за решението бяха да се стимулират фирмите да даряват храни. Че кой им пречи по принцип да даряват? И нима трябва, видиш ли, да стимулираме фирмите със специални отстъпки, за да благоволят те да дарят храна например с дефектна опаковка, която така или иначе ще бракуват и изхвърлят?

Явно трябва! Ясно е, че бизнесът си е бизнес и че никой производител не е Майка Тереза. Но явно и ей такива простички неща като добротата, човечността и благородството са вече забравени понятия.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Както вече разбрахме, светът изхвърля храна ежедневно и по много. Митът, че населението на света е твърде голямо, за да бъде изхранвано, бива разбит от статистиките по-горе. Но хубавото е, че има хора, които не се примиряват с неприятните факти.

Това правят от германската онлайн платформа Foodsharing. Те обединяват обикновени граждани, търговци и производители, които да даряват или събират годна храна, за да я раздават впоследствие на нуждаещи се. Платформата функционира от 2012 г. на територията на Германия, Австрия, Швейцария и Холандия, като потребителите само в Германия са 43 хиляди души.

Какво се случва в други части на света?

Трябва да споменем за ситхите (религиозна общност) в Индия и Пакистан, които приготвят напълно безплатно вегетарианска храна в храмовете си за всички нуждаещи се, без значение от религията, както и за християнските кухни за социално слаби в САЩ. Църквата „Св. Апостоли“ в Ню Йорк има най-голямата социална програма в града, която функционира от 1982 г. и изхранва близо хиляда и двеста души, без да пропусне и ден.

В България през 2015 г. започна инициативата „Ако си дал…“, която нашумя с обществените хладилници, поставяни в големите градове в страната. В хладилниците всеки може да сложи храна, която е все още годна за ядене, както и да вземе такава при нужда. Кампанията с хладилниците за социално слаби хора започна от Стефан Чолаков, собственик на бистро в столицата. Това са все страхотни примери за споделяне – на храна, време и грижа.

Интересно

През 2013 г. в Щатите Дан Нюман и Брайън Съмърсет решават да създадат мобилно приложение за айфон, чрез което да можеш да предложиш на някого другиго храната, която не можеш да изядеш. Кутия с половин пица, макарони и въобще всичко, което ти е останало, но става за ядене. Макар че приложението няма точно за цел да помага на социално слаби хора, идеята е да се намали възможно най-много прахосването на годна за консумиране храна. Приложението действа на принципа на споделянето. Снимаш храната си и качваш снимката, така че потребител в близост до теб да може да я „спаси“. Броят на потребителите достига 10 хиляди човека през първата година от създаването си.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Всички говорим за двата аспекта на проблема – похабяването на годна храна и милионите гладуващи по света. Нека разгледаме какви са вариантите за справяне с двустранния проблем.

Гладуващите по света:

Субсахарска Африка е най-бедният регион на планетата. Там гладът е една от основните причини за високата смъртност сред населението. Но знаете ли, че годишните загуби на храна на континента могат да нахранят 300 милиона души? В Латинска Америка похабената храна би спасила от мъчителен глад още толкова. В Европа пък 200 милиона щяха да се заситят, ако тази дажба не отиваше на боклука.

Какво можем да направим? Как храната да не отива на вятъра, а да спасява животи?

Трябва да се инвестира в агрикултурите, в поддържането и съхраняването на произведената продукция, тъй като по данни на Огранизацията по прехрана и земеделие към ООН 40 на сто от храните в развиващите се страни се развалят още по време на производството, транспорта и съхранението им. Ресурсите и технологията трябва да бъдат подобрени, за да се произвежда по-качествена продукция (да се реши проблемът с недостига на вода).

Храната в супермаркетите и заведенията:

Същият процент развалена храна имаме в развитите държави, но там това се случва при продажбите на дребно и потребителската консумация. За да се избегне това, е хубаво да се подобри ефикасността на пазарите. Храната да бъде достъпна за хората, които имат най-много нужда от нея. В училищата и университетите може да има разяснителни кампании относно изхвърлянето на храна – така децата ще се замислят за своите връстници, които някъде там умират от недохранване. Супермаркетите и ресторантите е хубаво да намалят количествата на изхвърлена продукция, като например поставят по една хладилна витрина пред обектите си, за да насърчат и най-бедните да вземат дневната си доза енергия за живот.

Храната вкъщи:

Друг проблем са домакинствата, които купуват твърде много храна и забравят да я консумират или да я охладят, или просто тя изостава, понеже има твърде много и разнообразен избор в хладилника. Решението – купувайте по-малко, за да предотвратите завършек на храната в кошчето. А ако ви остане храна – раздайте, почерпете или дарете (можете да отнесете изостанали покупки в хранителна банка).

Когато ние изхвърляме храна – тя става още по-скъпа за бедните. Знаете ли какво правят шведите? Северният народ, чийто стандарт на живот всички искаме? Те събират храна от контейнерите за боклук. В дните, когато големите хранителни вериги изхвърлят храна, хората отиват и я взимат. Това не са бедни и бездомни люде, а шведи, които считат, че не е редно да се похабява все още годна за консумация храна.

Какво пречи на супермаркетите да оставят храната с изтичащ срок на годност в някое помещение, където всеки, който има нужда, може да се възползва от нея? Все пак сме хора, не е лошо да помислим и за другите около нас, нали?

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

В исляма има един свещен месец – Рамазан. През този месец мюсюлманите постят. От зори до мрак не трябва да вкусят храна и вода. Основната идея на този пост е да се поставиш на мястото на хората, които гладуват, защото не могат да си позволят дори залък хляб. Не просто да помислиш за тях, не да ги съжалиш, а да чуеш звуците на празния стомах, да преглъщаш само въздух и да копнееш за вода.

Ако само за ден изпълните този пост, необвързан с религията, следващия път, когато слагате тенджерата на котлона ще помислите ли за тези, които няма какво да сложат в нея? Ще благодарите ли за храната? Ще изхвърлите ли ястието на боклука?

Ще продължаваме ли да бъдем егоисти?

Да, тази шапка не обобщава, защото въпреки положителните инициативи, тя няма сили да повтори статистиката на хората, които умират от глад и не може да преглътне факта, че те са просто статистика. Само защото сега и тук на нас ни е добре и не ни интересува как живеят другите.

Когато човек е гладен се надценява, поръчва, купува много храна. После тя остава, хвърля се, хваща плесен и изгнива там, откъдето е дошла. Земята ни дава храната, а по земята стъпват всякакви същества и всеки носи душа, нека не забравяме това.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет

 

 


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *