Кой ще плаща държавния дълг?

Кой ще плаща държавния дълг?

Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

През 2015 г. правителството одобри държавен заем от 16 млрд. лева, който да бъде използван за погасяване на стари заеми и покриване на финансови дефицити. Заемът бе предложен от министъра на финансите, който изготвя тригодишна стратегия за управление на държавния дълг. Това решение породи много дебати, включително дали е уцелен точният момент за рефинансиране на външния държавен дълг.

През февруари тази година излезе информация, че държавата се готви да увеличи външния държавен дълг с 3,9 млрд. лева.

Размерът на държавния дълг се измерва в процентно съотношение към размера на БВП на страната. В края на месец януари номиналният размер на държавния дълг възлиза на 11 599 млн. евро, от които 3 710 млн. евро вътрешен и 7 889 млн. евро външен. Дългът бележи намаление с 13.9 млн. евро в сравнение с края на декември 2015 г.

През януари 2016 г. държавният дълг спада от 26.4 на 25.7% от БВП на страната.

Държавният дълг включва всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата. Той може да се поеме чрез: емисии на държавни ценни книжа и договори за държавни заеми. В българското законодателство държавният дълг се разделя на вътрешен и външен. Държавните ценни книжа се емитират (финансов инструмент, алтернатива на банковите заеми) за финансиране на вътрешния дълг. Външният се състои от облигации или заеми към Световната банка или Европейския съюз.

Освен него съществува и държавногарантиран дълг (всички финансови задължения, за които Министерският съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата). По него се изпълнява Националната програма за саниране.

БНБ действа като агент по държавния и държавногарантирания дълг.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Така… не че много разбирам от финанси, но ми се струва, че статистически гоним рекорд за най-висок държавен дълг за страната ни от десетилетие. Ако погледнете в сайта на Националния статистически  институт, ще забележите това: от 2005 г. до 2008 г. дългът се стопява наполовина, после отново тръгва да расте, стига до 27% от брутния вътрешен продукт през 2014 г., което е МНОГО. През 2015 г. спада до малко повече от 26%, което пак е МНОГО. Към края на януари 2016 г. достига 25,7%. Жълтата шапка може да твърди, че сме една от трите страни с процентно най-нисък дълг в Еврозоната, но сме и една от страните с най-бързо растящ такъв!

Последното решение на Министерството на финансите, съобщено от Ройтерс, е за нов външен заем в размер на 3,9 млрд. лева. Тези пари ще се използват за закърпване на дупка в бюджета, не за инвестиции.
Всъщност лекичко сме се задължили пред банките, от които ще ги теглим, покрай изплащанията на задълженията на КТБ. Тоест нямаме избор, освен да теглим. И сега като една истинска нерационално-емоционална червена шапка ще кажа: трябва ли държавата, в наше лице, да плаща за банковите катаклизми, които частниците създадоха? После ще си отговоря: Май трябва, защото от държавата зависеше мониторинга на КТБ. Това е така и ние пак сме губещи или заемащи. Честно казано, ако имахме един сериозно развиващ се бизнес пазар, нямаше да има проблем с размера на такъв заем, към държавата биха идвали приходи, БВП щеше да расте. Все пак логично е заемите да подпомагат бизнеса и да служат като инвестиции, но този последният не е от тях. Той е да замаже и закърпи нечии грешки, главно на ръководството на БНБ.

П.П. Червената шапка мрази заеми, банкови институции, въобще всичко, което поставя в зависимост една личност.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Нов държавен дълг – някой чу ли нещо? Да, трудно е да се чуе, когато бурно протестирате за дето махат „Балканджи Йово“ от учебниците или пък местят „История славянобългарска“ от 6 в 9 клас. А друга част от ГРАЖДАНСКОТО ни общество шуми и се вълнува около изхвърлените от Гери Дончева пилета и малкото коте на Валери Божинов. И в тази какофония правителството ще прекара нов дълг на стойност 3,9 млрд. лв. Ще го прекара под носа ви – тихо, по пантофи. 

За какво ни е притрябвал? 

Не, не е за някакви инвестиции, които да раздвижат икономиката, да създадат нови работни места, нито пък ще се погасява част от досегашния дълг. 900 млн. лв. ще отидат за покриване на прогнозираната дупка в бюджета, а останалата част е заделена за ликвидни буфери на банковата система, където предстоят стрес тестове – казват икономисти.

Кой да мисли за дупките в бюджета на домакинствата и ежедневните им стрес тестове?

Защото си е стресиращо да избуташ месеца с увеличената на цели 420 лв. минимална заплата, да се храниш и да плащаш сметки, такси и данъци. А като казах данъци, нали се сещате кой и как ще плаща тези дългове? Нека ви дам жокер –
A) вие
Б) децата ви
В) и двете
Д) правителството (не, не се смейте)! 

Труден въпрос!

Има и по-трудни въпроси – помните ли какъв беше размерът на последно емитирания дълг от миналата година? Не, не се напрягайте, най-добре проверете дали не пропускате някакво интересно риалити. А може и нещо важно да се е случило в социалните мрежи – продължавам с жокерите: „МЯУ“!

За тези, които ще четат и след удивителната – дългът може да бъде и полезен финансов инструмент, стига да бъде съчетан с подходяща политика, ефективни реформи в секторите, които имат крещяща нужда от такива, но реформите остават на хартия, а ние започнахме твърде често да се заиграваме с този инструмент.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Държавата ни ще изтегли поредния заем – този път от скромните 3,9 млрд. лева. Не са 16, спокойно. С тези пари ще запълним дупките в бюджета, ще можем да платим падежиращите дългове и евентуално ще останат допълнителни средства във фискалния резерв за погасяването на дълговете догодина. Освен ако не тръгнат за други непредвидени разходи, както предишните 16 млрд., които неусетно се изпариха.

Има обаче един притеснителен факт, който дори и жълтата шапка не може да отрече – България се е превърнала в държава на кредит. Теглим заем, за да погасяваме дългове и да покриваме дефицити в сектори, при които няма възвръщаемост, няма реформи, няма приходи, а само бедни данъкоплатци, нагърбени със задачата да закърпват дупките. За да се спасим, теглим друг заем, който минава по вече утъпкания път на предишния. Това са дългове, които не можем да изплатим. Но спокойно – няма и да ни се наложи, нашите деца и внуци да му мислят. Това вече е техен дълг. И засега е само двадесетина милиарда лева.

За тези, които все пак са загрижени за бъдещите поколения, има един оптимистичен вариант – да инвестираме парите в търгуемия сектор, в икономиката, в малкия и среден бизнес, за да получаваме приходи, с които да върнем заемите и да продължим напред. Решения винаги има, сега остава само да намерим и хората, които да ги приведат в действие. А дотогава ще си се въртим в омагьосания кръг на кредите. В крайна сметка не е толкова зле – я ги вижте гърците как си живеят.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Най-лесно се правят деца и борчове, казват хората. За първото още не знам, но второто е вярно със сигурност. Защото, когато разходите са много, а парите не достигат, най-бързото решение е някой да ни даде „белите“ пари за „черни“ дни. Това е и един от мотивите за теглене на новия заем от 3,9 млрд. лева, а именно за попълване на дупката в бюджета.

Само че дефицит имаше и миналата година, и още по-миналата, и преди това. Вероятно ще има и следващата година. „Черните“ дни за държавната хазна няма как да се свършат от раз. Към сметката ни обаче директно ще се натрупа още един дълг. И тук е мястото да се запитаме кой ще плати въпросната сметка.

От една страна сумата, която държавата смята да изтегли, попада в рамките на заложените в бюджета 5,3 млрд. лева за заеми през 2016 г. Същевременно обаче сега е едва март. Кой и с какво ни гарантира, че няма да превишим този лимит до края на годината? Все пак той е оставен не за красота, а защото трябва да се съобразяваме с определени фискални правила. Нарушим ли баланса, всичко може да пропадне.
Пък и така ли ще я караме винаги – на кредит? Да отлагаме старите проблеми, като създаваме нови? Това е само временен вариант. А на нас ни е нужно дългосрочно решение. Вместо да търсим някой друг, който да ни бута, трябва да намерим начин сами да задвижим колелетата.

Налагането на абсурдни данъци, едва ли не за въздуха, който дишаме, увеличението в цената на винетките и други подобни са по-скоро лоша идея. И опит за отбиване на номера. Нещата обаче могат да потръгнат, ако се съживи икономиката. Да се привличат инвеститори, но и да се стимулира родното производство. А за това трябва цялостна стратегия за развитие и, разбира се, желание от страна на управляващите.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Безспорно мнението ни по два въпроса е единодушно. Държавният дълг е нещо нормално и всяка държава се възползва от него, НО ако икономиката ни не се задвижи, родното производство не се стимулира, то единствената полза от този заем е да погаси стария.

Отново крайният потребител ще плати най-високата цена, народът ще изплаща тези дългове, а гаранция да са от полза поне на едно поколение няма.

Поне все още не сме конкуренция на Гърция по отношение на държавни дългове, но прогнози в политиката е трудно да се правят. Ще почакаме, поне това го можем, а  докато получим повече яснота, ще си броим жълтите стотинки, че държавата ни се нуждае от тях.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *