Културен сблъсък с музикален привкус

Културен сблъсък с музикален привкус

Харесайте

Изкуството е непосредствено отражение на реалността. Независимо дали е предназначено за широката, консуматорска маса или за изтънчените ценители, то е неизменна част от човешкия живот. Голяма част от него намираме под името „развлекателна индустрия“, заклеймявана като пошла и повърхностна, просто бизнес, машина за пари. Но наистина ли тази индустрия е толкова лоша, или и тя е способна да е представител на културата, обществените мнения и социалните нагласи?

Корейската поп (кей поп, к-поп; Korean pop, k-pop) култура е нещо доста… необичайно за хората, които не са свикнали с нея. Всичко е шарено, динамично, естетично. Помита мозъка от-до като ураган с оригиналност и впечатляващи концепции. Все нещо ще те привлече, все нещо ще те накара да искаш още. Един музикален свят, който умее да изумява. И който няма почти нищо общо със западния, камо ли с нашенския шоубизнес.

Що е то животното корейски поп?

Придържайки се към строгите дефиниции, ще го определим като жанр корейска музика, който съчетава в себе си многообразие от други музикални стилове – поп, рок, хип-хоп, R&B, електронна музика, денс, в някои песни се наблюдават дори и леки уклони към джаз. Западни и европейски звуци, комбинирани с красиви азиатски мотиви. Също така всяка песен е структурирана по определен начин, като належащите компоненти са рап част и високи тонове, които да отнесат слушателя (в добрия смисъл). С няколко думи – балсам за ушите и душата на всички, които харесват малко по-нестандартни неща.

На въпроса какво прави кей попът толкова атрактивен и завладяващ, е малко сложно да се отговори. Корейският развлекателен бизнес е цяла отделна вселена, която си има собствени правила и закони. И която същевременно е отражение на корейската народопсихология.

Първите стъпки на бъдещите изпълнители

Започват с прослушвания за развлекателните корейски компании. Да ги минеш е трудно, да останеш в „системата“ е още по-трудно. В момента, в който станеш обучаващ се кей поп изпълнител (trainee както ги наричат), околният свят изчезва. По цял ден седиш в компанията, като бездействието е последното нещо, с което се занимаваш. Изтощителни тренировки по танци, вокални уроци, уроци по чужди езици (английски, японски и мандарин предимно), специалисти, които те учат как да се държиш в публичното пространство. Свободното време е нещо немислимо, защото конкуренцията е жестока, а шансът да дебютираш на сцената не е от най-високите. В повечето договори, които обучаващите се подписват, е изрично посочено, че дори и след години наред обучение, не е сигурно, че ще дебютираш като изпълнител. Упоритият труд може да е само в твоя полза, но бъдещето е несигурно.

И това не са единствените жертви

Обикновено трейнитата постъпват в компаниите на изключително ранна въраст – около 13-14 години например, някои и по-рано, което автоматично означава ограничени до минимум социални контакти с връстници и (почти) никакво време за развлечения, типични за възрастта. Евентуалните бъдещи изпълнители често спират да ходят на училище, но компанията все пак се грижи да останат образовани, като им осигурява уроци.

Всичко това навежда на няколко основни характеристики на корейското общество – организираност, дисциплинираност, работохолизъм и убийствена конкуренция. Ако трябва да сравним със западната и българската развлекателна индустрия, то различията са очеизвадни. Дали за добро, дали за лошо, да пробиеш у нас или на Запад, е една-две идеи по-лесно. Плюс това подобни ограничения, с каквито се сблъскват корейците, обикновено не се отнасят към американските и европейските артисти.

Когато дебютират на голямата сцена и се превърнат в идоли

Идолите не са просто певци. Те са многостранни изпълнители – могат да пеят, танцуват, в повечето случаи са обучени и като актьори. За разлика от западното и европейското мислене, което обожествява индивидуализма, корейците са отборни играчи. Затова и корейските соло идоли са по-рядко срещани, понякога и недооценени от публиката, докато групите (най-вече еднополови) са по-предпочитани.

 

Корейската организираност се проявява и в структурата на групата. Всеки си има своята утвърдена и постоянна позиция, като основните биват:

  • главен вокал и повеждащ вокал – това са ролите, заемани от тези с най-добри вокални възможности;

  • главен и повеждащ рапър – обикновено за тези места се избират или идоли, които още на прослушването са показали рапърски способности, или членове на групата, които са по-слаби вокалисти;

  • вижуал – visual; най-красивият от групата според корейските стандарти;

  • лицето на групата – този, който репрезентира групата в медиите и има най-висока медийна изява;

  • главен и повеждащ танцьор – избират се тези членове, които показват най-добри танцови способности.

Изток – Запад: сблъсъкът

Източник: https://cdn.psychologytoday.com/sites/default/files/styles/image-article_inline_full/public/blogs/118906/2013/06/128014-127027.jpg?itok=VKJreiwf

Някои от американските и европейските групи могат да са хаотични като разпределение на ролите, в резултат на което само един или двама членове да са център на зрителското внимание. Подобно размиване на ролите може да се наблюдава и в обществото ни, което често довежда до дезорганизация, свързана с функциите на членовете на социума. Също така много рядко западните и европейските (за българските конкретно да не говорим) соло или група изпълнители очароват със забележителни хореографии. Това може да говори за непостоянство и дори за мързел. В кей поп клиповете обаче добрата хореография е задължително условие.

Видеоклиповете също са доста различни. Ако у нас и в Щатите наблюдаваме доста разкрепостени концепции и кадри, в които алкохолът и сексът са налице, то кей попът може да се похвали с къде-къде по-консервативно визуално представяне на песните. Оттук следват и някои характерни черти за съответните общества и животът на звездите.

Корейските поп идоли са изключително предпазливи с интимните си взаимоотношения. В една седмица можем да прочетем в таблоидите, че Бритни Спиърс се е развела три пъти с мъжа си, изневерила му е още девет и му е родила тризнаци (един от седмия й любовник). В Южна Корея дори намека за връзка между идоли се счита за „скандал“. Корейските звезди много внимават какво правят в публичното пространство. Не могат да бъдат хванати да пият, да ходят по клубове, някои компании дори им забраняват да използват телефоните си. Имиджът им трябва да е безупречен, иначе с една погрешна стъпка могат да провалят цялата си кариера. От една страна това е добре, защото няма да четем потенциално тъпи статуси в социалните мрежи, няма и постоянно да се занимаваме с кирливите им ризи. От друга страна… някои мерки са малко прекалени.

Всичко това посочва силно изразения консерватизъм на корейците, които се придържат към максимата, че личният живот неслучайно се нарича личен. Социалните норми и правила са създадени, за да се спазват, и горко ти, ако се противопоставиш на обществото под каквато и да е форма. Американските и българските звезди, напротив, споделят мнението, че лоша реклама няма. Понякога това преминава в някаква крайна форма на непукизъм, която граничи с откровена слободия. Друг път тази медийна философия се превъплъщава в нежелателно поведение – проблеми с алкохол и наркотици, агресивни прояви на публични места, придобиване на прекалено самочувствие, което води до арогантност към околните. Не че при кей поп идолите това го няма, но подобни неща рядко стигат до медиите.

Това са само основите на развлекателната индустрия в Южна Корея. Базирайки се на тях,  способни, предприемчиви и талантливи хора са успели да създадат цяла империя. Много сравнения могат да бъдат направени и още много може да се каже, но общият извод е, че и двата свята имат какво да учат един от друг.

Публиката на Запад и в Европа е доста по-толерантна спрямо артистичните експерименти на изпълнителите и е някак по-приемаща, но все пак по-малко критична. Корейската публика има твърде високи (но изпълними) стандарти, които могат да ограничат идолите, да подкопаят индивидуалността им до една или друга степен, ала да ги възпита в уважение към феновете, упорит труд и дисциплина. Важно е да се спомене и че корейското правителство инвестира много пари в кей попа и би било добре българските управници да вземат пример от азиатските си колеги.

Сблъсъкът между двете развлекателни индустрии е показателен и за сблъсъка между културите. Освободеността срещу строгия детерминизъм. Хаосът срещу йерархизираната структура. Принципите „всеки за себе си“ срещу „цялото над всичко“.

Това, което може да се каже със сигурност, обаче е, че меломанското ухо единствено печели от красивото разнообразие на съвременното музикално изкуство.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Десислава Кожухарова

Казвам се Десислава. Студентка съм в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Психология“. Аз съм малък сборник от противоречия – идеалист, който не пренебрегва реалността; харесвам логиката и разума, но следвам емоциите си; светът ми е един подреден хаос, в който властват добре развитото въображение и солидните доказателства на материята. Писането е неизменна част от мен, чрез която се стремя да достигна до хората и да предизвикам положителна промяна у тях.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *