Между мъртвите и будните: какво празнуваме

Между мъртвите и будните: какво празнуваме
Източник Pixabay
Харесайте

От няколко години в нашата богата на празници страна започна да се повдига все по-силно недоволство към празнуването на един конкретен празник. Всъщност колкото го има недоволството, толкова се среща и застъпничеството за него. Да, за Хелоуин говорим.

Ако поразгледате постовете във Фейсбук на средностатистическите българи, обявили се срещу празника, ще видите едно повтарящо се твърдение: „Това не е български празник“. В превод: „Нямам проблем със скелетите, зомбитата и вещиците, просто нашите кукери са по-яки“. Да, но проблем има.

Ако на 31 октомври малкото ви момче се облече като пират, призрак или Жокера и тръгне да обикаля съседските апартаменти с малка кошница, казвайки „Лакомство или шега“ – това ще е сладко. Само че ако на същата дата през нощта малчуганът излезе в градинката пред блока, запали огън и започне да изхвърля в него остатъка от обяда си, принасяйки го в жертва на ес ши (феите или духовете от отвъдното), малко ще се изплашите. Може даже да потърсите психолог на другия ден. А какво е общото между двете ситуации ли – става въпрос за един и същи празник. В единия случай детето ви ще празнува Хелоуин, а в другия – келтския празник на зимното слънцестоене Сауин (Samhai), по време на който порталите към Отвъдното се отваряли. И не, това не са два отделни празника, а един синкретичен „християнски“ такъв.

„Синкретичен“ е сложна дума, чието значение разбрах днес, но съм го адресирала, без да знам, с по-лесния за мен термин „манджа с грозде“. Синкретизъм означава обединяване. Тоест първо си избираш два празника, различни като смисъл и религиозен произход. После смесваш обредите им, като може даже да измислиш и ново име за фестивала. Накрая всички празнуват на една дата нещо, което не разбират, но важното е да е фън. Е, в нашия случай да е страшен фън.

„Хелоуин е комерсиален“ не е довод – всички празници вече са. „Хелоуин е чужд“ също не е аргумент – Осми март също не е български празник. „Хелоуин е християнски празник“ – това вече не е истина. Сливането на езически практики и вярвания и християнски традиции е толкова силно и се случва от толкова дълго време, че едва ли можем да сложим край на едното и начало на другото. В Библията, в Евангелието на Марк, има един стих, който гласи: „Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят“. Това се случва и не толкова метафорично днес. Смесваме дати, вярвания, суеверия и забавление в името на негово величество Празника. „Синкретизираме“ християнско и езическо. Празнуваме по инерция „изхабени“ празници без живот и смисъл.

А то празници много. Едва един ден след Хелоуин е Денят на будителите. Същите онези, без които този текст би достигнал до вас на гръцки, турски или руски език, например.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Йоанна Русева

Ноу смол тоукс, онли итърнъл айдиас. На маса, на по чаша кола!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *