(Не ме) цензурирай, ако можеш

(Не ме) цензурирай, ако можеш
Харесайте

Макар че живеем в 21 век, че сме стигнали до върха на  технологичното си развитие, че сме горди, цивилизовани хора, страдаме от липса на свобода на изразяване. Да вземем за пример България. През 2016 г. страната  ни е на 113 място от 180  страни по Индекса за свобода на словото към „Репортери без граници“. ***

Нямам намерение да пиша повече така. Ако предните три изречения са те накарали да се прозееш, не се обиждам. Няма да говоря за свобода на словото.

Ето, току-що ме цензурира (отсъди): „Ако темата е зададена така, тогава за какво ще ми говориш?! Предполага се, че трябва да пишеш по темата.“ Произходът на думата „цензура“ е латински, най-ранната употреба датира от 14 век и се е използвала като „отсъждам“, „преценявам“. Тоест, архаичното значение на думата не е това, което обозначаваме с нея днес. Да цензурирам ще рече да дам мнение или оценка на нещо или някого. Ето и основния ми въпрос: Кой трезвомислещ човек няма свое собствено мнение или предпочитания? Абстрахирам се от клишето „Нямам мнение по въпроса“.

Самата дефиниция на темата ме вкарва в „играта“ да напиша това, което ти би харесал(а). Защото това е публичен текст, а всички пишем с цел да бъдем оценени положително. Но дали разбираме, че положителната оценка е функция на цензурата? Рамката, параметрите, заглавието, правописът (ах, правописът…), изложението, логиката – всичко това трябва да е съобразено с публиката. Ако  е твърде постно, си посредствен, ако е твърде дръзко, се правиш на оригинален. Аз реших да пиша за свободата да бъдеш и да не бъдеш, да харесваш и да не харесваш.

Истината е, че дори и да можеш да кажеш мнението си, винаги ще има някой, който да не е съгласен. И това си е напълно в реда на нещата, този човек има правото да не е съгласен, нали? Да, но това не го ли прави цензор, не го ли поставя в позицията да осъди твоя начин на мислене? Може нищо да не каже, но в ума му ти не си прав, твоята гледна точка е отхвърлена, не е валидна, не е логична. Няма значение колко добре си подплътил тезата си, винаги ще има един човек, в чиято глава твоята умна теза няма да е вярна. Там е пространството на цензурата – човешкият ум.

И това е най-нормалното, всеки да има различно мнение. Ако използваме най-старото значение на думата „цензура“, то ние цензурираме и сме цензурирани постоянно. Подлагаме под съмнение, пречупваме всичко през своята призма и тогава приемаме или отхвърляме. Излиза, че няма как да не ме цензурираш, когато четеш това, излиза, че няма как да не те цензурирам, като разбера, че не си харесал(а) прочетеното. Хората сме пристрастни същества, не ме цензурирай, ако можеш. Но не можеш…

Йо


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Йоанна Русева

Ноу смол тоукс, онли итърнъл айдиас. На маса, на по чаша кола!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *