Нека кажем СТОП на гонките по пътищата

Нека кажем СТОП на гонките по пътищата
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Гонки и осморки – има ли разлика?

Незаконните, най-често среднощни състезания добиха черна слава с нарасналия брой жертви, които взеха. Любителите на тунингованите автомобили и високите скорости се състезават по два начина –  с гонки, които представляват надпревара по прав участък, и с осморки, при които се описва въпросната фигура.

Да загубиш състезанието с живота

Точно след осморки по пистата на изоставено летище в Сливен преди дни загинаха две момчета, на 20 и 21 години, а преди месец в Белозем жертва на гонка стана 19-годишен младеж. Но жертвите невинаги са сред участниците – на 12 август м. г. 28-годишен шофьор уби две деца и рани други две по време на нелегална гонка покрай село Лесидрен. Липсва точна статистика за това колко са произшествията вследствие на подобен род нерегламентирани състезания. Серията от трагични инциденти обаче предизвика сериозна дискусия в обществото и Народното събрание за

законови промени.

През октомври м. г. от МВР поискаха от една до шест години затвор за участниците в гонки. В отговор беше организиран протест в София, на който се събраха около 1 000 души. Те се обявиха срещу криминализирането на гонките и поискаха да им бъде предоставена писта, за да се състезават законно. Подобно предложение направи тази седмица и председателят на транспортната комисия в парламента, Настимир Ананиев от Реформаторския блок – да се намерят терени, където да се провеждат легални гонки. В крайна сметка на 24 февруари НС отхвърли на първо четене промените в Закона за движение по пътищата, предвиждащи въвеждането на понятието „гонка” и съответните за него санкции. И докато в парламента предстои второ четене, в края на януари в Община Троян забраниха гонките с промени в наредбата за организацията и безопасността на движението.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

В какво се е превърнал нашият свят? Какво се е случило със сигурността, отговорността и съвестта? Изчезнали са…безследно. А ние сме заживели в антиутопия. Точно като тази от „451 градуса по Фаренхайт” на Бредбъри. Талантливият писател предвижда какво ще се случи 63 години след излизането на книгата му.

Гонките по пътищата. Безотговорността на шофьорите и целенасочената опасна игра с волана и скоростта. Автомобилите може и да не са реактивни както в романа, но са достатъчни, за да отнемат човешкия живот.

А той е загубил цялата си стойност. Ти си пешеходец, значи си враг. Заради теб автомобилът трябва да забавя движението си, да спира, да се съобразява. Ти не се ползваш от закрилата на закона, защото той е само на хартия. Решиш ли да се разходиш, си пътник, но в другия смисъл.

Ето няколко цитата от книгата на Бредбъри, които описват най-добре пътната ни съдба – ние сме пионки в играта на автомобилите. Препятствия, които ако не можеш да заобиколиш, по-добре да премахнеш:

„Всичко му стана ясно: колата е била пълна с дечурлига от дванайсет до шестнайсет години, излезли да пищят, да крещят, да викат: „Ура!“, те бяха видели човек, който се разхожда — такава рядка и необичайна гледка — и просто са решили: „Хайде да го блъснем“

„Щяха да ме убият — каза си, олюлявайки се, Монтег, докато вятърът още свистеше, вдигаше прах около него и брулеше ожулената му буза. — Щяха да ме убият без никаква причина!“

„Чисто и просто група дечурлига, решили в дългата нощ, докато грее луната, за няколко часа да преминат с трясък пет-шестстотин мили със заледени от вятъра лица; а дали призори ще се върнат вкъщи, или не, дали ще останат живи, или не — тъкмо в това се състоеше и приключението.”

Приключението всъщност е опасна илюзия. Химера на четири колела. Тя върви стремглаво, ускорява, преминава през адреналина, зарежда с измамни емоции и прегазва съвестта, морала и отговорността. По-бърза от вятъра и по-страшна от бурята, тя профучава през живота ни, забива се в крайпътната стена и го отнема. Без свян, без правила – само една смъртоносна игра с два крака и четири колела.

А можеше да не е така.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Животът ни тече и го отброяваме в секунди, минути, часове, дни и години. Сега си представете другия начин – имаме една стрелка, която бясно се движи надясно, при това всеки човек сам управлява своята. Там животът се измерва в километри в час и свършва в един миг, когато стрелката се нагорещи и стигне до червено. Като знак „Стоп“, който се е появил без жълта светлина за предупреждение и тогава вече е късно да спреш.

Живей за мига! Но на каква цена? Всеки шофьор, който има слабост към високите скорости, знае каква тръпка е да натиснеш педала на газта до край. Тялото ти се изпълва с адреналин, за няколко секунди сякаш светът спира. Съществуваш само ти, само твоята реалност, времето е в твоите ръце. Ти си сам и си мислиш, че контролираш нещата. Но не е така, ти нямаш контрол. Не и когато летиш на пътя – тогава те управлява една машина, животът ти е в ръцете на малко желязо и ламарина.

Да живееш за живота или за мига?

Всъщност мигът се улавя, когато я караш по-бавно, насладата идва тогава. Скоростта само замъглява ума и създава изкуствена еуфория като наркотик – действа временно, после всичко свършва.

Инциденти се случват и при добре подготвени професионални състезатели, какво остава за аматьори, които са си повярвали твърде много и си организират надпревара на пътя… Те застрашават не само собствения си живот, а и този на другите участници в движението. Невинни хора стават жертви на комплексари, които се чувстват силни и защитени в своята кола. Хора, които по един или друг начин не са оценени в реалността, и на пътя намират сцена, на която да се докажат.

Всъщност всеки може да превключи скоростта и да лети към пропастта, но не всеки може да помисли за последствията. Понякога, когато първо действаш, не знаеш дали ще имаш възможността да помислиш след това – може да се окаже твърде късно. Цветята, които може да получиш като награда от спечеленото състезание, следващия път може да са на гроба ти.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Гонките и катастрофите по пътищата са разрушители на човешки съдби. Все повече млади хора губят в тях живота си. Кой е виновен за това? Може би обществото, семейното възпитание или липсата на достатъчен контрол – както от органите на реда, така и от родителите. Или по-скоро всичко се дължи на личната (без)отговорност на младежите.

Закони има, но те често не се спазват. Когато получиш книжката си за правоспособност да управляваш автомобил, трябва да шофираш с придружител. Това почти никой не го спазва, но когато се научим да се съобразяваме с правилата, нещата биха се подобрили.

Има и кампании за безопасно шофиране, но би било положително те да са повече, да се разговаря с децата от ранна възраст за последствията от високите скорости и употребата на алкохол и наркотици зад волана.

Много често нерегламентираните гонки предизвикват катастрoфи, а виновниците остават ненаказани. Надяваме се глобите да мотивират нарушителите да спазват правилата, но доколко успяват? И дали ако веднъж превишат скоростта и загубят свой близък, ще посмеят да повторят? Не е нужно да се стига дотам, за да си вземат шофьорите поука, а да се замислят и да бъдат по-отговорни и внимателни.

Наличието на камери за видеонаблюдение по пътищата също донякъде спомага за по-разумното шофиране. Защо не увеличим броя им? Е, може да стане като биг брадър, но ако с това се намалят произшествията по пътищата, това си е добра новина.

Може би трябва да помислим и затова как се взима книжка – плащаш курса, обучават те един месец и се явяваш на листовки и практически изпит. И вече си шофьор. Но дали това е достатъчно? На теория сме добри, но на практика?

За да си шофьор, е нужно да си отговорен, както към себе си, така и към другите. Спазвайте правилата за движение, слагайте предпазни колани, изпреварвайте внимателно и бог да ви пази!

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Лесно е да се оплакваме колко ни е гаден животът, как държавата все няма пари, а непрекъснато ни изтисква. Лесно е. Но да поемем отговорност – моля ви се, не се излагайте!

Шофьори, които не могат да контролират нито себе си, нито автомобила, си изтъркват гумите в асфалта, като не само застрашават, а и отнемат човешки животи. Възможните причини: агресия, малоумие, жажда за адреналин. За първите две – освен „началните 7 години“ са нужни още поне десетина. За последното май най-добре е да се обърнем отново към държавата.

Какво би станало, ако се отпуснат средства за изграждането на автомобилни писти, на които младежите „с бензин в кръвта“ да си трошат сами главите? Писти, от които да се събират разумни такси – по около 5 лв., за да се избият разходите, и които да са обезопасени. Вероятно голяма част от любителите на адреналина ще намерят своето място там и ще канализират енергията си в друга посока. Няма да се налага съставянето на сложни законови разпоредби. Парите, които се отделят за полегнали полицаи по пътищата, могат да намерят по-полезни приложения, без да изнервят съвестните шофьори. И между другото можем да спасим човешки живот.

Има известен риск, че хората, които отричат съществуването на каквито и да било гонки, не биха дали пари от собствения си джоб за подобни екстравагантности. В този случай ще се наложи да се върнем към първото решение – борбата с агресията, невежеството и апатията. Внимание, възпитание и образование – един дългосрочен план, в който обаче си струва да се инвестира. Просто така – за един човешки живот.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Учестен пулс, силни усещания, чувство за летеж. Високата скорост може да зареди човек с невероятни емоции. Но може и да промени живота ни завинаги. Или да отнеме живот завинаги.

Да се избегне повторението на случаи като тези в Сливен, Белозем, Лесидрен и още много други, е важно. И то не само защото в тях загинаха млади хора, а защото човешкият живот е безценен по принцип. Спасяването му е нещо голямо, значимо, независимо дали става дума за дете или за пенсионер; за някой друг или за нас и близките ни.

А решението на проблема е близо. Трябва да се изгради цялостна концепция относно превенцията и контрола при състезания. Може да се подобри и законовата уредба в тази сфера. Всъщност имаме основите, но трябва и да положим малко усилия. Да спазваме установените норми, но преди всичко да проявяваме съвест.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *