(Не)Приоритетните студенти на България

(Не)Приоритетните студенти на България
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

На 16 май студенти се събраха на протест пред сградата на Министерството на образованието и науката в столицата, както и в други четири града в страната. Причината за недоволството бе, че в новия европейски проект за студентски стипендиии е заложено само студенти от приоритетни специалности да могат да кандидатстват за стипендиите за успех.

С Постановление № 64 на Министерския съвет от 25 март 2016 г. е изготвен списък с 32 така нар. „приоритетни професионални направления“, в които влизат специалности като педагогика, информатика и компютърни науки, математика, архитектура и геодезия.

В новия европейски проект „Студентски стипендии – фаза 1“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014-2020 г., се отпускат стипендии за успех и такива за научни постижения. Проектът е на стойност 26 млн. лева, предвиждат се 151 500 месечни стипендии за успех по 120 лв. и 30 300 еднократни семестриални стипендии по 200 лв.

Вследствие на протестите се проведе среща между просветния министър Меглена Кунева и представители на студентските организации. Взе се решение да се създаде тристранна работна група, включваща студентски представители, експерти от МОН и представители на Съвета на ректорите. Ще се обсъдят вариантите за увеличаване на държавната стипендия за успех.

Зам.-министърът на образованието Иван Димов каза, че програмата за стипендиите е изготвена от предишния екип на министерството през 2014 г., като още тогава е заложено специалности като „Право“ и „Медицина“ да отпаднат от евростипендиите за успех.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Опитвам се да проявя разбиране. Има специалности в университетите, които са важни, за които трябва допълнителен стимул, за да се развиват и да произвеждат квалифицирани кадри. Държавата се нуждае от инженери, от педагози, от повече физици и математици. От хуманитарините науки икономиката не извлича полза, а и се навъдиха твърде много философи. Връзката с пазара на труда се е разпаднала. Парите също не са достатъчни и се стремят да ги разпределят възможно най-целесъобразно. Опитвам се да разбера. Наистина. Но колкото и да мисля по въпроса, не ме напуска усещането, че това е чисто и просто дискриминация.

„Приоритетни специалности“ – кой може да определи кои специалности са приоритетни? Кой може да каже чий труд е по-значим, кои усилия заслужават да се възнаградят? Кой може да изчисли чии безсъници са по-скъпи, чие учене има по-висока цена? Искаш да лекуваш кучета – похвално – 120 точки. Искаш да лекуваш хора – какво от това, мнозина вече го правят – 0 точки. Не си оригинален, опитай пак. Учиш физика – и ти не знаеш защо си там, ама хайде – 120 точки. Учиш психология – влязъл си с упорит труд, четеш постоянно, носиш торбички под очите, ама знаеш ли колко са като тебе? – 0 точки. За бъдещите журналисти – да си знаят, също 0 точки – те пари и занапред няма да изкарват много, по-добре отсега да си търсят алтернативни спонсори. Пък после – платена журналистика…

И това ли е начинът да направим една специалност привлекателна? Да си измием ръцете с няколко банкноти – елате на пазара за инженери, физици, животновъди. Това ли е начинът да кажем на българските студенти по медицина „останете в България“? Това ли е начинът да направим бъдещето на страната по-сигурно? Това ли е начинът да мотивираме младите хора?

Парите може да не са много, да, но е важно посланието…

В чужбина ли искате да ходим?

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Когато се опиташ да посещаваш лекции и да ходиш на работа, но не успяваш да си на двете места едновременно, защото графикът на учебната програма не се избира от студентите, тогава  преподавателите ти казват, че си дошъл, за да учиш, а не да работиш. И са прави. Всеки, който се е записал в университета, е там, за да учи. Но! Животът е скъп. В столицата, където са по-голямата част от българските университети, ти трябва доста над средната заплата за страната, за да платиш един дълъг списък с разходи: наем, ток, вода, интернет, градски транспорт, учебници, храна… и всевъзможни други неща. Тогава се налага да работиш и не защото си работохолик или имаш прекалено много свободно време, а защото ти трябват пари, за да оцелееш, за да облекчиш родителите си, които получават мизерни заплати, за да отидеш на рожден ден, когато те покани приятел, без да се срамуваш, че нямаш 5 лв., за да му подариш поне една роза.

Тук идват стипендиите, които отдавна не са стимул за стремеж към висок успех. Когато успехът ти е 5.60 и не получиш стипендия, защото трябва да имаш 5.90, тогава разбираш, че не можеш да разчиташ на тези пари и започваш да си търсиш работа. А когато обявят, че бъдещето на България не е приоритет, тогава се замисляш колко голяма грешка си направил, когато си пренебрегнал възможността да учиш в чужбина, където има условия за нормален живот, студентски заеми, стипендии и спокойствие да учиш, без да се налага да работиш.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Кампанията за европейските стипендии тече. Скъпи студенти, нападайте формулярите, но не забравяйте да проверите дали сте от приоритетните специалности. Ако сте от тях, това ви позволява да кандидатствате този семестър. 32 професионални направления са с приоритет в държавата ни. Какво по-хубаво от това да се поощрят студентите за положения труд в обучението им. Някои професии дори трябва да са на първо място сред приоритетите ни, защото в тях липсват достатъчно и качествени кадри. Например учителите, инженерите, компютърните специалисти и т.н.

За съжаление тази година средствата са по-малко и някои от специалностите няма да имат право на стипендия за успех, но имат право на специалната стипендия. За нея се кандидатства с проект, който студентът е създал.

Студентите са младите хора на тази страна, нейното бъдеще. Трябва да бъдат подкрепяни в своето обучение и кариерно развитие, за да могат и те да допринасят за общественото благо и за собствено си благополучие.

Разбира се, след като намалиха парите за стипендии, това не се размина без протест. Студентите, изучаващи медицина, протестират, че не попадат в графата „приоритетни специалности“. Парите от Европа все пак не са безкрайни, затова е необходимо и самите университети да подпомагат студентите с отлични постижения.

Скъпи студенти, продължавайте напред да постигате целите си. Защото когато си постигнал всичко, за което си мечтал, си удовлетворен човек.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

В държавата, на чийто парламент пише „съединението прави силата“, успяхме да разделим студентите – нейното бъдеще – на приоритетни и неприоритетни. Постижение, с което чиновниците от МОН, представителите на бизнеса и висшите учебни заведения могат да се „гордеят“. Защото всички те не решаваха, а просто замазваха проблемите, трупани през годините. И сега пак постъпват така, опитват се да си купят евтини решения с европейски средства. 120 лв. на месец ли ще стимулират младите да запишат Растениевъдство, Растителна защита или Животновъдство – три от приоритетните специалности? Тези пари ще се изплащат през следващите три семестъра, а след това какво, може би нова програма. Та стимулираните защитници на растенията да си завършат образованието.

Не подценявам никоя от гореизброените специалности, но с 600 лева за семестър младите няма да се втурнат през глава да ги записват.

Държавата се нуждае от специалисти

Може да ги привлече от по-ранна възраст, да речем още от гимназиите, а не да чака приемането им в университетите. Защото често младежите попадат там, за където им е стигнал балът. Тоест учат само за да бъдат студенти. Погледнете спада на баловете в областта на изкуството. От МОН съвместно с ВУЗ-овете трябва да промотират специалностите, за да ги направят по-примамливи. А още по-нататък тези специалности трябва да водят към добре заплатени професии. Иначе все така ще липсват млади учители, защото са малко хората, които ще инвестират 4 години от живота си в името на една учителска заплата.

От другата страна остават т. нар. „неприоритетни“. Икономисти, прависти, журналисти. От тях имало по много. Чудесно, а кои са отговорниците за излишъка? Май с голямо закъснение трябва да се ревизират квотите за прием в тези специалности.

Бизнесът се оплаква от недостиг на кадри

Само с оплакване не става, могат и родните бизнесмени да свършат нещо. Да дават стипендии или платени стажове на студенти от направленията, където има дефицит на кадри.

Възможности се намират, но нито една не предлага разрешаване на проблемите от днес за утре. А главните действащи лица упорито търсят такива.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Видимо проблемът е сериозен. И въпросът не е в това, че просто част от студентите са лишени от едни пари. Защото действително не е редно да се раздават стипендии „на калпак“ и е необходима сериозна реформа в сектора на висшето образование.

Но дали точно този начин на реформиране, който от МОН са избрали, е удачен и ще даде ли той желаните резултати. Ясно е, че за специалности като „Право“, „Медицина“, „Икономика“ и други има изобилие от кандидати. За някои конкуренцията е жестока, докато при други квотите са достатъчно раздути, така че университетите да поемат наплива от кандидатстващи. Независимо дали в борба за стотни от оценката или не, местата за тези специалности успяват да се запълнят. Но какво да кажем за по-непривлекателните специалности? Да, и в тях има отличници, интелигентни и заслужили млади хора. И те трябва да бъдат насърчавани. Но нима няма и такива, приети да учат „Физика“ например с измъчена тройка от матурата по български, и то само защото трябва да се запълни бройката? А подобни случаи има колкото щеш в нашите ВУЗ-ове…

Кой може да казва дали бъдещият учител е по-важен от бъдещия лекар, или обратното? Всички млади хора на България са важни. Има спешна нужда отговорните за това хора да направят нещо, с което да докажат, че действително студентите са приоритет, вместо поредната реформа в стил „отбий номер”.

 

В ролята на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *