Нобел за поета с китарата

Нобел за поета с китарата

Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Кой е Боб Дилън?

На 10 декември 2016 г. Боб Дилън ще бъде награден с Нобелова награда за литература. Певецът ще я получи в Стокхолм заедно с 8 милиона шведски крони. Робърт Алън Цимерман, познат като Боб Дилън, е певец, музикант, композитор, актьор, поет и сценарист. Роден е на 24 май 1941 г. в Дълют, Минесота. Името му е записано в Rock & Roll Залата на славата. Носител е на много награди като Грами, Златен глобус и Оскар.

Какво е Нобелова награда и на кого може да се присъжда?

Наградата идва от името на Алфред Нобел, който е шведски индустриалец и създател на динамита. В своето завещание, подписано в Париж през 1895 г., той оставя възнаграждение за хората, които помагат в развитието на човечеството. Първата Нобелова награда е връчена на 10 декември 1901 г. – точно пет години след смъртта на Алфред Нобел.

Нобелови лауреати всяка година стават хора, допринесли за развитието на обществото и човечеството в областите на физиката, химията, литературата, мира, медицината и физиологията. Това е най-голямото признание в света, което не се присъжда посмъртно.

Кои са Нобеловите лауреати във времето?

Мария Кюри получава две награди в областите физика и химия. Лайнъс Полинг – Нобел за мир, както и в областта на химията. Джон Бардийн е с две награди за физика. Фредерик Сангър – две награди за химия.

Има и доста противоречиви награди като Нобелът за мир на американския президент Барак Обама, както и този, връчен на Ясер Арафат – президентът на Палестина, считан от Израел за терорист.

Нобелова награда за литература са получили Орхан Памук, Габриел Гарсия Маркес, Ърнест Хемингуей, Уинстън Чърчил, Албер Камю, Джон Стайнбек, Жан-Пол Сартър (отказва да получи наградата) и много други.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Абе, току-що прочетох статия от Алекс Шепърд с дата 6 октомври, чието заглавие гласи: Кой ще спечели Нобеловата награда за литература през 2016 г.? Със сигурност не и Боб Дилън. Funny, а ≤ ≥ (мисля, че измислих „нов пунктуационен начин на изразяване, с което обогатих българската литературна традиция“).

С последното изречение се кандидатирам за следващия литературен Нобел.

Сега по-сериозно. Нямам нищо против, че музикант спечели Нобеловата награда за литература (ако Шведската академия наистина иска да знае мнението ми). Като цяло прецедентите ме кефят. Освен че е музикант, той е награден като поет, което процентно се случва по-рядко. Наградата най-често се присъжда на автори, които пишат проза.

Та Боб пише много дълги текстове, не знам дали сте се зачитали. Наистина е странно, че повечето хора не го взимат насериозно като поет. Всъщност това май са най-дългите песни, които съм срещал(а)… Естествено дължината на текста не предполага дали си поет, но щом от Нобелския комитет са преценили, че е добър, най-вероятно е. Добре, истината е, че и това дали си просто добър, не е критерий. Алфред Нобел сам задава един критерий, по който да се връчват литературните му награди: „да се присъжда на хора с изключителни постижения в литературата, които работят в посока на утвърждаване на идеалите.“ Идеали, хора! Дилън има песни, които влизат в графа „Утвърждаване на идеали“, някои от песните му са с анти-военна насоченост.

Мен ме мъчи друг въпрос обаче. Знам, звучи конспиративно, но дали има дори мъничък шанс наградите да имат политически привкус? Какво политическо има в Боб Дилън, ами не знам, може би националността му. Преди да прозвуча съвсем конспиративно, ще дам само няколко данни:

Ясер Арафат и Шимон Перес печелят Нобел за мир през 1994 г., Ал Гор също я печели през 2008 г. (тогава умира Ирена Сендлер, мед. сестра по времето на Холокоста, спасила лично 2 500 еврейски деца от Варшавското гето), Барак Обама я печели през 2009 г., а номинациите за наградата приключили 11 дни след избирането му… Та така, може и да си внушавам. Ще си пусна Switchfoot и ще релаксирам, кой знае – догодина те може да вземат наградата, все пак имат издадени вече 10 албума.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Ърнест Хемингуей, Жан-Пол Сартр, Габриел Гарсия Маркес, Боб Дилън. Отбележете кое е излишното.

Правилно – Боб Дилън. Иначе нямаше да пишем този коментар. А защо да е излишен? Защото някак не е достатъчно да си американски изпълнител в популярната музика, да запишеш 37 албума и 522 песни с политическа и социална насоченост и дълги, откровени текстове, за да получиш Нобелова награда за литература, колкото и „гениален начин на мислене“ да имаш. По гореизложените причини би могъл да се състезаваш с други музиканти, автори на политически текстове, но не и да поставиш името си до това на изявени хуманитаристи и философи, чиито трудове имат „най-голяма полза за човечеството“, както изисква завещанието на Алфред Нобел.

Боб Дилън развива „богатата американска песенна традиция“, въвежда нов изказ. Това е страхотно, но тази традиция е достатъчно нова, за да не ни правят прекомерно впечатление новите изразни средства. Основното при Боб са вдъхновяващите му антивоенни и протестни послания. Говори за мир и подкрепя Обама, а в сферата на Нобеловите награди отново се намесва политиката и се взимат съмнителни решения при един неоткрит процес. Номинациите, критериите и работата на кандидатите не стават общоизвестни. И накрая се случват грешки – като например със самия Обама – лауреат за мир от 2009 г. въпреки американската интервенция в Либия и забавеното изтегляне на войските от Ирак и Афганистан, които се случват по време на неговия мандат. Или се избира известен американски музикант, пишещ политически текстчета, за Нобелов лауреат за литература.

Но изборът на Дилън е също и стъпка напред от елитаризма, за който наградите са критикувани. Така ли? Да се обърнем тогава към комерсиалната поп музика и да връчим Нобел на Джъстин Бийбър например, за да сме в крак с времето. Все пак качеството вече не се смята за важно, трябва да вземем нещо по-популярно и да покажем, че сме широкоскроени и толерантни… Всъщност нищо чудно и дотам да се стигне.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Идеята на Нобеловите награди, освен признанието за изключителни постижения в дадена област, е да спонсорират бъдещите дейности на наградените. Безспорно Боб Дилън има изключително миролюбиви текстове:

„Колко ли пъти ще летят снаряди, за да бъдат в цял свят забранени?”

“Колко много смърти са нужни, за да разбереш, че в света загиват много хора?”

Светът има нужда от подобни послания, а това признание може да вдъхнови певеца да създаде нови.

Друг неоспорим факт е, че песните му имат поетическа стойност. Той е различен и го демонстрира чрез музиката си – свири в различни музикални стилове. На 75 години е и продължава да твори.

Режисьорът Тод Хейнс направи филма „Няма ме”, вдъхновен от музиката и живота на Дилън. Оригиналната концепция на Хейнс включва също и 6 въплъщения на музиканта: Кейт Бланшет и Крисчън Бейл („буквалният” Дилън), Ричард Гиър (Дилън и Били Хлапето), Бен Уишоу (Рембо като Дилън), Маркъс Карл Франклин (като Дилън и неговата персона ала Уди Гътри).

Според Алекс Лонг, професор по право в университета в Тенеси и автор на изследването „Разхайтеният съд: антология на Боб Дилън”, музикантът е най-цитираният поет и автор на песни в съдебните зали. Изследване от 2015 г. посочва 213 негови цитата, използвани в медицински статии в специализираната преса, пише Адам Липтак в статия за „Ню Йорк Таймс“.

Защо не може един поет и музикант да получи награда за литература? Нима поезията не е литература?

„Аз се смятам преди всичко за поет и на второ място – за музикант. Живея като поет и ще умра като поет.” – Боб Дилън

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Да спечели най-добрият! Това е идеята на Нобеловите награди – на база на честен подбор най-заслужилите да бъдат отличени за труда си. Идея, за която е спорно дали се реализира в момента.

Традиционно най-обсъжданата награда е тази за мир. За 2016 г. призът отиде при колумбийския президент Сантос – за опитите му за постигане на мир в Колумбия. И това е похвално. Преди него обаче награда в същата категория получиха Европейският съюз и Барак Обама – за усилията, които полагат… или евентуално се очаква, че ще полагат за мира по света. Но нима подобен приз трябва да се връчва само за „добри намерения“? Сещате се кой път е постлан с тях…

Но освен за мир Нобели има и за други категории. Само че те остават някак встрани от фокуса на общественото внимание. Вероятно всеки е чул кой е нобелистът за мир, а кой беше този за физика? Или за литература? Специално около тазгодишния лауреат Боб Дилън се разшумя – но само защото изборът му изглежда леко екстравагантен. Е, текстовете на песните му сигурно са хубави, добре. А другите, по-обикновени лауреати – защо не се говори по-активно и за тях?

Нужна е повече прозрачност. Решението може да бъде в промяна на състава, който определя лауреатите или дори в промяна на начина на избирането им – това да става чрез международно гласуване в интернет или по друг начин. Освен това защо не се въведе и опция за посмъртно награждаване? Нашият Пенчо Славейков с неговата „Кървава песен” е бил номиниран за Нобелова награда – малко преди смъртта си, с която губи шанса да получи приз. Ами Шекспир, Паскал, Ганди? Подобни личности също заслужават отличие като Нобел. Възнагражденията от призовете им пък биха могли да се влагат в смислени каузи.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Секретарят на Шведската академия определя Дилън като “най-великия сред живите поети“, сравнява го с Омир и Сафо. А когато синята шапка прочете новината, се замисли дали това не е първоаприлска шега, въпреки че сме октомври. Следващата й мисъл бе дали не става въпрос за наградите Антинобел? Нито едно от двете. Нобелът на Боб Дилън е вече в историята – като първата подобна награда, присъдена на музикант.

Това обаче не е първият прецедент на литературната награда – все пак и Уинстън Чърчил се окичва с най-престижното отличие в категорията. Притеснителното е, че всеобщият принцип и критерий на Нобеловите награди е занижен, че политиката толкова се е просмукала в изкуството, а хората отказват да я забележат.

Не можем да отречем приноса на Дилън към музиката, към протестните движения през 60-те години на 20 в., но не може и да преглътнем това, че най-престижната литературна награда беше безвъзратно отнета и запратена към масите с посланието: Да занижим стандартите, да очакваме по-малко, отколкото ни се полага. А истината е, че литературата заслужава нещо по-сериозно, нещо по-голямо, нещо свое.

Нека оставим музиката да бъде лекарство за душата, да вдъхновява, да протестира, да краси ежедневието ни. Нека поетите с китари да се изучават в часовете по музика. Текстовете на песните да говорят за идеали и да ни карат да се замислим. Но да не се месим в литературата, защото лесно можем да се намерим в океана на ритмите, но пренебрегнем ли книгите – най-вероятно ще се изгубим.

 

В ролите на шапките: Веселина Петрова, Благовеста Маринова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева и Рафие Шерифова


Харесайте
Сподели и подкрепи
  • 14
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *