Образование под наблюдение

Образование под наблюдение
Харесайте

Родители излизат на протест срещу проявите на психическо и физическо насилие над деца в яслите, детските градини и училищата. Той ще се проведе на 10 май от 11 ч. на ул. „Оборище” 44 в София. Родителите смятат, че чрез видеонаблюдение могат да спрат нередностите и инцидентите. Те искат да се извършват психо тестове на персонала в градините и училищата, както и тестове за нравствените и професионалните им качества. Изискванията им още са, когато е доказано насилие от служителите на заведението към деца, те да бъдат дисциплинарно уволнявани и да им бъде забранено да упражняват сходна длъжност за период от 5 години.

Другите им искания са да има лимит от 5 деца, за които да се грижи всяка медицинска сестра или педагог. В предучилищните групи и ясли да има не повече от 20 деца и по 20-22 в клас в училище. Това е желание и на всички педагози. Невъзможно е един учител да обърне адекватно внимание на 30-32 деца в група. Точно във възрастта от 3 до 7, където са толкова малки и търсят внимание. Идването на градина или училище трябва да бъде удоволствие за едно дете, а не мъчение.

Данни на Министерството на образованието показват, че само през 2016 г. има 2270 случая на физически и над 2700 на вербален тормоз в училище.

Видеонаблюдението може да помогне, когато се случи нещо с някое дете, за да се види нагледно истината. Камерите също ще са от полза за личното спокойствие на родителите. Но как ще се отрази на работещите в учебните заведения? Като знаят, че ще бъде следена всяка тяхна крачка. Наблюдението чрез модерните технологии може да създаде повече конфликти между родители и учители, а не да ги разреши. По-добре е родителите понякога да взимат участие в детските градини и училища. Да видят средата, в която ги обучават и възпитават. Могат да се включат в дейности и занимания с децата. Това ще отнеме 30-40 минути. Много учебни заведения правят и дни на отворените врати.

Какво се случва? От няколко дни чета новина след новина.

Агресия в училище: Деца от 4-ти клас тормозят своя съученичка”

„ 8-годишно дете бе намерено пребито и захвърлено в Ямбол”

„ Първокласник в болница след сбиване в училище”

„ 15-годишен ученик почина след сбиване в час”

Направо да те е страх да си пуснеш новинарската емисия и детето си в учебно заведение. Тези и още други подобни заглавия се появиха в рамките на една седмица.

И пак се питам: Какво се случва? Това не е нормално. Не искам да свиквам с него в ежедневието си. Започвам да се замислям за много неща, като започвам от детството си. Когато аз бях дете. И ние сме се удряли, обиждали сме се, но никога не се е стигало до смъртни случаи. Как може в 21 век да съществуват подобни варварски деяния сред децата. Първоинстинктно започваме да обвиняваме малките за действията им. Учителите, психолозите, държавата, министъра на образованието, системата и всички, които мислим, че не са си свършили работата. Както и родителите, че не са си възпитали децата. Обвиняваме всеки, който ни попадне. Но не се замисляме, че ние всички сме виновни за ситуацията в момента. Хората нямат уважение и респект към учителите. Как искаме децата ни да го притежават? Не казвам да ги е страх от тях, а да ги уважават и обичат. Родители и учители трябва да си помагат взаимно за отглеждането, възпитаването и обучението им.

За да не се случват всички тези неприятни инциденти, трябва веригата държава-учители-психолози-родители да не се прекъсва. Това е като развален телефон – спре ли връзката, информацията не стига доникъде. Родителите работят много, за да се грижат за нуждите на децата си, и нямат достатъчно време за тях. Държавата обаче е длъжна да стимулира учителите, за да могат те да си вършат работата добре. Защото малките същества искат внимание, грижи и обич.

Училището, детските градини и ясли не могат да заместят майките и бащите. Те могат да спомогнат в израстването на децата и да ги насочват по кой път да поемат. Могат да ги стимулират да правят нещата, които обичат, по най-добрия начин. Тези институции са, за да помогнат на подрастващите да преминат от дома към социалните контакти с други деца. По този начин всеки се подготвя за живота и обогатява мирогледа си, общувайки.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Веселина Петрова

Казвам се Веселина. Студентка съм в СУ „Свети Климент Охридски”. Изучавам „Предучилищна и начална училищна педагогика”. Харесва ми да пиша, да разсъждавам по различни теми от живота. Потъвам в думите и вярвам в тяхното послание. Искам да вдъхновявам, защото вярвам, че си струва. Обичам искреността, мразя лъжата. Скромността е моят чар, веселбата е моята стихия и усмивката е моята скрита тайна.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *