Откат

Откат
Харесайте

Прахът се беше събрал по книгите, наредени на рафтовете. Не бяха отваряни скоро, но им личеше, че са препрочитани. Дървата в камината пукаха тихо, а огънят осветяваше стаята. Пердетата не бяха покрили прозореца напълно и един лъч светлина беше оцветил праха, който се разнасяше из стаята в златист цвят. Антената на телевизора не беше нагласена както трябва и той даваше само картина на ситни бели и черни точки. Миризмата на цигари беше попила в стените и дървения пот и утежняваше въздуха в къщата. Усещаше се някакво напрежение, изписано само на едно от лицата в дневната. Ситуацията предполагаше ясен край, имайки предвид, че пистолетът беше у ветеран.

Беше хванал здраво оръжието, но ръцете му трепереха, а в погледа му се откриваше несигурност. Беше го страх да я погледне в очите и преглъщаше тежко. В главата му се въртяха всякакви мисли, а целта на занятието в момента беше да постигне точно обратното. Най-трудно е да се обере мекия спусък, понеже след него нещата стигат до крайна точка, от която няма връщане назад. Вече почти го беше обрал, а потта му влизаше в очите, но той сякаш не забелязваше. Беше седнал на фотьойла, а на едната облегалка за ръце беше поставен пепелникът, пълен с фасове. Времето си минаваше, а ракът в дробовете му след всеки удар на сърцето го буташе по-близко до куршума. Удари дванадесет часът и звънът от часовника го стресна. Захватът му се отпусна и той обърна глава към махалото.

Дъщеря му, от друга страна, изглеждаше доста спокойна, като неподозираща жертва. Стоеше права срещу него и прегръщаше мечето, с което спи. Тя също не гледаше баща си в очите, а беше насочила погледа си право към дулото на пистолета, опряно под брадичката му. Лъчът светлина, прокрадващ се между пердетата, падаше върху главата й като златна диадема. Малкото момиче беше по-скоро любопитно и нетърпеливо. От време на време поглеждаше към часовника и се поклащаше назад-напред на пръсти и пети. Единствените мисли в главата му бяха, че утре отново е на училище.

Разсеян от часовника, мъжът не беше готов да реагира, когато дъщеря му отмъкна пистолета от ръцете му. Без много да се двоуми като баща си, тя дръпна спусъка мигновено. Диадемата на главата й не беше вече златна, а подът беше окъпан в ален цвят. Бялата й рокличка, досега бърсала праха по ъглите на къщата, сега попи живота. При експлозията камината и телевизорът угаснаха, пердетата се затвориха напълно, а часовникът спря.

В този момент бащата се събуди стреснат, дишащ забързано и изпотен. Огледа се наоколо за кратко, след което бързо се запъти към стаята на дъщеря си. Отвори вратата на детската стая и видя, че момиченцето спи тихо. Успокои се. Затвори вратата, замисли се за малко, избърса потта от челото си и се отиде обратно в спалнята. Легна си в леглото и щом прокара ръка под възглавницата, напипа нещо. Повдигна я учуден и видя куршум с листче, увито около него, вързано на панделка. Веднага забеляза, че куршумът е от неговите. Бързо развърза панделката. От вътрешната страна на хартийката беше написано:

„Отнемеш ли своя, взимаш част и от чуждия заедно със себе си.“


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Венко Димитров

Непрофесионален писач на думи.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *