Отнесени от вихъра на политическото

Отнесени от вихъра на политическото
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

На 26 февруари за пореден път се проведоха Наградите на филмовата академия на САЩ, известни още като „Оскар“-ите. Това са най-престижните филмови награди в Съединените американски щати. През февруари церемонията по раздаването им се проведе за 89-и път.

Тази година „Оскар“-ите не се разминаха без гаф при награждаването за най-добър филм. Първоначално като победител беше обявен „Страната Ла-ла-ла“(„La la land”), а след това се оказа, че победителят е друг, а именно „Лунна светлина“(„Moonlight”), разказващ за живота на чернокож мъж. В „Оскар“-ите и в други церемонии за връчване на награди и конкурси с всяка изминала година се усещат все повече политическа коректност и политически изказвания.

Социологическо проучване на изданието  Hollywood Reporters  показва отношението на републиканци и демократи към филмовите награди на академията. Според него 68% от привържениците на републиканеца и настоящ президент на САЩ, Доналд Тръмп, изключват телевизора или превключват на друг телевизионен канал, когато чуят политическа реч. Сред поддръжниците на опонентката му в изминалите избори, демократката Хилъри Клинтън, така постъпват само 9%.

Социологическото проучване показва още:

  • 23 % от демократите мислят, че речите са прекалено политически, от републиканците – 44%
  • 43 % от демократите са очаквали да се говори за характера на Тръмп, от републиканците – 8%
  • 39% от демократите искат да се споменават правата на жените, от републиканците – 8%
  • 34 % от демократите искат да чуват за забраната на Тръмп срещу граждани от 7 мюсюлмански държави, от републиканците – 7%

Това не е първият случай на скандал или опит за политизиране на световни конкурси и културни събития. На тазгодишния конкурс „Мис Франция“ за победителка бе избрана чернокожата Алисия Елиес.

А на „Евровизия 2016” спечели Украйна с изпълнението на Джамала. Тя изпълни песента „1944”, която е посветена на депортацията на кримските татари от властите на СССР.

Остава въпросът: „Нужно ли е да се намесва политиката в изкуството?”.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

„С приятната си външност и обноски Джордж бе станал любимец на цялата фабрика. Но тъй като според закона този даровит мулат беше не човек, а само вещ, изключителните му способности бяха във властта на неговия груб, умствено ограничен и жесток господар.“

Думите са от „Чичо Томовата колиба“ – книга, написана в средата на 19 в., която се помни и чете и днес. Не заради политкоректните й послания, а просто защото е шедьовър. Авторката й Хариет Бичър Стоу сигурно не е била номинирана за 7-8 награди, не е получила статуетки или купи, но приносът й за отмяната на робството не подлежи на спор. Това е ролята на изкуството – само чрез съдържанието на произведението да влияе на хората, да ги вдъхновява и да ги прави по-добри! Последното звучи ли ви наивно?

Може би, само може би, защото част от съвременното изкуство се прави под влияние на очакваните награди. А тези награди са пропити с уханието на политкорекността. Ухание – натрапчиво като сладникав парфюм, изпръскан за прикриването на някоя неприятна миризма. Политиката трябва да се държи настрана от бляскавите церемонии по награждаване и да не ги цапа. Дразнещо е и за творците, и за публиката.

Питам се, след век и половина какво ще е останало в паметта на идните поколения? Дали някой ще си припява песента, спечелила последната Евровизия, или ще си пусне филм, за който прапрадедите му са се припирали – заслужено ли е получил „Оскар“? Всъщност номинациите са днес, а истинските награди – в бъдещето, раздава ги академията на времето!

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

„Равенство, братство, свобода, политическа коректност!”

Това е новият девиз на либералния свят. Мотото, което отдавна ме е отказало от Холивуд, „Оскар“-ите, Нобеловите награди и всякакви други подобни недоразумения. Какъв ми е проблемът ли? Ами днес в Америка не виждам нищо по-различно от робовладелския строй.

Чернокож печели „Оскар“ и със сълзи на очи благодари на бледоликите, които са го удостоили с тази огромна чест. Предполага се, че са оценили качествата му и всичко е според заслугите. Тц. Защото не може да има изказвания как цветнокожите получавали по-малко награди и на следващата година големите критици да им правят подаръци. Ей така, за да са коректни.

Отнесени от вихъра на политическото
И в „Евровизия“ изглежда модерно да печелят „различните“

Как оценява Холивуд? По цвета на кожата, от време на време и по сексуалната ориентация. Браво на подбора на свободните, равни, братски американци! Само да припомня, че подобни оценки по телесен цвят и други характеристики са се правели на пазарите за роби. Ако след това господарят ти е благосклонен, и при добро поведение от твоя страна, е имало възможност да бъдеш освободен. Тогава ти благодариш на своите милостиви стопани, но знаеш, че никога няма да бъдеш наравно с тях.

Най-голямата дискриминация и обида се крие в политическата коректност. „Белите” ти показват жест на съжаление и те награждават, като по този начин изтъкват превъзходството си. Бял, черен, червен, със загар, от този или онзи етнос, а актьорската игра да си гледа работата…

Казвате, че ще живеем в равенство, а с този криворазбран либерализъм поставяте знак за неравенство. Говорите за братство, а споменавате ли „Днес бях с черния си брат, утре ще се разходя с белия.”? Когато твърдите колко сте свободни, усещате ли, че робовладелското мислене не ви е напуснало?

„Равенство, братство, свобода” е мъртво. Да живее „Политическата коректност”! За Бога, дори Анти-Оскарите бяха пропити с нея (най-много „Златни малинки” отнесе политическият документален филм „Hillary’s America: The Secret History of the Democratic Party”). За какво си говорим изобщо…

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

С какво филмът „Лунна светлина” спечели награда „Оскар”? С какво песента „1944” получи първо място на „Евровизия”? Политическа провокация? Намирам този отговор за незадоволителен. Защо? Защото политиката е малка съставна част от общото въздействие на произведението и не само че е елемент, ами дори си е напълно на мястото.

Политика има навсякъде, във всичко, колкото и да се заблуждаваме, че това е грешно, че не обичаме да се занимаваме с нея и затова гледаме филми, интересуваме се от мода или сме футболни фенове. Не можем да избягаме от контекста на времето, от проблемите, които ни заобикалят. Те са част от нашия свят. Носят послания, затова са в изкуството. Изкуството, което разказва истории, споделя, преживява, въздейства, възпитава, помага ни да се погледнем отстрани. Изкуството протестира, говори, обича. То е всичко.

Джамала пее за татарите, изселени от Крим по нареждане на Сталин, в момент, когато отношенията между ЕС и Русия се изострят заради конфликта там. Скандално? Манипулативно? Или просто актуално – драматична история от миналото на един народ, който продължава да бъде потърпевш. Песента провокира, допитва се до историята, протестира срещу жестокостта, срещу войната. Кой ще забрани на изкуството да говори, когато то иска да крещи? Може да пеем за любови, за веселие, за тъга, но важните неща, проблемите, които търсят решение, са табу, така ли?

Политически коректно било да се даде награда на „Лунна светлина”. Все пак разказва живота на чернокож мъж. Но не е ли трогателен филмът, не е ли майсторски направен, не засяга ли болезнена тема?

Изкуството, което остава, винаги е на страната на хуманността. Тези истории щяха да имат стойност и да ни трогват дори ако бяха по друго време, в друг контекст, дори да не бяха реални. Затова печелят. Затова трябва да ги има.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Политиката може да се разглежда като получаване или поддържане на подкрепа за определени хора или за техните действия. В самите взаимоотношения между хората се наблюдава политика.

Актьорите, певците, спортистите, политиците и красавиците с титли „Мис Вселена” се радват на огромен брой почитатели в световен мащаб. Популярността им ги прави привлекателни, защото посланията им достигат до огромен брой получатели. Така вероятността да станат жертва, средство или съучастници в някоя политическа игра, не е малка.

През 1951 г. във Великобритания започва да се организира конкурсът „Мис Свят”. Отговорът от страна на САЩ идва след година, когато страната провежда за първи път съревнованието за титлата „Мис Вселена”.

Политиката всъщност е възможност за влияние, манипулация, изграждане на връзки, име, популярност и власт. А когато притежаваш власт, ти трябва още нещо. И не, това не е магическа пръчка, а пари. В следващите редове ще разберете какво се случва, когато имаш власт и пари.

От 2004 г. до 2015 г. по американската телевизия NBC се излъчва „Стажантът” –  реалити шоу с водещ Доналд Тръмп. По същата телевизия се гледат конкурсите „Мис Вселена” и „Мис САЩ”, които от 1996 г. до 2015 г. са собственост на Тръмп.

Какво се случва през преломната 2015 г.?

Тръмп коментира незаконните мексикански имигранти в САЩ по време на речта си, в която обявява кандидатурата си за президент.

Отнесени от вихъра на политическото
С обявяването на кандидатурата си Тръмп изостави конкурсите за красота

След това изказване телевизия NBC отказва да предава „Мис САЩ“ и прекратява отношенията си с Тръмп в качеството му на водещ на „Стажантът”. Няколко месеца след това бизнесменът Тръмп откупува дяловете на NBC и продава правата върху „Мис САЩ“  и „Мис Вселена“ на агенцията за търсене на таланти WME/IMG.

Оказва се, че властта е въпрос на политика и на пари, много пари.

Всичко е въпрос на политика. Изборът на канал, по който да се излъчват филмовите награди „Оскар”, олимпиадите, конкурсите за красота и др., е политика. Водещият на събитието, финансирането, дори наградите са политически обременени.

Ако все още има някой, който смята, че политиката не се намесва навсякъде, ще цитирам Перикъл:

„Само защото ти не се интересуваш от политиката, не означава, че политиката не се интересува от теб.“

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Компенсаторен „Оскар“? Това ли даде като награда филмовата академия на САЩ? Защото ако през 2016 г. чернокожите кинодейци на Запад бяха обидени, че не са получили „полагащите им се“ номинации „Оскар“, то този февруари бяха компенсирани повече от щедро.

Излиза, че и в малките златни статуетки, и в лъскавите корони, и в песните – във всичко има политика. И това донякъде е нормално. Защото висока трибуна като тази на световните състезания и конкурси може и дори трябва да се използва, когато искаме да предадем важните послания на света. А кое е важното? Етносът, цветът на кожата, това дали си хетеро- или хомосексуален? Едва ли! И може би това е основното нещо, което отблъсква хората от политическите послания, независимо дали идват от нечий партиен кабинет, или от сцената на „Оскарите“, „Евровизия“ или конкурс за „Мис“. Отблъскват псевдокоректността, натрапчивостта, изкуственото внушение, че някои са абонирани за награда само защото попадат в категория „Онеправдан“.

Така се губи мярата. И вместо полезните послания да достигат до нас, накрая се губим в един мощен ураган, вихър, от който няма измъкване. А ураганите имат рушителна сила, нали?

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *