Пътят на омразата – българи & роми

Пътят на омразата – българи & роми
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Събитията в Раднево

На 2 май пътно произшествие в Раднево става причина за масово сбиване. След отнето предимство се стига до физическа разправа между пътуващите в двата автомобила. В инцидента са ранени трима души, единият от тях е с прободна рана в белия дроб, вторият – с пукнат череп, а третият – със счупена челюст и комоцио. Боят  в центъра на Раднево има мнозина свидетели и според тях продължава 3-4 минути.

На следващия ден напрежението ескалира заради информацията, че нападателите са роми, а потърпевшите българи. Полицията засили присъствието си в ромската махала заедно с подкрепления от жандармерията. Протестите продължиха няколко дни. Участваха рокери и националисти от цялата страна. Броят на протестиращите достигна 2 000 души. Резултатът от най-масовите протести – трима ранени полицаи, от които единият е със счупен нос, и двама задържани за насилие срещу органите на реда. Има и ранени граждани.

От инициативния комитет за протестите са подали молба те да продължат до 15 юни. Исканията са за строги наказания за четиримата арестувани роми.

Тримата пострадали от боя се лекуват в университетската болница в Стара Загора, двама от тях са изписани на 9 май, а четирима души са в ареста с постоянна мярка за задържане. Срещу тях прокуратурата повдигна обвинения за убийство по хулигански подбуди. Двама от четиримата обвинени са с предишни присъди.

Още едно последствие от събитията е, че общината в Раднево предприема събаряне на незаконните постройки в квартал „Кантона“.

Какво казват политиците

„Този инцидент е криминален! Става въпрос за разпределение на наркотици“, думи на депутата от ДПС Александър Методиев – Бат Сали. А според лидера на „Евророма“ Цветелин Кънчев основният заподозрян за побоя Калчо Иванов – Сурай се е занимавал с лихварство. Той политизира проблема като каза: „Общото между Гърмен, Раднево и Орландовци – и на трите места циганите са гласували за ДПС“.

„Основната причина за случващото се в момента в Раднево е усещането за безнаказаност на циганската престъпност“, това отбелязват от ВМРО в коментар след случилото се в Раднево. Те поискаха възстановяване на доброволните отряди и разширяване на обхвата на неизбежната самоотбрана.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

„Циганите са проблемът на България, изсмукват страната с помощи и майчински, а си зарязват децата, бият и ограбват пенсионери по селата, сега бият и даже се опитват да убият млади българчета (за Раднево говоря)“. Може би над 60 процента от българите мислят и говорят така. Тъжното е, че може би и над 60 процента от циганите влизат в тази категория.

Помните ли пребитото семейство от Околовръстното в края на февруари? Цигани ли ги пребиха тогава обаче? Защо слагаме етикети на ромите, а на себе си не? Имам и един друг въпрос: Какво се случва с останалите да речем 40 процента от ромите, които са извън нашите предразсъдъци?

Вчера,  докато пътувах в градския транспорт, видях нещо, което ме ядоса. Баба, която едвам се подпираше на бастуна си, се опитваше да се качи в автобуса. Отстрани слизаше жена от ромски произход, която я попита дали иска помощ. Цитирам бабата по смисъл: „Няма какво да ми помагаш ти.“ Вътре в автобуса младо българско момиче също предложи да ѝ помогне, на което бабата отговори по-благосклонно. Очевидно не е искала помощ, ще кажат някои. За мен беше очевидно от кого не искаше помощ!

Какво ни притеснява, че докато ни подават ръка, ще ни дръпнат портмонето ли, че ще ни изцапат, или хората, които ни гледат, ще ни асоциират с тях? Държим се с циганите като с прокажени, а не се замисляме, че тяхното интегриране в обществото няма да стане с пари, а с нашето отношение, с отношението на децата ни към тях в училище.

Ние сме равни. Помните ли клипчето от преди няколко седмици, когато едно момче българин преби момче циганин, защото последното твърдеше, че сме равни? В случая наистина не бяха. Няма как да си равен на едно човешко същество, когато го биеш, обиждаш и смяташ себе си за нещо повече.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Когато разбрах за побоя в Раднево, все повече започнах да се замислям в каква държава живеем, в какъв свят съм попаднала. Навсякъде се съобщава за насилие, убийства, саморазправа по пътищата. Скролваме тези новини, сякаш се случва нещо нормално около нас. Преминаваме през лошите вести, без да ни пука, и си казваме „Какво ме интересува, нали не се случва на мен”.

Всичко е започнало от едно отнето предимство на пътя. Нужно ли е заради това да има кървави следи по пътищата ни ден след ден. Време е нещата да се променят.

Беззаконието трябва да спре. Побой от цигани над българи разбунтува цяло Раднево и хората излязоха на протест, за да защитят своите права.

За каква интеграция на циганите можем да говорим? След като на документите на тази общност пише български граждани, защо за тях законите не важат, както за всички други българи? Строят незаконни постройки, не плащат ток и вода, получават пари и кебапчета на изборите. Ако ще са граждани на Република България, е нужно да спазват законите – както правните и обществените, така и моралните.

Какво ни трябва? По-големи правомощия на полицията. Малко е задържане под стража, съдът трябва да отсъди справедлива присъда за този уличен побой. Ако циганите не искат да спазват правилата в държавата ни, нека за тях законът бъде по-строг. Ако ще живеят като българи, нека просто работят, плащат данъци и всичко, което им е в задълженията като граждани.

Не съм расист, но както всички живеем и работим в България, така и те трябва да го правят – нормално. Нека справедливостта възтържествува!

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Не напразно хората казват, че има ли желание, има и начин – няма ли желание, се намират и оправдания. Виждаме го ясно и в случая с интеграцията на различните малцинствени групи у нас и по-специално – по отношение на ромите.

Именно това – оправдание, при това плоско – е твърдението, че проблемът е етнически. Ако българите имахме проблем просто с различните етноси, то той щеше да се прояви и при други групи – например с арменците или евреите у нас. Но не – страната ни дори е давана често като пример за етническа толерантност. (Ето, че и ние можем да сме образец за нещо положително!)

Дори конкретно по отношение на ромите – България е твърде богата на примери за изключително успешни и прославили ни личности с такъв произход. Като започнем от музиканти като Иво Папазов-Ибряма, минем през други, независимо дали ги харесваме или не, безспорно гласовити изпълнители като Софи Маринова и стигнем до сърдечния хирург Чирков.

И тук скептиците биха казали, че това са просто единични случаи на известни хора, изключения от правилото. И биха сгрешили. Защото има и много, напълно неизвестни за широката общественост роми, които желаят да учат, да се развиват, да живеят порядъчно. Огромна роля за някои от тях изиграва евангелистката църква например. Което е доказателство, че явно има начини – чрез подходящи хора и послания и по подходящия начин – определени групи да бъдат привличани за дадена кауза.

И да, има много роми, които създават деца, без да мислят как ще ги отглеждат; които крадат, пребиват и т.н. Но има и такива българи, както и хора от всякакви други етноси, които постъпват по сходен начин.

Проблемът не е в ромите, а в стратегиите, които използваме, за да приобщим различните от нас. Воля за подобряване на ситуацията има, макар задачата да е трудна. Може би просто е необходимо още малко време.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Инцидент, прераснал в битова престъпност, облечена в цветовете на расизъм, а за финал – екстремизъм, протести и още жертви. Къде е проблемът? В пътищата? В невниманието на шофьорите? В агресията, озлоблението и скотщината, които се разпростират навред? В насаждащите етническа омраза провокации? Ниското доверие в съдебната ни система? Или ромският манталитет е в основата на всичко?

Проблемите са много и вървят в комплект. Битовата престъпност е резултат от несигурността, чувството за ощетеност, липсата на образование, на справедливо и устойчиво правораздаване, което да ти каже „спри!“. В една нормална страна инцидентът щеше да отшуми бързо, извършителите на престъплението щяха да получат своето наказание и точка. Да, обаче не стана така. Защо?

Защото извършителите се оказаха от ромски произход и в главите на хората светна предупредителна лампичка, захранвана от стереотипни нагласи и жажда за мъст. Ромите живеят безнаказано на наш гръб – е всеобщото мнение – престъпници, крадци, мизерници. Това твърдение обаче е колкото вярно, толкова и грешно. „Ромите“ е генерализация, която най-вече благодарение на медиите придоби негативно значение и се утвърди. Колко по-лесно е да има конкретно обособен враг и колко по-изгодно е да има „враг“, да се насажда расизъм, да се разединява обществото, да има „те“ и „ние“. За образования човек е ясно, че престъпността не е валидна за всички представители на малцинството. И все пак е факт – голяма част от тях не спазват законите, злоупотребяват, замърсяват, взимат помощи, без да работят, а Темида сякаш умишлено ги пренебрегва. От страх, от безпомощност или просто от безхаберие и нежелание да поеме отговорност.

Резултатът – хората в Раднево прибягнаха до саморазправа, която доста се тачи напоследък.

И какво се оказва? И битовата престъпност, и расизмът са резултат от едно и също нещо – социалната несигурност. Проблемът не е етнически, а социален и решението е комплексно – развиването на икономиката и конкуренцията на пазара; увеличаването на работните места; повдигане на нивото на образованието и ограничаване броя на отпадналите ученици, голяма част от които са с ромски произход; толерантното отразяване на медиите; засилване на интеграционната политика; подвеждането под отговорност на ромите, които престъпват закона.

Събарянето на незаконните къщи е краткотрайно решение, което не изкоренява проблема – те изникват отново, макар и на друго място. По-ефикасно би било нещата да се узаконят – да се осигурят сгради, в които хората да живеят срещу определен наем, да бъдат заставени да работят и да плащат данъците си. И може би тогава няма да имаме проблем с ромите.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

„Никой не се е родил с омразата към друг човек, основана на цвета на кожата или неговото минало, или неговата религия. Хората се учат да мразят, и ако те могат да се научат да мразят, то те могат да бъдат научени и да обичат, защото любовта идва по-близо до човешкото сърце, отколкото омразата.“ – Нелсън Мандела

За съжаление случаят в Раднево не е прецедент, а част от поредицата. Поредица на насилие, омраза и жестокост. Поредица на взаимно разменяни стереотипи, които отдалечават хората едни от други. Поредица на социални проблеми, чието решение трябва да започне от институциите, но и от самите нас.

Два етноса. Една държава. Страх. Много страх, който отключва омраза.

Страхуваме се да не ни ограбят. Страхуваме се да не ни навредят. Да не откраднат от заслужения ни залък хляб. И сме прави – голяма част от тях ще ни ограбят, по един или друг начин.

Но истината е, че и ние крадем от тях. Крадем, когато ги поставяме под общ знаменател. Когато не им даваме шанс да работят, защото просто носят този цвят на кожата. Крадем, когато учим децата си да стоят по-далеч от тях в училище. Крадем, когато си затваряме очите за несправедливостта срещу тях, защото „не са ни равни“. Крадем, когато не съдим по постъпките, а гледаме единствено етноса им.

Кога ще спрем да се ограбваме взаимно?

Пътят на интеграцията е стръмен, криволичещ и с неясен край. Но първата и най-важна крачка е пределно ясна – ОБРАЗОВАНИЕ. Чрез него се преборват страхове, то побеждава предразсъдъците, то изкоренява привичките и нравите, които са вредни за обществото, то отваря врати и прозорци към света и пропъжда надалеч онзи прословут манталитет, наречен от народа „циганска работа“. Защото няма цигански или български постъпки, има просто човешки дела. А образованието е част от процеса, който прави от нас хора.

 

В ролята на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *