Пирине, Пирине… какво да те правим?

Пирине, Пирине… какво да те правим?
Източник Faces&&Places
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Национален парк „Пирин“ заема значителна част от планината Пирин и от 1998 г. е обявен за един от трите национални парка в страната под управлението на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Площта му е 40 332, 4 ха. Паркът е част и от световното природно наследство на ЮНЕСКО.

Новите проектопланове и решението на служебния министър Ирина Костова от 2 март тази година да не се прави екологична оценка на проекта за управление на парка, предизвикаха протести на природозащитници. След острата реакция Костова отмени решението си и шест дни по-късно разпредели екологична оценка.

Проектът за управление на „Пирин“ обхваща периода от 2014 г. до 2023 г. По него е ангажирана частната фирма „ПРОЛЕС инженеринг“. От Националното гражданско сдружение „Природата за хората“ твърдят, че фирмата е извършила екологичната оценка по проекта още преди година и то е качено на сайта на „ПРОЛЕС инженеринг“. Според тях, ако тепърва се започне нова оценка, това ще отнеме до три години, а срокът за проекта ще е към края си. Новият проект ще позволи да се изгради толкова дебатираната втора писта в зимния курорт Банско.

От коалиция „За да остане природа в България“ твърдят, че в сегашната си форма проектът ще разшири свободната зона за строителство 12.5 пъти и ще разреши сеч в около 60% от горите на парка. Природозащитниците видяха опит за подмолно прокарване на проекта, след като министър Костова подписа решението късно в последния работен ден преди празниците, а обжалването на решението можеше да стане едва до 6 март.

Президентът Румен Радев излезе с изявление, че решението да не се прави екологична проверка, е „прибързано“, а това е обществено значим въпрос, по който трябва да се работи прозрачно и отговорно.

Министър-председателят Огнян Герджиков изказа различно мнение. За него това е само проектоплан, който подлежи да се обсъжда първо от Висшия експертен екологичен съвет и, ако се приеме, чак тогава да се гласува от Министерски съвет. Според него реакцията на природозащитниците е твърде остра и буди съмнения в чистотата на помислите им.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Българи се стремят да убият скалния орел, трипръстия кълвач, планинския кефал, шипоопашатата костенурка, дивата коза, кафявата мечка, вековните иглолистни гори, еделвайса. И не само. Човешката алчност застрашава видовете, нуждаещи се от закрила. Криворазбраният туризъм заплашва най-красивата планина в България, обект на световно природно наследство. Но не е само Пирин. Още и Рила, и Витоша. Очаква ги една и съща съдба – заграбване, болка и унищожение.

Пирине, Пирине... какво да те правим?
Безмълвният скален орел и Пирин

 

Националният парк има нужда от защита. Какво ще направим ние? Ще строим на 10% от площта му, ще сечем на 60%, ще разпорим планинската екосистема с железа и бетон, ще накъсаме единството й с мрежа от спортни съоръжения, лифтове и километрични писти, ще навлезем в дома на хиляди животни и растения, за да ги изселим и умъртвим, ще съсипем собствения си райски кът, ще прекъснем пътя си за спасение от задушаващата цивилизация. Геноцид, разруха и самоубийство. Обжалването – затруднено. Скалният орел няма право на глас. Той разчита на нашата емпатия и отговорност.

Някои от нас протестират. Над 50 хил. човека изпращат послание до министър-председателя да защити Пирин. Някои от нас желаят спасението. Някои от нас съчувстват на скалния орел. И не, г-н Герджиков, помислите ни не са замърсени. Вашият разум е замърсен.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

У нас институциите са известни с мудната си работа. До такава степен, че ако се разбързат, човек получава усещането за нещо нередно. Помните колко бързо беше назначен Пеевски за председател на ДАНС? Ето, в началото на месеца, докато хората си връзваха мартениците и се готвеха да празнуват 3 март, изведнъж и тихомълком от МОСВ решиха, че планът за НП „ПИРИН“ не се нуждае от екооценка. От решението разбираме, че са се разбързали „с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси, и осигуряване живота или здравето на гражданите”. Сигурно екологичната оценка ще навреди на нечии интереси и здраве, но дали те ще са на държавата и гражданите? Имаше и тридневен срок за обжалване, който случайно съвпадна с почивните дни.

И заваляха обвиненията

Премиерът Герджиков намекна, че протестиращите са платени. Други ги обвиниха, че спират прогреса и превръщането на планинските ни курорти в подобие на австрийските Алпи. Сигурно всички искаме да идват туристи, да има лифтове и ски писти, но застрояването на плажовете не ги превърна в българската Ривиера. Не вярвам, че положението с планините ще бъде различно.

Протестите на природозащитниците все пак накараха министър Костова да отмени решението си. Но е тъпо и тъжно, че при всяка политическа приумица хората трябва да са в протестна готовност. И не ме разбирайте погрешно, аз не заставам срещу прогреса и разумното застрояване, но по-добре дива природа, отколкото диви бизнесмени.

И сега там има концесионери – „Юлен“ АД. Ето едно видео на сайта Биволъ, където се вижда как охранителите на фирмата гонят екип на немската телевизия ARD:

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Броени дни преди изборите темата за парка „Пирин” се оказа благоприятен инструмент за някои партии. От „Да, България” реагираха с тревога и загриженост и заявиха, че ще се противопоставят на всяко нарушаване на интересите на българското общество:

„Защото днес е Пирин, утре са Витоша и Рила, накрая България.”

Председателят на „Нова република” Радан Кънев обвърза опазването на българската природа и родолюбието и добави:

„Българската планина и гора са не само част от националния ни химн – те са в основата на националния ни идеал. Затова и една от точките на нашия Пакт за растеж без корупция е забрана за сеч на вековни гори в национални паркове.”

Айнщайн е казал: „Вгледайте се дълбоко в природата и ще разберете всичко за живота по-добре.“  Така и нашите политици се вгледаха в Пирин и изведнъж разбраха, че на страната на народа е по-добре. Но истината е, че докато управляващите залитат насам натам, никой не печели.

В Банско си оставаме с един лифт и с малко писти. Какво ни пречи да бъдем конкурентни на европейските курорти? Миналата година пред „Капитал“ Лоран Ванат – швейцарски експерт в областта на ски туризма, казва, че сме недоразвити откъм зимен туризъм. Запомнете следното негово изречение: „По отношение на общия брой лифтове България е след страни като Румъния и Турция, а при новите инвестиции дори след Сърбия, Гърция и Украйна.“

Това може да се промени. Как ли? С разрешаване на строителство, но разумно и регулирано. В Европа явно са намерили правилен начин, щом в Швейцария имат 2000 лифта. Няма да ви заливам със статистика, но сигурно Австрия и Италия също ни превъзхождат с много. Ние не се намираме в Африка или джунглите на Амазонка, че да не намерим баланс между екологията и развитието. Развитие, което ще създаде нови работни места. Четох, че в Австрия лифтовете дават работа на 79 хил. души и носят на икономиката 1,3 млрд. евро. Ако определен процент от тези пари се върне в природата, тя би била доволна, хората също.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Нови инвестиции и защита на природата – две на пръв поглед напълно несъвместими една с друга идеи. Но дори те всъщност имат пресечни точки помежду си. И при разумно управление развитието на икономиката може да се съчетае успешно с опазването на околната среда, без да си пречат взаимно.

Една от възможностите за това е да се подобри законовата уредба в сектора. Да се прецизира и уточни веднъж завинаги къде точно може и къде не може да се строи. Защото е ясно, че изграждането на нови лифтове или на други туристически съоръжения в курортите ни би могло да е стъпка към по-големи приходи и заетост, към съживяване на сектора. Но всичко трябва да се случва в ясни граници, с ясна визия за това какво ще донесе като ползи и негативи. И определено не е редно да е с цената на поголовна сеч в националните природни паркове и защитени територии.

Пирине, Пирине... какво да те правим?
Пирин, Източник: Vyara Iskrova

Подобряването на законовата уредба пък до голяма степен зависи от политиците. И понеже живеем в парламентарна република, минава през Народното събрание. Само че докато в чужбина „зелените“ партии имат сериозно политическо присъствие и обществено влияние в страните си, у нас не е съвсем така. Имаме „Партия на Зелените“, „Зелена партия“, „Зелените“ и още редица други малки формации в този спектър. Но те нямат ясна физиономия и обикновено чуваме за тях основно, когато се явяват на избори в коалиция с други партии. В опит да достигнат поне заветния 1 процент електорална подкрепа.

Но освен политиците отговорно е и цялото общество. Протестите са един от всички, но не и единствените варианти за гражданска активност. Още една възможност обаче е да се създаде експертен обществен съвет, който да контролира развитието на казуси, подобни на този в Пирин. В момента решенията взима екоминистерството. Но един коректив в повече няма да е излишен на властта, нали?

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Пирине, Пирине…

Колко често се замисляме за богатството, което имаме? Природозащитници излезли на протест, ха, значи на държавниците не им е чиста работата. И дотам. Кой крив, кой прав, кой с най-много интереси, важното е, че някои са протестирали – светло- или тъмнозелени, все тая. Но как да мисли другояче народът? Медиите препредават позицията на едните, на другите и ти накрая се чудиш как да сметнеш едни проценти, докато си представяш колко дръвчета ще бъдат изсечени. И се дивиш – туризъм ли да подкрепяш, природа ли, що ли?

Ако можехме да питаме Пирин, какво ли би отговорил?

„Но заповядайте, грабете, сечете, рушете, развивайте, печелете!”

Не, не са това думите му. Всичко е вятър и ехо. Народната песен моли Пирин да запее, но той мълчи, спотайва говора си в шумоленето на листата и ромона на реките. Ще ги запазим ли, или ще оставим планината да замлъкне завинаги?

#SavePirin
В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Елиза Младенова, Йоанна Русева, Ива Ваташка, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *