По пътя към гора №44

По пътя към гора №44

Харесайте

В една песен на групата “Rascal flatts” се пее за това как всичко и всички, които човек среща в своя житейски път, всъщност са знаците, които го насочват и го водят към неговата сродна душа, към щастието. А кои са знаците, които могат да отведат нас, българите, към едно по-добро управление? Защото след броени часове ще гласуваме за 44-ия парламент и за пореден път ще се изправим пред избора „А сега накъде?”.

Като начало трябва да сме наясно, че се намираме не на обикновен кръстопът, а насред пресечна точка с 21 разклонения. Две от тях са най-големите, основните. А останалите – по-малки пътеки и най-тесните кози пътечки, каквито и указателни табели да си слагат сега, рано или късно водят до един от двата големи пътя. Дори и пътечката с надпис „Не водя наникъде”.

Причината – българската политическа гора, наречена Народно събрание (трябва да се отбележи, че тя от време на време заприличва на джунгла, но за това – друг път), разполага с площ за 240 дървета, които да растат край пътеките. За да оцелее, са й нужни най-малко 121 от тях (надяваме се да не са пънове). И то трябва да са такива, че да са близо едни до други, да са взаимно полезни и съвместно да подхранват почвата си, а не да си крадат хранителните вещества.

Социологическите проучвания от последните месеци сочат, че в 44-ия парламент със сигурност ще виреят пет формации – БСП, ГЕРБ, Обединени патриоти, ДПС и „Воля”. Дали и колко ще се хванат от останалите „посадени фиданки”, не може да се предвиди категорично. Какво обаче се знае отсега?

Най-много представители със сигурност ще имат ГЕРБ и БСП. Коя от двете формации ще надделее с малко над другата, ще разберем в последния момент, казват социолозите. Но това не е най-същественото. Защото по-важно е не кой е първи и кой втори, а в какви конфигурации ще влязат първите и съответно вторите. Който и от тях да спечели, нито БСП, нито ГЕРБ ще могат да управляват сами – ще им е нужна коалиция или поне негласна/полугласна подкрепа в парламента.

Формулата на властта

Да приемем, че влязат само сигурните пет партии. Едната възможна конфигурация е на БСП и Обединените патриоти. Евентуално с негласна подкрепа (или поне неутралитет на ДПС). Другата възможност е коалиция около ГЕРБ. Макар че през последните месеци даваха противоречиви сигнали, изглежда най-сигурният им потенциален съюзник би била „Воля” на Веселин Марешки. Причината – Патриотите вече управляваха в коалиция с ГЕРБ и поне засега дават заявка, че не искат да повторят. Вариант БСП плюс ГЕРБ пък, колкото и някои да лансират тази идея, е невъзможен – просто двете формации са несъвместими. Ще си „крадат минералите”, ще се унищожат, ако се коалират. Дори да приемем варианта ГЕРБ и „Воля” обаче, те също няма да могат да управляват без негласната подкрепа (или поне неутралитета) на г-н Доган, пардон, Карадайъ.

Ролята на ДПС

Каквото и да си говорим, неговата позиция ще бъде от ключово значение. ДПС вероятно ще продължава да е балансьор. И който казва, че новият балансьор са Патриотите или партията на Марешки, навярно греши. Защото балансьорът стои по средата. Патриотите обаче в момента имат най-големи шансове да бъдат партньор (за коалиция вляво… или вдясно). Тоест да преминат от едната страна на барикадата. А пък Марешки не е нищо друго освен поредният политически малотраен продукт – новият Бареков или Яне Янев.

Силата на малките

Най-важното е обаче дали и коя (или кои) от по-малките формации ще влязат в парламента. С най-голям потенциал за това са Реформаторският блок, Коалицията на АБВ и „Движение 21”, както и „Да, България”. Защото те могат да наклонят везните в една или друга посока. Например към тройна или четворна коалиция с някоя от двете водещи партии. Или дори към нови избори след няколко месеца.

От вота сега ще има много недоволни. Тези, които влязат в 44-ото Народно събрание, но не успеят да вземат властта, несъмнено ще се постараят много в своята опозиционна дейност. И ще се стремят максимално скоро да обърнат баланса. Онези пък, които изобщо не се класират за парламента, ще правят, ще струват, ще се делят и коалират, ако трябва с някой друг. Но ще се постараят максимално скоро да подобрят позициите си. На бъдещите управляващи също няма да им е лесно. Защото, ако не се постараят да дадат истински нов живот на родната политическа гора, народът, който ще ги посади там в неделя, после много бързо може да мине със секирата.

Оттук нататък – всеки да избира сам накъде да поеме. И дано пътят да е верният.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Благовеста Маринова

Аз съм Бети. Врачанка съм и уча „Журналистика” в Софийски университет. Обожавам историята, философията, политиката. Но не съм типичният „хуманитарен тип”. Може да се каже, че животът ми е силно свързан с математиката. Не се плаша от точните науки, даже ги харесвам. Най-голямата ми страст обаче си остава писането. Смятам, че за нещата в живота ни има логика и се стремя да я търся във всичко.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *