Победените побеждават победителите

Победените побеждават победителите
Харесайте

Наскоро в един сутрешен блок Бойко Борисов обясняваше как учел внука си, че не е лошо да си дядо, важното е да не спиш с баби… Е, ние, простосмъртните, можем само да подозираме възрастта на жените, с които Борисов предпочита да дели леглото си. Що се отнася до победата му обаче, оказва се, че ще я дели със столетница. И то не с коя да е, а със Столетницата.

Изминалите избори го показаха ясно – в тях всъщност имаше двама победители. Вотът, който дадоха (и не дадоха) избирателите, НЕ беше победа на ГЕРБ над БСП, нито на Бойко Борисов над Корнелия Нинова, нито дори на ГЕРБ над Корнелия Нинова. Той бе победа на Бойко Борисов над БСП от една страна, но и на БСП над ГЕРБ от друга.

Ключът е в Борисов

ГЕРБ е първа политическа сила на парламентарните избори и в това няма съмнение. Показваха го екзитполовете и паралелните преброявания на социологическите агенции, доказаха го и изчисленията след обработка на изборните протоколи. Но да се каже „Честито” на ГЕРБ, би било грешка. Защото тази победа в действителност не е партийна, а е персонална – на Бойко Борисов. И ГЕРБ най-вероятно нямаше да победи без него. За скептиците относно тази теория – да се посъветваме с добрата стара математика и да проследим тенденцията в подкрепата за ГЕРБ от последните няколко години.

На парламентарните избори през 2013 и 2014 г. до урните отиват приблизително еднакъв брой гласоподаватели – около половината. Борисов и двата пъти е кандидат-депутат от столицата, а партията му и двата пъти получава в цялата страна общо близо 1,1 млн. гласа според данни на ЦИК. На изборите сега ГЕРБ не получи много силна подкрепа, но все пак взе над 1 млн. гласа. За сравнение, на вота за европейски парламент през 2014 г. (пет месеца преди изборите за български парламент) ГЕРБ пак е първа по резултат у нас. Но взима малко над 680 хил. гласа. Тоест наполовина по-малко, отколкото на национални избори. По-ниската избирателна активност тогава вероятно също играе роля за по-слабия резултат. Но тя е само с 15 процентни пункта по-ниска, а не наполовина – значи няма как да е единственото обяснение за спада в подкрепата.

Победените побеждават победителите
Бойко Борисов „дърпа“ ГЕРБ напред

А дали случайно той не се дължи на факта, че не Борисов, а Томислав Дончев води евролистата тогава? Или е просто случайност? Всеки сам да преценява. Но ако заложите на отговор №2, то трябва да повярвате и че случайностите се повтарят. Защото на президентските избори, на които ГЕРБ се яви с Цецка Цачева, партията взе едва 840 хил. гласа на първия тур (на който всъщност се вижда партийната подкрепа). При все че тогава гласуваха почти 60% от избирателите (близо 4 млн. души).

Белязан с ореола на сървайвър

Може би е защото в очите на мнозина изглежда простодушен. Или е защото все си подава оставката. Или притежава някакъв магически ореол. А може би всичко това накуп – каквато и да е причината, Бойко Борисов успява да оцелее на политическата сцена. И винаги излиза сух, не просто от водата, а направо от сърцето на бурята. Не с такъв късмет обаче може да се похвали партията на Борисов. Защото ГЕРБ, макар че сега ще разполага с най-голямата парламентарна група, далеч не е в особено добро състояние. Партията свива подкрепата си бавно, но сигурно. Защото през 2009 г. ГЕРБ е във възход и взима близо милион и седемстотин хиляди гласа на изборите. На парламентарния вот през 2013 г. обаче успява да привлече само малко над милион и осемдесет хиляди избиратели. Година и половина по-късно поддръжниците й намаляват с още 10 хиляди души. А на сегашните избори, въпреки че успя да надвиши един милион и сто хиляди гласа, партията е много далеч от постиженията, с които се хвалеше само преди осем години. И докато ГЕРБ е „болен”,

БСП оживя.

Партията столетница се оказа доста по-жилава, отколкото мнозина смятаха. Сега БСП загуби технически – не успя да се класира първа. Но победи в друго. Тя увеличи подкрепата си двойно спрямо предишните парламентарни избори. Достигна близо един милион гласа (колкото взе в първия тур на президентските избори). И се доближи сериозно до върховото си постижение на парламентарен вот в последните години (от 2005 г., когато бе първа политическа сила с подкрепа малко над един милион гласа).

Нещо повече – тя успя да се наложи като Левицата. Защото само допреди година-две много „пророци” предрекоха краха на БСП. Или по-точно, че ще последва съдбата на СДС. И докато „автентично сините” успешно се разпарчетосаха още в първите години, след като излязоха в опозиция (те и до днес са на парчета, макар че на няколко пъти опитваха да се залепят), червените издържат с много добра оценка този тест.

Победените побеждават победителите
БСП бавно се връща към силните си години

Изгубиха властта и макар че техни ключови лица като президента Първанов (2002-2012г.), Татяна Дончева и други, влиятелни в лявото пространство фигури, се отцепиха, те не убиха БСП. А само я раниха – леко и за кратко. За да се завърне отново на сцената не като една от левите партии, а като Левицата. Тя победи съперниците си вляво; победи онези, които й вещаеха гибел; победи негативната тенденция, която само допреди година я тласкаше към дъното.

Ами народът – дали ще спечели, или ще загуби? Да видим. И да се надяваме, че ще е първото.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Благовеста Маринова

Аз съм Бети. Врачанка съм и уча „Журналистика” в Софийски университет. Обожавам историята, философията, политиката. Но не съм типичният „хуманитарен тип”. Може да се каже, че животът ми е силно свързан с математиката. Не се плаша от точните науки, даже ги харесвам. Най-голямата ми страст обаче си остава писането. Смятам, че за нещата в живота ни има логика и се стремя да я търся във всичко.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *