Походът срещу бурките

Походът срещу бурките
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Жените не трябва да носят бурки на публични места и най-вече в учебни заведения, това заяви главният прокурор Сотир Цацаров на 1 април в Пазарджик. Идеята му получи подкрепа от вицепремиера и министър на образованието Меглена Кунева.

Дискусии по темата започнаха след разследване в Пазарджик, където Цацаров обяви, че за носене на бурка се плаща по 120 лв. на месец.

На 20 април депутати от Патриотичния фронт внесоха законопроект в НС, който забранява носенето на облекло на публични места, скриващо напълно или частично лицето.

Този закон ограничава правата на мюсюлманите и може да достигне до опасни нива, това коментира главният секретар на Главното мюфтийство Джелял Фаик.

Първият град в България, който забрани носенето на облекло, което покрива лицето, е именно Пазарджик. Санкцията при нарушение е 300 лв, а при всяко следващо е 1000 лв. Стара Загора зае второто място, а в Пловдив, Харманли, Хасково и Шумен предложението за забрана на бурките е внесено в общинския съвет, където предстои да се обсъди. Забраната е на дневен ред и в столицата, където съветници от групата „Патриоти за София – ВМРО и Атака“ са внесли предложение до Столичния общински съвет.

Според Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет, налагането на забрана за носенето на бурки на обществени места в община Пазарджик е антимюсюлмански акт срещу населението, изповядващо исляма.

Междувременно в Интернет тече петиция за забрана на бурките, където до момента има 8 651 подписали се граждани.

През април 2011 г. Франция забрани всяка форма на забулване на жени на публични места. Законът предвижда 1 година затвор и 35 000 евро глоба за мъже, които принуждават жените или децата си да носят бурка. Забрана за носенето на бурки от тази година е въведена и в Латвия.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Бурки, забрадки – това ли е свободата? Явно те така я разбират, но за мен това е тъмната клетка на бурката. Всеки интерпретира свободата по свой уникален начин. Дали трябва да им забраним да са свободни с бурки?

В днешно време можем да се обличаме по много различни и екстравагантни начини. Всеки е със своята индивидуалност и стил. Но религиозните облекла, особено бурките, внасят страх и потисничество в ситуацията, в която се намира Европа – с многобройните кървави атентати.

Българският народ е толерантен, но нашата държава не е част от Близкия изток. Щом тези общества искат да живеят в европейска държава, каквато сме, се налага да спазват определени правила. Защо ние сме длъжни да приемаме, че няма да виждаме техните лица? Със забрадките вече сме свикнали, с тях е покрита само косата без лицето, но тези бурки са доста по-строги. Ще ме опровергаете, че това е тяхната религия и вяра, но когато някои от тях взимат пари, за да бъдат облечени от глава до пети, те поругават религията. Религията и вярата не могат да се купят с пари. Това е свято нещо, което не трябва да бъде осквернявано. Това вече е грях пред самия себе си, пред религията и пред Всевишния.

Скриването на косата в исляма е въпрос на приличие. Както ние смятаме, че жените трябва да прикриват бюста си, така и те имат право да скрият косата си. Но да скриеш лицето си от хората, когато те показват пред теб истинските си лица… Честно ли е? Ако си открит пред себе си и пред другите, защо не покажеш лицето си? Покажи своята личност и индивидуалност, не се крий под потисничеството на бурката.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Как да забраниш нещо, което не е уеднаквено дори за мюсюлманите? Както в християнството, така и в исляма, религията има своите разклонения и различни начини, по които бива изповядвана.

Пазарджик и Стара Загора забраниха носенето на бурки на обществени места. А направиха ли справка какво точно е бурка? Някой поясни ли им, че това, което жените в ромската махала в квартал „Изток” в Пазарджик носят, не са бурки, ами никаби?

Каква е разликата ли? Нека видим:

Бурката е традиционен цялостен воал, носен от пущунските жени в Афганистан. Той покрива главата и тялото и има мрежеста част, която скрива очите. Наложена е от режима на талибаните.

Никабът е воал, който изцяло покрива човек, включително устата и носа. Той има малък отвор за очите. Разпространен е чрез влиянието на уахабитския ислям, особено в градски условия.

Хиджабът е кърпа за глава, а не воал. Покрива косата, ушите и врата. Видима е само овалната форма на лицето. Широко разпространен е в мюсюлманския свят.

Чадорът е традиционна дреха, носена от жените в Афганистан и Иран. Покрива цялото тяло и косата, като е отворен отпред. Не е задължителен в ислямските държави за разлика от воала.

 

Защо е важно тези пояснения да бъдат направени и понятията да не се бъркат? Защото не само журналистите не са си написали домашното, но и самите хора не знаят какво носят. А когато си необразован, когато се оставиш на различни влияния, няма как да направиш съзнателен избор.

Информираността, достъпът до образование и поне коректното журналистическо отразяване са по-важни от това да забраним нещо.

Трябва да информираме хората и да поясним как тези неща са били въведени в различните мюсюлмански култури. Да им дадем примери от многообразието на мюсюлманския свят. Да разкажем за трудностите на жените, за липсата на достъп до образование, за това, че част от тях се борят, за да премахнат тези ограничения. За различните режими, които използват религиозните символи само за затвърждаване на статуквото си. Тогава ще разширим кръгозора им, ще им покажем какво може да се случи и до какво може да доведе подобно поведение.

Пък после може и да няма нужда от забрана.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

„По-добре късно, отколкото никога“, казват хората. И са прави. Макар и със закъснение, най-сетне темата „за“ и „против“ бурките излезе на по-преден план. И да, за жалост тя няма как да не провокира и доза популизъм, но това е дребна жертва на фона на всички позитиви, които може да донесе изясняването на този проблем. Дори на пръв прочит да не изглежда така, повод да сме оптимисти в създалата се ситуация, има.

Защото „оптимизмът е извор на вяра и енергия“, както гласи част от реч на известния банкер Буров. А тук става въпрос именно за това – за вяра и за енергия.

Ето че вярата най-сетне е на път да се очисти. Тя би следвало да е нещо духовно и възвишено, но на практика е омърсена – от религията, от разни просветени и недотам просветени дейци, от някои държавници. От всички, които я тълкуват изкривено за своя изгода и я принизяват. Може би вече е дошло времето повече хора да разберат, че е по-важно да вярваш истински – независимо дали в Аллах, Исус, Буда или в изгряващото слънце, за да има нещо, което да ти дава надежда в живота. И няма значение дали покриваш косата, лицето си, дали носиш този или онзи аксесоар.

И ето също, че е необходима много енергия, за да достигне това послание до повече хора. Засега желание не липсва, макар и у мнозина да е насаден страх от различните. В крайна сметка обаче единственият път за преодоляване на този страх е да се отърсим от различията, да премахнем границите, които сами налагаме на себе си. Само така ще проличи ясно и всички ще могат да видят, че място за страх няма, защото всъщност сме еднакви.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Да забраним носенето на бурки в България, е предложение, което изведнъж изплува на фона на случващите се събития – заплахата от терористични атаки, бежанската вълна от изток, срещата на културите и медийното отразяване. Но за да бъдем обективни, трябва да разгледаме всички възможности.

Да забраним бурките

Аргументите за подобен закон се крият в опасността от невъзможност да бъдат идентифицирани лицата, които стоят зад плътната забрадка. Отдолу може да се крие всеки, а може да се крият и други неща. Злоупотребата с гостоприемството на западните страни е друг довод, до който прибягват защитниците на идеята. В една държава, която има свои установени правила, религия и ред, да налагаш своята култура, без да се съобразяваш с чуждата, е неприемлив вариант. Много мюсюлмански страни изискват западняците да покриват телата си, когато отидат на тяхна територия, защо тук да е различно? Да позволим те да носят своите бурки, означава да допуснем всякакви патологични поведения да се смятат за нормални – по пастафариански да носим гевгири на главата си, да се разхождаме като мумии по улиците или да участваме в сатанински религиозни практики.

Да оставим бурките сред нас

Контрааргументите срещу забраната са толерантността, демократичността и логическото заключение, че всеки от нас може да е потенциален терорист без значение дали носи бурка или не. Освен това основно понятие в демократичните и капиталистически общества, към които се числим, е личната свобода. Към нея може да има някои морални предписания и забрани, но ако не се накърнява достойнството на даден човек, всеки има право да действа, както намери за добре. Малките ограничения и забрани, които се въвеждат за безопасността ни, може да изглеждат безобидни, но представляват атака срещу нашата независимост и основната ни ценност – свободата. Да отстъпим от принципите си и да провокираме мюсюлманите да отвърнат на враждебното отношение с враждебност, не звучи като най-рационалното решение на света. Нито пък най-миролюбивото. И друг въпрос – защо ще забраняваме покриването на тялото, а оставаме голотата всекидневно да парадира от екрана и да развращава младежта? Коранът повелява целомъдрие и скромност, а част от мюсюлманите намират бурката за израз на тези ценности, които попадат в графата „Добро“ и в които не само те вярват.

Да направим компромис

Да забраним бурките и да оставим хиджаба, при който не се закрива цялото лице. Тялото отново е на сигурно място от похотливите очи, а идентификацията става по-лесна. Опасността от скрити оръжия продължава да е в сила, но широкият шлифер може да върши същата работа като бурката, а не сме тръгнали да забраняваме всички широки дрехи в името на безопасността. Все пак живеем в демократична страна.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Ако забраната за носене на бурки нарушава религиозно право, някой ще каже ли нещо за правата на жените под тези бурки или никаби? Кое ще надделее, религията или равнопоставеността между половете – все модерни и все щекотливи теми.

Не знам дали защитниците на религиозните права се замислят, че цялостното забулване на женското тяло е присъщо за строгите, да не кажа по-радикалните форми на исляма. Ако се съмнявате, запознайте се с позицията на ИДИЛ за женското облекло.

И докъде се простират религиозните права? Защото в някои държави точно по религиозни причини съществува и многоженството. Някъде из Хималаите се среща и обратната практика – една жена с много мъже. Ако адвокатите на забулването казват, че това се случва със съгласието на жените – то могат да се намерят доброволци и доброволки и за многоженството. Има достатъчно мюсюлманки, които съчетават религиозната норма с подходящи дрехи и забрадка.

Границата между свобода и слободия, между права и задължения е много тънка и заиграването върху нея винаги е опасно за обществото. Бъдете внимателни!

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *