Празнувай заради Рожденика

Празнувай заради Рожденика
Харесайте

Слънцето леко побутваше завесите на прозореца, но не беше нужно да ми напомня повече. Биологичният ми часовник вече ме беше събудил. Обикновено не мога да спя след девет сутринта, но и денят като цяло не предполагаше да се излежавам. Станах рязко, облякох набързо блуза и анцуг и веднага си отворих фейсбука. Да, днес е специален ден! Имам рожден ден. Разгледах си известията и с лека изненада открих, че още никой не ми е честитил. Може би още спят, след малко ще завалят честитки, с лека усмивка отворих вратата на стаята и тръгнах по коридора към банята. Но какво да видя…

Балони са застлали пода, стените са украсени с всякакви цветни гирлянди, а на вратата към хола е окачен огромен надпис, на който пише „Честит Йоанинден!“. Избухвам в смях. Знаех си, че сестра ми е изобретателна, но чак пък толкова. Това е едновременно мило и специално. Явно ме чака изненада, казах си, и колкото повече приближавах към вратата, толкова повече шумът от стаята се усилваше. Чух познати гласове, разпознах поне петима много добри приятели, които говореха оживено. Смехът и тропотът от чинии ми подсказваше, че някой очевидно е решил да ми приготви празнична закуска. Оф, а аз бях по анцуг.

След като се приведох в по-приличен вид, реших тайно да надникна през леко открехнатата врата към хола. Не исках да влизам веднага, исках да ги видя в действие, а и да не ги прекъсвам, преди да са готови. Първото нещо, което видях, беше огромното количество храна на масата. Всичко беше подредено изключително красиво, имаше шоколадова торта, топли напитки, букет с рози по средата на масата, а под масата – купчина с подаръци. Тези хора тотално надминаха себе си тази година, помислих си. В другия край на стаята се беше събрала малка групичка, все приятели, които коментираха нещо. Едвам дочух думата „боулинг“. Явно уговаряха останалата част от изненадата. Знаеха, че не съм добра на боулинг, но карай. Щом това са ми приготвили, ще се радвам да отидем заедно. Видях, че са почти приключили с подготовката, и реших да влезна уж сънена. Открехнах леко вратата, търкайки очи. О, събуди ли се вече, хайде бързо, че е почти обяд, подвикна ми нетърпеливо най-добрата ми приятелка, която довършваше някакъв подарък. Хора, аз започвам да режа тортата и да я слагам в чинийки, всеки да си взима, чух сестра ми се провиква от масата. Да, време е, имаме около час за закуска, а след това тръгваме към боулинга. Другата група сигурно вече е там, добави някой друг близо до мен. Почти за минута тортата беше нарязана и сервирана, всички бяха насядали по масата, а аз все още не разбирах защо не духах свещички и защо въобще никой не ми каза „честит рожден ден“. Взех си парче торта и седнах при тях, гледайки ги с интерес. Сигурно са намислили нещо, сега се правят, казах си аз наум. Ей, хора, а подаръците, кога ще ги раздаваме?, каза някой, преглъщайки набързо. Да, подаръците, хора?!, повторих аз с ирония в гласа, сочейки към себе си. Вярно, хайде, дайте да си ги раздадем, преди да тръгнем. Всички станаха енергично и започнаха да търсят кутия със своето име под масата. Аз все още не разбирах какво се случва. Успях да се приближа след няколко минути, но под масата вече нямаше нищо. Всички останали весело късаха опаковките на подаръците си около мен. Леле, кой ми е подарил тази книга, колко я търсих, ти ли беше, Вили?, чух някой да казва до мен.

Цялата глъчка с подаръците продължи около десет минути, а аз вече освен неразбиращо, гледах и с неприкрито разочарование. Наистина не разбирах защо на собствения ми рожден ден и в собствения ми апартамент приятелите ми са се събрали, тотално игнориращи ме, да си раздават подаръци. Никой не ми честити, след закуска сякаш престанаха да ме виждат в стаята. Реших да ги попитам какво става, без излишна драма, разбира се. Ам, аз обаче нямам подарък, сигурни ли сте, че празнуваме Йоанинден?, смеейки се започнах аз. Никой не вдигна глава, сякаш не ме чуха. Хора, какво става, стига вече актьорско майсторство, продължих леко ядосано. Най-добрата ми приятелка стана от стола си, който беше много близо до мен. Тъкмо се обърнах към нея с трети въпрос, когато видях как тя просто мина през мен. Но какво се случва? Невъзможно е, сякаш съм невидима, не ме чуват, не ме виждат. Изпаднах в паника, започнах да крещя и да се опитвам да ги накарам да ме видят. Ръцете ми преминаваха през тях като въздух. Крясъците ми ставаха все по-силни, докато не усетих ръка на рамото си, която ме побутна. Изведнъж отворих очи, а пред мен на столове бяха насядали хора. Успях да се свестя след секунда. Бях в църката. Беше сутришната служба на Рождество Христово. Пасторът говореше от амвона и първите думи, които чух, бяха: А ти подари ли нещо на Рожденика, празнуваш ли в Негова чест днес? Вдигнах поглед вцепенена. Днес се бях уговорила за боулинг с приятели след служба. Пасторът продължи: Той не иска скъпи подаръци, празнични торти. Моите подаръци стояха под масата в хола, всички надписани с имената на приятелите ми. Може би иска просто да Му се усмихнеш и да Му благодариш, че Го има. Днес не беше Коледа, не беше и Йоанинден. Отмених уговорката за боулинг, бях на рожден ден на най-добрия си приятел.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Йоанна Русева

Ноу смол тоукс, онли итърнъл айдиас. На маса, на по чаша кола!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *