Предизборно надлъгване

Предизборно надлъгване
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Изборите за президент и вицепрезидент тази година ще се проведат на 6 ноември с евентуален втори тур на 13 ноември. Датата стана повод за разногласия между партиите през юли, тъй като от БСП и Реформаторския блок настояваха допитването да е на 23 октомври.
Първият обявен кандидат-президент е Жорж Ганчев през май. На 28 юли патриотичните организации обявяват кандидатурата на Красимир Каракачанов, а на 17 август и БСП разкрива своята номинация – бившият главнокомандващ военновъздушните сили на България генерал-майор Румен Радев. На 8 септември реформаторите окончателно обявяват своя кандидат – Трайчо Трайков. Татяна Дончева от „Движение 21“ също се кандидатира за президент, както и независимият депутат Велизар Енчев. Бизнесменът Веселин Марешки, преди дни, отново обяви, че ще участва в президентските избори.
Кандидатът на ГЕРБ все още се пази в тайна. През 2011 г. министър-председателят Бойко Борисов казва пред Дарикнюз: „ГЕРБ за следващите президентски избори ще има кандидат и това съм аз”. Но на 1 септември тази година в ефира на БТВ той заявява, че ще се кандидатира за следващите президентски избори, защото има да довършва втория си мандат като премиер.

Успоредно с изборите ще се проведе и референдум с 3 въпроса – относно мажоритарната избирателна система, задължителното гласуване и държавната субсидия за партиите.
Общо разходите на държавата за допитването ще бъдат 47, 08 млн. лв.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Отварям си браузъра и пиша: Президентски избори 2016. Почувствах се като оцелял в постапокалиптичен свят – стъписан и незнаещ какво решение да вземе.

Марешки ще строи мега бензиностанция в кв. „Люлин“, върнал се към президентската битка. Твърди, че има 140 квадрата апартамент и 2-3 хил. джобни, та, затова няма да ни краде, ако стане шеф на държавата. Само ще ни обича!

От БСП гледали много телевизия, Корнелия Нинова особено. И взели, че си харесали един бивш шеф на военно-въздушните сили от ГЕРБ, ама бивш ли е бил, когато са го харесали, никой не знае. Обадили му се по телефона на ген. Радев и просто му предложили да стане президент. А той просто приел.

При Реформаторите малко по-сложно станали нещата. Те всъщност обсъждали дали и кой да бъде техният кандидат. Не се съгласявали много едни с други, но в крайна сметка се спрели на небезизвестния бивш министър на ГЕРБ Трайчо Трайков. Той обяви, че ще гласува и на балотаж за себе си и като цяло смята, че ще спечели, но все пак моли за едно рамо от ГЕРБ, като бивши дружки. В замяна и той щял да ги подкрепи, нищо, че още не знае кой им е кандидатът.

Трайчо не знае, но и ние не знаем. И то познайте заради кого?! Да, заради Меркурий. Не го харесвам този! Щом и на Бойко пречи да си каже кандидата, представете си колко проблемен е този ретроградник!
За цвят идват Татяна Дончева (Yes, we can, girls!!) и Велизар Енчев. Те щели да обират протестния вот. Ами, тези, които не гласуват, кой ще ги обере? Добре, де, винаги има кой…

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.” – Чудомир

Политиката преди всичко е умение за водене на дискусия, за отправяне на послание. Политиците са длъжни да спечелят доверието на избирателите, да им дадат обещания, които след това да изпълнят, да държат на думата си, но и да проявяват характер в трудни моменти. Хората, които управляват една държава по презумпция са елит. Това ги дефинира като знаещи, можещи, развиващи се индивиди, които спазват някакъв етикет на поведение. Когато този етикет бъде нарушен, разполагащите с власт се извиняват на своите избиратели и доброволно се оттеглят.

„Най-големият враг на истината често е не лъжата – преднамерена, коварна и безчестна, а митът – устойчив, увлекателен и ефимерен.“ – Джон Кенеди

А колко митове има в българската политика! Тя е закърняла, тя не позволява дискутиране, отдавна е загубила доверието на избирателите, защото не спазва обещанията си, не проявява характер и в моменти на грешка не се отказва от властта си. Българската политика лицемерничи. Откровено се подиграва с избирателите си. Разказва им митове –  за планети, които могат да променят живота ви, за спасени животинки по магистралите и още куп приказни неща.

Хората се смеят, други вярват, трети препредават митовете. А най-голямата тайна е един кандидат за президент. Да, защото в цялата тази политическа митологична картина ще се проведат избори за глава на нацията. Нещо изключително сериозно предвид сложната международна ситуация.

Но за какво пък ни е да знаем кого ще избираме? И без това няма да гласуваме, нали така? Избирателната активност с всеки следващи избори намалява стремглаво. Нямало кого да изберем. Никой не ставал. Възможно е. Но точно с подобно отношение позволяваме митовете да се раждат и да се разказват. Така даваме смелост на политиката да ни се присмива и вместо да служи на народа, да замазва очите при всяка по-сериозна ситуация. С тази пасивност поощряваме наглостта, безочието и чувството за господство у нашата политика.

„Ако играеш, играй усърдно, но когато работиш, въобще не си играй.“ – Теодор Рузвелт.

Нека си пожелаем политиката ни да работи повече и все по-малко да си играе… с нас.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Когато съдбата ми отреди да напиша нещо оптимистично за предстоящите президентски избори, първото, за което се сетих беше заглавието на книгата на Иво Сиромахов „Оптимистична теория за българския секс“! Ето я моята оптимистична теория за българската политика.

Разбира се, мога да заглуша съвестта си и да ви говоря, че бъдещият президент ще бъде избран внимателно, прецизно и съобразено с ретроградния Меркурий, или че ще бъде истински мъж на място. Общо-взето, да преповторя всичко изкрякано от партийните PR-и и клакьори, неща, в които не вярвам. Знам, че и вие не вярвате.

Къде го оптимизмът?

С безотговорното си поведение към избирателите, в което прозира подигравка и с неглижирането на президентската институция, партиите стъпка по стъпка вървят към собственото си падение. Най-хубавото на поредния предизборен цирк е, че пак ни показаха колко и как мислят за избирателите – с грозните пазарлъци, закъснелите кандидатури и сюжетите, за които биха завидели и най-маститите сценаристи на сапунки. Време е да го разберем, време е за промяна.

Промяна, която ще се случи бавно и славно, както повечето неща в държавата, защото нашата чаша на търпението си е направо халба или даже кофа, но и тя е на път да прелее. Още няколко капчици наглост остават, надявам се.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Стар виц гласи, че в баничарница имало табела с надпис „Днес банички със сирене няма, защото свърши изварата”. Е, днес не става въпрос за банички, бози и айряни, нито за хранително-вкусовата промишленост изобщо. Но изглежда у нас, по същия начин, по който ни пробутват изварата в закуските за сирене, ни предлагат и псевдополитика, вместо реална такава.

Като за начало, остават по-малко от два месеца до датата на вота, а имената на едва неколцина от кандидатите са ясни. При това все още не се знае кой ще е кандидатът на управляващата партия, когото иначе безброй социолози убедено сочат за фаворит. Защо и как така настоятелно се твърди, че даден човек ще стане президент, без дори да е ясно кой е и що за птица е изобщо, остава загадка. А с това кампанията, от съревнование на личности, концепции, идеи, може да се превърне в обикновен цирк, да бъде претупана и проведена за отбий номер.
Още повече, че в държави като Франция и САЩ кандидатите за президент са ясни месеци или дори година преди датата на провеждане на вота. Така гражданите могат да се запознаят много по-задълбочено с възгледите на своите фаворити. И вярно, това са все президентски републики, докато ние сме парламентарна, но в крайна сметка не е маловажно кой ще е държавен глава. Защо пък да не се въведе правило за по-ранно обявяване на кандидатите за поста – например 6 или 3 месеца преди изборите? Ей така, от уважение към драгия избирател…

Но да оставим другите и да погледнем у нас. Есента чука на вратата, а докато ние тепърва се ориентираме кои са кандидатите за президент и за какво се борят, ще дойде време за гласуване на новия държавен бюджет. Да не вземе случайно да се появи нужда от още няколко милиарда заем…

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

В един голям казан се варят буркани. Приготвя се зимнина. Положението е нагорещено. Има вероятност да се спукат 1-2. Кой ще изплува на повърхността?

За българина, приготвящ своята зимнина, изборите не са особено събитие в живота му. Новият президент няма да промени цената на скъпите капачки, най-много да го обещае, но не и да го изпълни. И въпреки тези дребни човешки терзания, трябва да обърнем сериозно внимание на бъдещия президент. В продължение на 5 години той ще бъде държавен глава, ще олицетворява единството на нацията и ще представлява страната в международните отношения.

Президентът има правомощието да обнародва закони и да сключва международни договори. Така че, когато в Парламента се приеме закон, в който не е вложена много мисъл, президентът, най-просто казано, може да спаси положението.

Той дава и отнема българско гражданство. И предвид сложната ситуация с мигрантската криза според Конституцията президентът може да предоставя убежище. Той упражнява право на помилване, отправя обръщения към народа и опрощава несъбираеми държавни вземания. Въпреки че България е парламентарна република, пълномощията на държавния глава не са малко, нито пък маловажни. Говорим за ключова фигура в държавното управление, която отговаря за престижа на страната в чужбина.

Ще повторя – президентът олицетворява нацията. А вие кого ще изберете?

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *