Преживяхме ли ерата на расизма?

Преживяхме ли ерата на расизма?

Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Расизмът е предразсъдък, според който физиологичните особености и характеристики определят културата и способностите на хората, а една от дефинираните раси е по-висша, затова има правото да доминира и управлява другите. Расизъм обаче съществува не само от мнозинството към малцинството, но и между самите малцинства. През последните 100 години заради расизъм, колониализъм и национализъм са загинали повече от 62 млн. души.

На 3 юни излезе новината, че студенти от американския университет в Йейл са започнали подписка за закриването на курса по класическа английска литература, защото включва само бели автори, при това мъже – Чосър, Шекспир, Милтън. Те настояват да се включат различни съвременни писатели.

На 6 юни тази година военнослужещата Дешона Барбър от окръг Колумбия спечели титлата в ежегодния конкурс по красота „Мис Америка“. Това е поредното голямо признание, давано на чернокож в САЩ, след като Барак Обама стана президент през 2009 г.

Чернокожите в Холивуд също се борят за признание. За 88 години от 346 награди „Оскар“ едва 15 афроамериканци са получили отличието. Тази година по време на церемонията по връчванията пред „Долби тиътър“ група тъмнокожи и бели активисти протестира срещу расовата дискриминация.

Малцинствата, които срещат най-голяма дискриминация при търсене на работа, са ромите (38%), субсахарските африканци (22%) и северноафриканците (20%). Страните, в които хората са най-нетолерантни, са Индия и Йордания, а най-толерантни са в Канада, Исландия, Нова Зеландия и Финландия. Нивото на расизма в България се смята за едно от най-високите в Европа.

Допълнителен факт за расистите: 99% от гените на всички хора са еднакви.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Като малка носех обувките на мама. И честно да ви кажа, хич не са удобни. Спъвах се, влизаха ми камъчета. В един момент просто се отказах. Пораснах и спрях да нося чуждите обувки.

И точно там е проблемът. Не слагаме обувките на другите, за да видим какво е да ходиш с тях. Гледаме с други очи ромите, защото били черни и мръсни. Но не виждаме скъсаните им обувки – нашите са здрави, сухи и ни е удобно в тях. Негрите също ги наричаме черни. Виждам снимки от екскурзии на приятели с чернокожи, сякаш са забележителност, с която непременно трябва да се снимаш – все едно си отишъл на плаж и си видял пингвини. Китайците, корейците и японците също ги оглеждаме от глава до пети. Я, тези са с дръпнати очи. Хората от Близкия изток пък са терористи… Различните никак не приемаме добре. А медиите подсилват проблема.

Дали ще се чувстваме добре, ако на нас ни слагат епитети? Белокожият Иван Георгиев звучи ли ви добре?

Колко лесно е да се слагат етикети, все едно ги залепяш на стока в хипермаркет – механична работа. Трудното е да се замислиш кому е нужна толкова омраза. Не е ли време да захвърлим презрителния поглед? Предразсъдъците вече са демоде. „Най-хубавото се вижда само със сърцето“, а формата и цветът му са еднакви за всички.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Ненавиждам расизма. Смятам го за варварство, без значение дали се проявява от чернокож или от бял. – Нелсън Мандела

Като черна шапка няма как да не си задам въпроса „Това, че се опитваме да бъдем постоянно политически коректни, не е ли форма на расизъм?“ Ще поясня: гордеем се, че САЩ имат чернокож президент, настояваме във филмите да има повече чернокожи представители, искаме повече „Оскар“-и за тях, искаме и повече азиатци, искаме и повече хора с различна сексуална ориентация. За да не обидим никого. Аз лично, ако бях на мястото на черокожите, бих се обидила точно от прекалената коректност спрямо мен.

Щом изключваме всякаква форма на расизъм, защо трябва да парадираме с това колко сме благородни? Колко сме висши по отношение на толерантността? Та това е заявяване на превъзходство. А то си е расизъм.

Всички имаме едни или други качества и таланти. Затова да налагаме стандарти за изкуството, в което да има „квоти“ за чернокожи или азиатци, е толкова варварско и расистко, колкото и това да отидем и да набием някого, защото е с друг цвят на кожата. Приемете го – когато правиш някого по-специален, ти сякаш крещиш в лицето му, че е различен. Ако той е добър в това, което прави, няма да остане неоценен.

Има ли значение дали си афроамериканец, виетнамец или българин? Важно е какво си направил като човек, как си развил таланта и уменията си и колко си извоювал чрез волята и сърцето си. Тези неща са съществени.

Махнете етикетите и званията. В крайна сметка всички сме хора – различни в многообразието, единни в живота.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

На 1 декември 1955 г. в Монтгомъри, щата Алабама, чернокожата Роза Паркс отказва да освободи мястото си в автобуса на бял мъж. Цената на постъпката й е арест за гражданско неподчинение. Това събитие поставя началото на т. нар „автобусен бойкот“ и в продължение на 381 дни чернокожото население на града не използва обществения транспорт. Бойкотът е ръководен от тогава 26-годишния Мартин Лутър Кинг. 8 години по-късно той произнася великата си реч във Вашингтон, в която казва:

„Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според техния характер.

Имам една мечта днес!“

Около 200 000 души стават свидетели на историческите му думи. Кинг и сподвижниците му искат премахване на расовата сегрегация на обществените места и в образованието, както и закони за еднакви граждански права.

Близо 5 години по-късно той е застрелян. Превръща се в жертва на борбата, която е водил.

Но други продължават борбата след него. За да стигнем до 2008 г., когато на пук на расистите, Барак Обама е избран за 44-ти президент на САЩ. Той получава подкрепата на близо 70 млн. избиратели в същата държава, в която преди 50 години чернокожите е трябвало да учат в отделни училища и да отстъпват местата си в автобуса на белите.

Днес може още да се срещат прояви на расизъм – винаги ще има хора, изостанали от цивилизацията. НО аз вярвам, че мнозинството отдавна е отхвърлило старите предразсъдъци. А онези, на които им се привижда призракът на расизма дори и в литературните курсове, с глупостите си петнят постигнатото през десетилетията. Ако смятат, че някой автор трябва да бъде включен в курс по литература, могат да се аргументират с името и творчеството му. Не с пол или раса.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Спомняте ли си онази реклама за шарения ориз? С чернокожата майка и белия татко, които спорят кой ориз е по-хубав – кафявият или белият. И с малкото им момиченце-мулатче, което пита дали не може да пробват нещо по средата, за баланс…

Това не беше продуктово позициониране! Нито съвет за кулинария или здравословно хранене. Но е нагледен пример за това какъв е пътят за преодоляване на расизма. И тук ключов е именно балансът.

Да вземем например случая с тазгодишните „Оскар”-и. Имаше много критики, тъй като нямаше номинирани за наградата чернокожи. Но това, че дадени хора са с различен цвят на кожата, трябва ли автоматично да ги класира за определено отличие, да им осигурява място в университет или пък да е причина да получат някакъв политически пост?

Някои хора толерират осигуряването на допълнителни възможности за цветнокожи, представители на малцинствата и т.н. Но тази идея, макар да звучи благородно, не е ли пак форма на расизъм, само че в обратната посока?

И у нас, и по света има достатъчно неправителствени организации и други институции, заети с този проблем. Но те често предлагат само формални опити за борба с дискриминацията или проекти със спорен успех.

Ето защо вероятно единственият начин да се преборим с расизма е като променим светогледа си. Трябва да осъзнаем, че всички сме равни, но това не означава автоматично и че сме еднакви. Защо просто не приемем спокойно този факт и не се гордеем с него, вместо да го използваме за, понякога изкуствено, създаване на конфликти и разделителни линии помежду си!

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Много хора казват, че днес е модерно да си толерантен. Би било хубаво да е така. Дори само заради модата. Уви, българската действителност по форуми и сайтове ни разкрива, че сме out of fashion отвсякъде. В Америка се радват на новата си мис-ка, която е красива, черна и военна. Но защо това е новина и то световна? Дали не е защото това все още е изключение, сякаш е нещо велико.

Докато превръщаме всяко постижение на африканец, ром, азиатец или друг цветнокож човек в събитие, ще има расизъм. От този тип, който се прикрива зад „квотите“ в училищата, снизходителните усмивки, зад лекото отдръпване от човека до теб, оставяйки пространство за омразата и нейния хлад. От двата края на това пространство стоят две ръце и едно решение. Протегни се!

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *