Прогресът в образованието – почти като регрес

Прогресът в образованието – почти като регрес
Харесайте

Обявиха проектите за промени в учебните програми. Особено впечатление ми направиха планираните промени в програмата по литература за 6-и клас. Гледам старата, гледам новата и ми се плаче. Нямам нищо против новата и съвременна литература, но имам против премахването на емблематични български произведения като „Хубава си моя горо”, „Вятър ечи, Балкан стене”, „Къде си, вярна ти любов народна”, „Към родината”. Докато чета заглавията, стигам до извода, че чрез отстраняването на тези най-български стихотворения искат да премахнат и идентичността на българина, родолюбието и историята ни. Желаят да се обучават и възпитават деца, които не изпитват любов към родното отечество, камо ли да го бранят.

Прогресът в образованието – почти като регрес

Обезличаването ни като нация лети с бясна скорост, а ние не осъзнаваме какви могат да са последствията от тази нравствена и духовна гибел. Гората, Балканът, родината –  това са може би просто думи, но думи, които ще бъдат извън речника и езика на децата ни. Думи от историята, която ни е съхранила като народ. Думи в паметта, която ще остави своя отпечатък и в бъдещето.

Министерството на образованието и науката е едно от най-важните звена за държавата и нейното развитие. Но в България образованието е изритано в кьошето и никой не се интересува какво се случва с него. Много важно! Извършват се промени – държавните служители да правят, каквото преценят за добре. Нали за това са там? Би трябвало да са компетентни по въпросите с образованието. Но много често се оказва, че са хора, които не са чак толкова компетентни или в най-добрия случай са компетентни в съвсем други сфери.

Прогресът в образованието – почти като регрес

Съкращават литературата за учениците. Още малко и ще им кажем изобщо да не четат, че това е безполезно. Както върви, четенето се превръща в табу за подрастващите и за нещо много, много остаряло. И без това часовете по литература са толкова скучни, направо могат да затрият целия предмет! Но какво би станало, ако вместо да го обезличат като дисциплина, променят метода на преподаване, за да покажат, че четенето и литературата не са пълна скука? Нека се направи модерно и интересно, но да не забравяме какви сме, откъде сме дошли и да запазим българското и обичта към милата родна България.

Промените водят до печатането на нови учебници. Безброй учебници на безброй издателства с почти идентично съдържание. Кому е нужно това? За какво са 4 учебника по един предмет на различни издателства? И по още толкова за останалите учебни часове. Това е само перачница за пари, които влизат в джобовете на разни хора с разни идеали.

„Хората престават да мислят, когато престанат да четат” – Дени Дидро

Всички знаем, че книгите са прозорец към света, защо се опитваме да затваряме прозорците на младите? Знанието е светлина, а ние създаваме затъмнение. Защо?

Превръщаме децата си в немислищи и неразумни роботи, които могат да бъдат лесно манипулирани. Нека помислим за бъдещето на държавата ни, защото то е в нашите ръце и се предава в ръцете на невръстните ни деца. Аз искам да възпитаваме умни и разумни индивиди. Искам бъдещето, което ще оставим, да бъде светло. А вие?

И ще завърша с една велика мисъл на един велик човек:

„Науката е светилото на един народ, литературата е животът му” – е казал Патриархът на българската литература Иван Вазов.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Веселина Петрова

Казвам се Веселина. Студентка съм в СУ „Свети Климент Охридски”. Изучавам „Предучилищна и начална училищна педагогика”. Харесва ми да пиша, да разсъждавам по различни теми от живота. Потъвам в думите и вярвам в тяхното послание. Искам да вдъхновявам, защото вярвам, че си струва. Обичам искреността, мразя лъжата. Скромността е моят чар, веселбата е моята стихия и усмивката е моята скрита тайна.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *