Провинцията – изоставената България

Провинцията – изоставената България
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Всяка година от картата на България изчезва поне по едно село. 571 от общо 5 хил. са без население или с по-малко от 10 жители по данни на НСИ за края на 2015 г. Най-много са обезлюдените села в областите Габрово и Велико Търново.

37 000 чужденци живеят в България, като голяма част от тях купуват имоти в провинцията.

Почти 1/6 от населението на страната е съсредоточено в столицата. Стандартът на живот и икономическото развитие на София се отличават значително от всички останали области в страната. Там има най-висока заетост и най-високи доходи. Следващите най-развити градове в класацията са Варна, Бургас, Пловдив и Благоевград. Северозападният район – Враца, Видин, Монтана, Ловеч, има най-ниското БВП за България, като заетостта е под 40%. В Северозапада и битовата престъпност е най-сериозната за страната.

Противопоставянето на столицата и провинцията се появява и във Фейсбук в групите „Провинция срещу София – да видим дали сме повече! Давайтееееее“ (над 70 хил. души) и „София срещу провинция – Ае, да им покажеме, че сме повече“ (над 10 хил. души).

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

„Всичко, което е далече от морето, е провинция“ казва Хемингуей.

В България истината е друга: „Всичко, което е далече от София, е провинция.“

Да не ме разберете грешно сега. Не говорим за това, че далечното от София не е красиво, вдъхновяващо или уникално по свой начин. То е.

Тук си говорим за обезлюдяване. Изоставяне. Напускане. Заминаване. Забравяне.

Има толкова красиви кътчета, селца, че и малки градове, които тънат в забрава, които издишат и загиват. Превръщат се в пустош. В празнина. Природата бавно ги обгръща с нежните си, но и силни клони и превзема местата, на които някога нашите баби и дядовци са градили живота си, където са събирали седенки, танцували хора и работили до зори. Времето събаря подпорите на спомените, снимките потъват в прах, тук-там остава по някоя дреха или незаграбена посуда, които да шептят, че преди е имало живот.

Кой се сеща за българското село? Всички сме столичани в повече. Граждани на многоликата София. А селцата и планинските пътеки, водещи до тях, са сякаш изгубеният ни дом, към който ни тегли невидимата нишка на предците.

Уважаемата червена шапка, тоест моя милост, не е от село. Дори живее съвсем близо до столицата. Но е горда притежателка на селце в южните райони. То си е нейно. То е мястото, откъдето детството й маха с ръка, приятелите викат от улицата, а въздухът е наситен с мирис на храна, сготвена на огнището.

Сега ще ме обвините в идеализъм. Обвинявайте, но знайте, че някой ден и вие ще почувствате копнежа по селото. Ще потърсите отдих и спокойствие. Закрила от градската сивота. Но може и да не я намерите. Ако всички села запустеят, ако всички отидем в чужбина или в София, ако не подпомагаме развитието на малките населени места, няма да остане нищо. Няма да ни има нас. Защото, съгласете се, не живеем в мегаполис, София не може да побере всички ни, а и не е нужно. България все още е прекрасна страна, с красиви градове и чудна природа. Единствено й липсват хората.

Тези, които да вдъхнат живот в градчетата и селцата. Тези, които да се борят за родните си места. Които да избършат праха от мебелите и да разчистят градинката. Които ще покажат на децата си истинската България – онази, която се съпреживява най-лесно на село. Пък било то само за лятото…

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

В Конституцията е записано, че „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права“, но тези права може да са труднодостижими за родените в някое селце, намиращо се в дълбоката провинция.

Често попадаме и подминаваме новини за поредното закрито селско училище или за села, останали без лекар. Защото малките населени места се обезлюдяват със страшни темпове. Но какво пък да задържи младите хора там? Безработицата ги принуждава да потърсят препитание в големите градове, столицата или чужбина. А където има работа, тя в повечето случаи е с мизерно заплащане, достатъчно за съществуване, но не и за живеене. В селата и малките градове работодателите са местните феодали, които експлоатират населението – бягаш или ставаш евтина работна ръка. Земеделието, при ниските изкупни цени на тютюна, зеленчуците и плодовете, няма как да вдъхнови хората да грабнат лопатите и мотиките и да ги задържи на село, докато търговците обират парсата от труда им.

Битовата престъпност превръща казаното дотук в безизходица. Жалко, че управниците се сещат за нея само след медийно „напомняне“. В началото на годината беше пребито възрастно семейство в с. Голям чардак, тогава премиерът разпореди извършителите да бъдат задържани в рамките на два дни и да бъде засилено полицейското присъствие в малките населени места. Е, мина половин година, арести няма, но има доста нови случаи на битова и (пре)битова престъпност.

Така за родените в провинцията е в сила поговорката: „бог високо – цар далеко“ и единственият им изход от омагьосания кръг на безработицата и престъпността остава пътят към големия град.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Жега е, пек е. Едвам дишате в офиса и си мечтаете за какво? Точно така, за всичко останало, но не и за София през юли. Мечтаете си за някое забутано селце в планината на хладно или за морския бриз и морските вечери.

Винаги го е имало противопоставянето провинция – столица. Едните се чувстват подценявани, а другите – ощетени и наводнени. Но и от двата лагера опират до момент, в който трябва да сменят местоположението. Едните отиват да почиват на море, другите – да учат в големия град.

Като говорим за провинцията, това не включва само морето и забутаните селца в Балкана. Всички по-малки областни градове, там, където кипи живот в свой собствен ритъм, това също е провинция. Какво ѝ е хубавото на нея обаче?

Освен диалектите, които ни издават, „чи сме си сйелънчита“, провинциалните хора можем да обогатим речника ви с поне 10 думи, които не се знаят в големия град. Такива са: айляк, харабия, чучкам, горница, оти.

По-склонни сме да осъществим вербален контакт с непознат, т.е. по-вероятно е някой „наш“ да те заговори на спирката, защото не може да се ориентира много в градската джунгла. Това е положително качество, хората са казали: „С питане и до Цариград се стига“.

По-обикновеният живот в провинцията прави хората там една идея по-непринудени в общуването си. Е, провинцията е и родното място на тетрадките с вересии, но не може само хубаво.

От друга страна, животът е доста по-евтин, дори и толкова слабо обезпечен. Като селото от край до край е 1 км., то няма градски транспорт, в който да си плащаш по 1.60 лв. за билетче. Доматите ти са градински от съседа и падат и под един лев. Като цяло, хапваш био, ама без да плашаш тройно за това. Абе, добре си е на село, ако имаш работа.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Провинцията – това са местата, където сме родени и израстнали. Красотата, от която бягаме в чужбина и в големите градове. Търсим възможностите за професионално и личностно развитие далеч от родните си места. Имаме голямо богатство, от което не се възползваме. Имаме толкова поля, които могат да бъдат отрупани с реколта, която да изнасяме в чужбина. И не само, а и да напълним магазините с български продукти, вместо да внасяме от Гърция, Турция и откъде ли не.

Възможности много, липсват смелост, кураж, упористост и постоянство.

Доста от селата са почти обезлюдени, а населението в по-малките градове намалява с всеки изминал ден. Какво можем да направим? Да приемаме повече инвеститори, чрез които да се отварят повече работни места. Да развиваме селското стопанство и туризма. Имаме толкова ароматни вино и ракия, дали не е възможно да печелим от това? Ракия, вино и шопска салата – все български неща. Като запазим своята култура и фолклор и ги промотираме добре, можем да привлечем повече туристи, не само на Слънчака. Пълно е с малки и красиви кътчета в България, които могат да се посетят. Като привлечем туристи към по-малките населени места, ще има повече бизнес за местните хора.

Друго много важно нещо, в което трябва да се инвестира, е образованието и здравеопазването. Без тези неща държавата ни ще потъва ли, потъва. Без образовани и здрави хора нямаме нито перспективи, нито възможности.

Когато в България има по-добри условия за работа и повече работни места, хората ще са по-спокойни и щастливи,  ще работят и създават семейства по родните си места. Ако има необходимите условия, сънародниците ни от чужбина ще се завърнат и няма да има родени деца извън границите на страната ни, които да се чувстват чужденци в собствената си държава.

„Дела трябват, а не думи.” – Васил Левски

СИНЯ ШАПКА – ОБОЩЕНИЕ

Вечното дерби – ако, прочитайки това словосъчетание, си мислите за футбол, грешите. Нищо, че сега Европа е на футболна вълна. Защото това нарицателно подхожда много повече на едно друго съревнование – между София и провинцията.

Въпросът е има ли смисъл от подобно противопоставяне? Дали си гражданин, или селянин, дали казваш понякога „Мааалии, баце!“, или пък мйекаш, пак може да си грамотен и стойностен човек. И обратното – дори сред онези, които са родени едва ли не на жълтите павета, има прости или недостойни индивиди.

Разбира се, хората отиват там, където има работа и възможности за развитие. И това е естествена тенденция, но и опасна. Защото, докато в провинцията поради липса на деца се закриват училища и забавачки, в столицата се влиза по-трудно в ясла, отколкото в Кеймбридж. Всеки сам да си прави извода дали е нормално.

И защото всяко кътче от България има своите достойнства и потенциал – би било кардинална грешка да не се възползваме от тях.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

1 Коментар

  1. Икономист

    Хайде махнете Благоевград от най-развитите градове и се престрашете да напишете Стара Загора, която на всичко отгоре е с най-висок брутен вътрешен продукт в България след София, с най-високите заплати след София, с най-високи нива на растеж на жилищата в България, с най-висок процент от средните нива на развитие в ЕС след София, с по-големи инвестиции от Бургас, с по-голям дял на икономиката от Бургас и тн! Поздрави!

    Reply

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *